«

»

Разпечатай това Публикация

Да Бъдеш Дете

златно ключеАз съм много сдържана с децата, но забелязах, че те сами намират златното ключе към мен и в буквален смисъл се „лепят” за мен.  Те искат да са около мен, при това не е важно обръщам ли им внимание или не. Децата са ми приятели, постоянно искат при мен на гости. Имам усещането, че съм като някакъв магнит за тях. И какво се оказва, че е интересно при една леличка, която има само две играчки в дома си. Едно такова дете, аз запомних за цял живот.

Преди няколко години Лучия бе моя съседка. Момиченцето беше на седем години, винаги идваше у нас с по-малкия си брат. Ако брат и тичаше в кръг с топката, въобразявайки си, че е футболист, то Лучия обичаше да говори. Нейните разговори не бяха обикновени. Тя постоянно говореше за Бог.  Говореше като един възрастен и много по-мъдър за годините си човек. Тя говореше за важността на любовта.

Понякога така ми се искаше да я питам: „Разкажи ми за Бог, че ти наскоро си дошла от там, ти знаеш повече… ” при това Лучия не я вълнуваше дали ми е интересно или не, какво ще си помисля аз, как ще реагирам. Непосредствени и искрени бяха разказите и.

Аз я слушах, понякога и задавах въпроси. Тя винаги отговаряше така, сякаш е знаела отговора предварително. Не се замисляше, не подбираше подходящите фрази така, както правят възрастните.

Лучия е от италианско семейство. Майка им деликатно ги възпитава в католическите традиции. Няма никакъв фанатизъм. Откъде детето може да има такива познания? Тя беше инструмент, чрез който говореше Бог.

Веднъж родителите и решиха да отидат на театър и по молба на децата ме поканиха да постоя при тях. Когато братчето Андрю заспа, Лучия ме извика в нейната стая. Помоли ме да поседя там, докато тя заспи. Но преди да си легне, тя направи нещо, което никога повече на живо през живота си не  видях.

Тя постави ръце в молитвена поза и на глас започна да изговаря думи на благодарност за това, че съм отишла и съм близо до нея. Такова нещо бях виждала само по филмите, но тук детето говореше с Бог и му благодареше за това, че Той ме е довел. След това тя си легна в леглото и бързо заспа.

Това за мен беше шок. До този момент аз знаех, че възрастните се молят, но че и децата… Нямах думи.

Най-интересното беше, че Създателят гледа на всички нас като на деца. За това свидетелстват много фрази от Библията. Само бъдейки като деца, искрени и непосредствени ние можем да Го чуем, да Го разберем. Хоопонопоно ни помага да поправим в себе си онази памет, онези програми, които са ни направили възрастни (понятието на обществото за това, какво е да си възрастен). Ние, възрастните, сме оковани във веригите на проблемите, решаването на задачи и ни се струва, че никой в света няма да се справи с това, освен възрастните. Ние сме деца на Бога, но забравяме за Него.

Не е важно на колко сте години 80 или 16 – ние сме все още дечица на тази голяма Вселена, на Бог, на Създателя.

Чистота в  сърцето!

Обичам те!

 

Share to Google Buzz
Share to Google Plus

Коментари

коментари

Постоянен линк към тази тема: http://hooponopono-chudesa.bg/%d0%b4%d0%b0-%d0%b1%d1%8a%d0%b4%d0%b5%d1%88-%d0%b4%d0%b5%d1%82%d0%b5/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

scriptsell.neteDataStyle - Best Wordpress Services