Най-сложното в живота ни, това са отношенията. Няма ли добри взаимоотношения – няма взаимно разбирателство и мир. Във всички връзки има полети и спадове. Бурната страст преминава в безразличие, а след това отново набира скорост. А какво да се прави, когато много ти се иска да си с някого, а той/тя се държи непонятно от рода на „не те задържам, но не те и пускам”. Колкото и да ни е болно, трябва да пуснем, иначе не може да се въведе ред в живота, да се подреди всичко по лавиците.

По-нататък – повече. Желанието да бъда с този „неопределен” човек става все по-голямо и от това в душата ти покоят и мирът съвсем изчезват.

Много е лесно да видиш ситуацията извън себе си. Така ти се иска да кажеш: той (тя) така се държи, той (Тя) ме измъчва. НО! НО! НО! Голямо НО! Няма нищо извън теб. Твоите отношения съществуват само в твоето съзнание и тяхното развитие се определя от програмата именно в теб, а нe в съседа, който живее на етажа ти до стълбището.

Няма никакъв смисъл да се тръгва към обекта на любовта с бял флаг в ръцете за преговори относно по-нататъшното развитие на вашите отношения. Предложението „Хайде да поговорим” е напразна загуба на време и сили, хвърляне на думи на вятъра. Изяснявания от типа „докъде стигнаха нашите отношения и какво да правим по-нататък” обикновено не водят към окончателно решение на двойката.

Да погледнем ситуацията от страна на Хоопонопоно. Не партньорът ти е неопределен, а ти. Не партньорът „не държи и едновременно не пуска ситуацията” – а Ти. Получава се, че вътре в нас се проиграва дадена гадна ситуация, а ние се обиждаме На Самите Себе Си за поведението на нас Самите, но ние виждаме това проявление в партньора като огледало. Уместни ли ще са обвиненията от рода на: „Той е такъв, а не Аз!” Или както във филма „Брилянтената ръка” знаменитата фраза „Не съм виновна аз, той сам дойде!”.

Да, разбирам, че е тежка за разбиране концепция. Винаги ни се иска да се дръпнем встрани и да прехвърлим вината върху другия. В такива ситуации има един банален отговор – изчистване, изчистване, изчистване.

Ние не знаем кой партньор е правилен за нас. Това знае единствено Създателят. Ние самите заставаме на неговия път. Тогава какъв е смисълът да задържаме човека? Какъв е смисълът да искаме?

Когато всичко е идеално и правилно съгласно Божията Воля, не е нужно нито да страдаш, нито да преживяваш, нито да се стараеш нещо да правиш и даже да се бориш за щастие под слънцето не трябва! Създателят прави всичко! Ти просто вървиш по готов път. Слънцето и Бог осветяват твоя път.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.