хь лен хоопонопоноПреди няколко дена в Америка се отпразнува денят на Благодарността. Трябва да отбележа, че това е хубав празник. Религиозни и нерелигиозни хора се сбират на красива маса, Благодарят на Бог за всичко, което имат и си хапват. А ако това им беше традиция всеки ден, а?

Хоопонопоно е за това да благодарим не само за положителните, но и за негативните ситуации в живота. Наистина, ние ги наричаме „негативни” само за това, че ние ги виждаме през призмата на своите програми. Например:

Иван Василиевич сменя професията си. Някой вижда в това позитивно изменение, а друг, докато се усмихва, мисли със  завист и гняв във връзка със събитието. Иван Василиевич тук няма нищо общо. Нима той ни заставя да мислим гневно? Не… колкото и да би се постарал – не е той. Програмите в нас, ето кой включва копчето на гнева.

Свободната воля тук няма нищо общо. Както говори Хю Лен, у никого я няма тази същата Сила на Волята. Ние всички играем по свирката на програмите, които се намират дълбоко в нас. Много е лесно да се объркаш, считайки, че това е Иван Василиевич и тя е „Сво…” която предизвиква тази буря от емоции.

Тогава ще попитате – какво имаме ние? В този случай ние имаме избор. Както е казал великият шекспиров герой: „Да бъдеш или не?” или казано на обикновен език, да изговаряш  фразите и да поемаш 100% отговорност. Срещат се безброй хора, които могат да гледат на теб като на „Ку-ку” човек. Нека  гледат. Това са техните програми. Мен не ме мързи… аз мога да ги изтрия или казано по-вярно – да подам петиция до Създателя във вид на фразата „Благодаря!” Не… аз не го правя от задължение и не ги променям, а те мен, появявайки се на моя път. Целият боклук в тях разглеждам с любопитство и Благодаря. Благодаря за гнева, за негативните емоции, които даже с думи не мога да опиша.

Благодаря на Създателя не само затова, че има храна на масата, но и за това, което е било и ще бъде. Моля за прошка за всички знайни и незнайни мои деяния, сътворени от мен в този и миналите ми животи. Обичам всичко и всички.

Хю Лен често говори, че ако можехте да  видите какво се променя, докато правите Хоопонопоно, вие никога не бихте спрели. А още каза, че даже никой друг наоколо да не прави Хоопонопоно все едно, той би го правил. Тук вече наистина си нужен само ти и никой друг. И фразата „Сам в полето не е воин“  вече не е и такава истина…. един в полето… вече е армия. Аз съм с него. А вие?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *