14Който е разбрал живота, той повече не бърза, наслаждава се на всеки миг и наблюдава….

Омар Хаям

Чета последните постове и статии на Портала. Радвам се на чудесата, които се случват с практикуващите Хоопонопоно и се улавям да си мисля: нима в моя живот няма чудеса?

Да, макар моите Чудеса да са като дечица – много малки – но… такова е моето възприятие. Замислих се…  Аз по природа съм бързак, стремя се да свърша всичко бързо. В резултат, докато стигна до финалната линия на едно започнато дело, като по поръчка идва ново на свободното вече място. И продължава така до края на работния ден. Никак не ми се удава да свърша докрай набелязаните дела и да започна новия ден начисто.

На предишната си месторабота аз винаги доброволно оставях по два листа за следващия ден, казвайки си: „за всеки случай, ако изведнъж се случи за утре да нямам какво да правя” и постепенно дойдох до там, че действително нямаше какво да правя не само от сутринта на следващия ден, но и в течение на целия ден нямаше кой знае каква натовареност.

Реших да се доверя на Вселената за обема на своята работа и да работя на спокоен режим, без да бързам, внасяйки корекция като през деня изговарях думи на любов и благодарях.

Отваряйки електронната поща – си казвах „Обичам те”. Буквално за една седмица от началото на тази ми практика се подобри и качеството на вършената от мен работа. Количеството и стана малко повече, без да е в ущърб на плановите показатели. Качеството на документите стана по-добро.

Какво щастие е да не бързаш и преди началото на работния ден, да намериш време да кажеш любовни думи на работното си място, на офиса.  В края на деня не бягам от там като от чума, а благодаря за отминалия ден.

Промени се моята работа с документи. Преди да подпиша документ, аз му казвам: „Обичам те! Благодаря ти!”. Получавайки поредната спешна и неотложна задача, не се паникьосвам и не нервнича, а и благодаря за това, че е направила избор в моя полза.  Възможно е изпълнението именно на тази задача да ми помогне да премина поредната степен на изчистване на програми чрез приемане, любов и благодарност.

Идвам на работа по задължение два часа по-рано. Започнах да пръскам кабинета си със синя слънчева вода и работните места на своите колеги. Изведнъж ми се стовари отпуск. Иска ми се да си мисля, че това стана причина за моето скоропостижно излизане в отпуск. Така ми се отблагодари моята работа за началото на моето загрижено и осъзнато отношение към нея.

Да, аз все още не мога да заобичам своята работа. Не мога да заобичам това, което ми се налага да правя, моите задължения, поради което и по време на целият ми отпуск не ме напусна чувството за тежест в гърдите, страх и депресия. Та нали благодарение на моята предишна работа, аз се замислих за това какво действително искам и за това аз искрено Благодаря на сегашната си работа. Благодарна съм им за възможността за изчистване! Само след като осъзнах това, че аз мога да бъда искрено благодарна на моята работа – тежестта изчезна, страхът също, отстъпи и депресията.

Впрочем, аз обичам своята работа. Офисът, самата организация ми харесва. Нямам негативи и й желая само добро.

Дойде осъзнаването за това, че всичко, което е важно, не е спешно. Фразата на Омар Хаям „който е разбрал живота, той повече не бърза”, я осъзнавам по новому. Аз вече разбрах ЗАЩО не бърза. Не бърза защото има по-важни дела – да успееш да благодариш и кажеш за своята любов на всичко, което те обкръжава!

Мирът започва от мен!

One thought on “Как да Оцелееш на Работа

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *