Нямаше да има Щастлие, Ако го Нямаше Нещастието. Резултат!

Нямаше да има щастие, ако нещастието не беше помогнало – прилича на девиза на практикуващите Хоопонопоно.

На 22 декември трябваше да имаме корпоративно събрание. Купих си кристали, за да украся косата си и вдъхновена, отидох на фризьор. Когато дойде време да извадя кристалите от чантата си – не ги намерих. Първото чувство, което изпитах беше на разочарование, после обида, разстроих се…

Седнах в креслото и започнах да си повтарям: „Обичам те, благодаря.”  Дуднех абсолютно автоматично, като в мъгла. В това разстроено състояние аз нищо наоколо не виждах и не чувах и изведнъж… моето внимание бе привлечено от песен по радиото, а там пееха „Аз те обичам”!

ОХО! Ето, че и Алоха от Вдъхновение днес ми пожелаваше да светя ярко. Как така? Настроението ми се изпари, да светя отвътре ми беше все по-трудно и по-трудно. Продължавах да правя своето Хоопонопоно.

 „И ето, прическата е готова” – радостно съобщи фризьорът.

Беше време да си платя за прическата.. отваряйки чантата си, обхождайки в кръг дъното й разбирам, че покрай парите напипвам и…. пакета с кристалите! Ура!!! Да живее Хоопонопоно!!! ОБИЧАМ ТЕ! БЛАГОДАРЯ!!! Сега с кристали в косата ми е много по-приятно да светя и то особено преди празника. „Да светиш навсякъде и винаги” – ето го моят лозунг и слънце!!!

Мисля, че ако аз не знаех практиката Хоопонопоно, то вероятността веднага да се намерят би била сведена до нула, настроението изпортено, бих си го изкарала после на някой, който няма вина и т.н и т.н., а после бих се заоплаквала, че всичко водеше натам…

Ето, че излиза, че ние сами ковем своето щастие и всичко е в нашите ръце – да удариш или не, да практикуваш или не… та случайности няма.

 Пожелавам ви Мир и Чудеса, надхвърлящи предела на разбирането!