страстМного ми харесва да си мисля, че всеки човек има определен талант, присъщ само на него. Никой друг в света го няма, защото ние сме като Снежинки – уникални и неповторими.

Хората казват: „ Да, моите ръце не са поставени на правилното място за тази работа”… или „Не… аз съвсем не съм творец”…

Но как така? Как така? – ще кажа вече аз. Погледни ръцете си. Такива ръце никой няма! Погледни твоята картина. Такава картина нe може да нарисува никой друг! Погледни отпечатъците от пръстите си. Същите ги няма у никого!

Бог е създал всеки от нас по определен начин и точно знае на кого какво е дал. Тогава защо не се възползваме от своите дарове? Защо често се местим от едно място на друго и не можем да си намерим работа по душа, която би ни била приятна и би ни носила отличен материален доход? Отговорът е един – програмите са прикрили нужните отговори.

В търсене на подходящата и идеална работа хората действат по схемата: поработих тук – видях; пробвах – не ми хареса (Къде да се дяна сега? Сега не мога да си намеря работа!); хареса ми (трябват ми повече пари, няма възможност за развитие) и т.н.

В Хоопонопоно схемата е съвсем друга. Задава се актуален въпрос: „Къде да кандидатствам? Къде ми е по сърце? – чистиш въпроса, получаваш отговор (осъзнаване) ииии… всичко се получава както трябва за теб, с най-малките душевни и физически загуби. Ще ви дам мой личен чудесен пример.

Търсех своята страст от самото училище. Таланти – цяло море, само дето не се задържах дълго на каквито и да е занятия, ставаше ми скучно. В резултат толкова работи смених! Виждах навсякъде плюсовете и минусите. Но винаги оставах с разбито сърце и неудовлетвореност от кариерата.

Как се чистех аз, за да намеря работата, която е моя страст? „ Създателю, аз съм 100% отговорна, 100% съжалявам за всичко, което възниква у мен като въпрос относно къде да отида, къде да кандидатствам, каква работа да започна. Аз не зная, но ти всичко виждаш и знаеш. Ти точно знаеш това, което за мен ще бъде най-идеалният вариант. Аз искам да поправям своите грешки, направени съзнателно или несъзнателно в този или минали мои животи. Всичко, което в мен е създало това незнание на моя талант, страст – обичам те и ти благодаря!”

И нататък: „Прости ми, Съжалявам, Благодаря ти, Обичам те.” Не минаха и два месеца и аз осъзнах с какво искам да се занимавам. Да, и всичко се случваше сякаш от само себе си. Сякаш ме водеха.

Какво имам сега? Работа, която обожавам!

Не ви призовавам да правите същото, не ви съветвам нищо. Просто споделям как се получиха при мен нещата. Темата за работата и парите е винаги актуална. Обичаш ли работата си, радваш ли и се, значи внасяш любов в свята работя. А парите идват при любовта.

Обичам те, моя работа! Обичам ви, мои пари, стотинки, центове, долари, и рубли. Всички! Всички!

Благодаря!

 POI

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *