педагог от БогаМайка ми е начален учител. За такива като нея казват – педагог от Бога. И действително е така.

Ние, децата на мама сме три, но тя винаги е казвала, че има 33. Още 30 ученика. Аз помня безсънните нощи, когато мама седеше на дивана, проверявайки тетрадки, а ние тримата, заобиколили я разказвахме впечатленията от изминалия ден. И досега се чудя как тя успяваше! Да си подготви уроците, да изслуша всеки един от нас, та и на всичкото отгоре да се отнесе с разбиране към издънките в нашата преходна възраст.

Най-интересното бе, че успяваше да отдели внимание на всеки ученик в клас. А към проблемите на всеки от тях тя се отнасяше като към свои. Разбира се, децата обожаваха своята учителка и максимално проявяваха своите способности.

Именно моята майка ме научи на това, че чужди деца няма. Но аз го почувствах истински, когато започнах да практикувам Хоопонопоно. Дойде осъзнаването на това, че всички сме свързани с невидими нишки, че всеки един човек, който срещаме на пътя си, не е случаен. Ако преди се стараех да се абстрахирам от мрънкащи хора, то сега всичко е различно.

Оплаква се например една жена от здравословните проблеми, свързани със здравето на детето й, а аз като с някакво „трето ухо” чувам: ”Аз не мога да се справя! Чувствам, че ти можеш да ми помогнеш!" Та нали сме семейство! ДА! И програмите ни са общи! И ако чуя проблем, то това касае на първо място мен!

Преди две години на дъщерята на моя приятелка лекарите откриха сериозно сърдечно-съдово заболяване. Десетгодишното момиченце Софи се занимаваше сериозно със спорт, беше спечелило много медали. И изведнъж през април тази година и забраниха да се занимава с физически занимания. Да кажа, че всички бяха разстроени е като все едно нищо да не кажа. Родителите на детето бяха изпаднали в отчаяние.

Аз и майката на малката спортистка започнахме да чистим. Чистехме се не само във връзка със заболяването, но и всички преживявания, свързани с това. След 4 месеца диагнозата беше отменена!!! И не само на Софи, но и на нейната майка! Радостта ни нямаше граници. А през септември вече Софи получи поредния медал! Поздравявам ви всички!

Ние сме семейство.

 

Обичам те!

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *