Първи проблясъциЗа пръв път пробвах този метод докато слушах аудиокнигата "Абсолютна неограниченост", написана от Джо Витале. Започнах да си повтарям четирите фрази и веднага почувствах буца в гърдите си, която растеше и растеше. Усещането приличаше на бронхит, плюс усещане за някаква обида. Това смесено усещане предизвика в мен мисълта, че внезапно съм се разболяла. Даже отидох да си запаря билков чай, за да помогна някак си на ситуацията, продължавайки да си повтарям фразите.

Буцата в гърдите ми така и не изчезна в продължение на три месеца. Към това усещане се присъедини и депресия, разбира се недълбока, но достатъчна, за да срине настроението ми и да ме кара да се чувствам нещастна. Не помня и не знам кое е нещото, което ме подтикна да продължа  именно с Хо’опонопоно, но дълбоко в себе си аз разбирах, че нищо друго няма да отнеме парещата буца в гърдите ми.

И ето в един прекрасен ден, буцата някак си излезе от мен. Спомням си добре как неочаквано настъпи лекота и мир в душата ми. На всичко отгоре и мислено чувах думата "embodiment", която според речника означава въплъщение, обединение, сливане, олицетворение. С какво? – не знаех. Но от този момент в живота ми започнаха ЧУДЕСА!

Разбира се, не се плаши, уважаеми читателю – не при всички е такава реакцията на Хо’опонопоно. Бог ни е създал различни. При общуването си с хора, практикуващи Хо’опонопоно съм срещала хора, които абсолютно нищо не усещат или пък други, които усещат щастие. Между другото последните са повече. Но това е друга тема. При кого какво и как се случва аз не водя статистика, затова пък се наслаждавам на Хо’опонопоно.

Обичам те!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *