Супермен

При хората от векове съществува непреодолимо желание да си помагат един на друг. Ние винаги знаем кое ще е най-добро за съседа. Без да искаме разрешение, ние събираме цялата си тежка артилерия и тръгваме напред със съвети, помагаме с пари и изваждаме човека (както ние си мислим) от блатото на проблемите.

Но кака така? – ще кажете вие – аз имам внушителен списък на хора със сериозни проблеми. Трябва да помогна на всички! Аз мога да им помогна!!! Аз съм супермен!

Стоп! Стоп! Стоп!

В Хоопонопоно съществуваш само ти. Няма никакъв опит извън теб. Ти не можеш да се намираш едновременно в няколко човека.

Защо да хукваш на някъде, за да търсиш причините, ако ПРОБЛЕМЪТ Е В ТЕБ?

Трудно е Хоопонопоно да се разбере с разума, но ще се опитам да го опростя, за да може да го разбере всеки на нивото на съзнание, на което се намира.   

Ако хукнеш да бягаш и „помагаш” на хората наоколо – сам ще се измориш. И… тогава със своята физическа и морална умора далеч не ще стигнеш. А какво ще стане, ако спра?     

Искам да ви зарадвам: никъде не е нужно да бягате!

Всички проблеми са в теб! Да, лесно е да се каже, но е трудно да се разбере. При един приятел тече много труден развод, друг има сложно заболяване, третият няма пари и няма шанс да получи работа, четвърти е в ужасна депресия. Само аз знам за Хоопонопоно. Как да помогна на всички едновременно?

Хю Лен би казал – работи над себе си. Щом веднъж твои приятели, познати, роднини са дошли при теб и са ти казали за своя проблем – за теб това трябва да е ГОЛЯМО ЧЕРВЕНО ЗНАМЕ. Всичко това Създателят на теб показва конкретно и буквално, без какъвто и да е преносен смисъл. Показва ти, че в теб съществува такъв проблем и ти го държиш вътре в себе си!!! Проблемите не живеят в твоя шкаф или зад радиатора в дома ти.

Получава се така че, ако човек боледува, а аз не, то той боледува за това, че програмата-памет за заболяване е в моето подсъзнание? Бинго!!!

И така къде трябва да ходиш и да помагаш? Пътят е много кратък – към скъпия себе си.

В книгата „Абсолютна неограниченост” Джо разказва за един момент, когато Хю Лен даже не е разговарял с нито един от затворените в психиатричната болницата. Вместо това той е четял папките с личните им досиета и се е чистел.

В моя беседа с Хю Лен, той ми каза, че това е било много по-просто… Разкривам ви голяма тайна! Готови ли сте? „Аз трябваше да се правя, че работя и затова прелиствах папките. В действителност на мен и тези папки не ми бяха нужни. Аз просто ходех на работа, за да изчистя себе си.”

Хю Лен се е намирал между болни хора. Търчал ли е той от един болен при друг? Съветвал ли ги е какво да правят и как да живеят? Писал ли е списъци с проблеми? Не.

Защо са имали подобрение?

Отговорът е прост. Той е поел 100% отговорност за всичко, което вижда и чува. Не е тайна, че е прилагал много и различни Инструменти.

Не е важно кои Инструменти са ви познати и кой инструмент прилагате, той работи с всички ваши проблеми в подсъзнанието едновременно. А всичко, което се изтрива от теб, се изтрива от всички. Никакви стресове. Създателят вижда какво да изтрие най-напред и кое след него. За щастие на нас не ни се налага да го правим.

Уникално? Потресаващо? Да.

Вълнувайте се само за едно – чистите ли се постоянно. Останалото, както казва народът, са семки и шушулки.

Обичам те.