децатаКогато ми се роди второто дете, аз с удоволствие се потопих в майчинските грижи. И независимо от това, че бабите и дядовците живеят в друг град, моята умора от майчинството не ми тежеше. Аз ловко управлявах всичко. Моята дъщеричка беше толкова дългоочаквана, че никакви заплетени ситуации не можеха да ме извадят от равновесие. Макар че…

Децата растат бързо. И ето аз виждам ситуация в която, което мъниче чука с нещо тежко по голямото огледало. Аз започвам да и обяснявам, че не трябва да се прави така дотолкова, доколко ми позволява моето красноречие. Но дъщеря ми започва да чука още по-силно! Аз даже не разбрах как съм взела четката за коса и тупвайки я леко по меките части отзад съм я отвела от огледалото. Не мина и една минута и ето, че моето момиче се добрало до четката за коса и с цялата си сила на дете на година и половина ме удари!

Аз се замислих… По-скоро си спомних, че децата са отражение на нас самите. Колко бързо и се отрази, УФ! В същото време аз забелязвах, че започнах да срещам все по-често викащи и биещи децата си родители! Не изпълни заповедта ми навреме – туп по главата… Олееееее! В такива моменти е трудно да не осъждаш! Вътре в мен всичко се преобръща от желанието на душата ми да завие!

Колко много книги има за възпитанието на децата, колко разговори се водят за това, кое бива и кое не бива, да удряш или да не удряш. В ежедневния живот ние често напомняме на детето свето намерение да го ударим в случай, че не слуша: „В случай, че не престанеш да лудуваш, ще си го получиш, че и малко ще ти дойде!” и понякога спазваме обещанията си. И как повечето родители не признават неправилността на своята постъпка – без бой не става.

И аз самата съм грешила с подобен род постъпки. В мен се проиграва такава програма, та и моите родители имаха подобни методи на възпитание. Колко е хубаво, че сега знам, че няма кого да съдя. А насилието поражда насилие. Трябва спешно да се чисти!

И аз започнах активно да чистя всички свои спомени, свързани с насилие, гняв, жестокост в отношенията към децата. Само докато видя, как майка крещи или бие детето си, то вече разбирам – паметта за тази ситуация е в мен. Веднага започвам мислена работа: „Кое е това нещо в мен, което ме кара да изпитвам емоционална болка, когато виждам гнева на тази жена и насилието и над детето? Аз съм 100% отговорна за тази ситуация! Аз много, много съжалявам! Моля те, прости ми! Благодаря ти! Обичам те…” Даже леко на вид шляпване зад тила, аз приемам като шанс да се чистя.

Сега с такива неприятни ситуации се срещам мнооого рядко. А това за мен е вече чудесен резултат!

Много ми е радостно да осъзнавам, че изчиствайки се, Създателят изтрива програмата не само от мен, но и от хората около мен, а което значи, че и децата наоколо стават по-щастливи.

Обичам те!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *