Сампознание через ХоопонопоноАко преведем от английски името на методиката по хоопонопоно, то тя би звучала примерно така „Самопознание чрез Хоопонопоно”. А казано по-просто да разбереш и откриеш кой си. Методът помага да се освободят стари програми в подсъзнанието.

Ние никога не знаем какво ще кажем следващата минута, как ще се държим в тази или друга ситуация. Защо? Защото действаме съгласно програмите в нас. Всяка ситуация натиска копче в нас и активира определена програма. Затова и не знаем какво ще се случи след малко. А какви са те – един Бог знае.

Освобождавайки се от програмите аз все повече разбирам, че моят характер, моето поведение – това изобщо не съм аз. Аз съм нещо повече от характер. Аз съм нещо повече от привичка. Затова и не мога да кажа каква съм аз. В мен всичко се обновява. Аз само преоткривам себе си.

Хю Лен говори, че той отива на интервю, само след като се е посъветвал с Бог. Ако Бог разреши, той отива, ако не – не отива. Той отива на интервю, само защото му се дава още един шанс да се очисти и винаги слуша какво ще му бъде казано. Той никога не знае какво той сам ще каже. Ако се е изчистил, то той ще каже само това, което от Бог му е дадено да каже. А ако не се е очистил, то уви – ще излезе боклук и ще повлияе и на другите.

Доколкото много и охотно се чистя, то при изпращането и писането на постове също се чистя. Аз никога не знам за какво ще пиша. Аз само гледам, какво ще се изпише. Просто се научих да чувствам. О! Един момент! Аз разбира се съм далеч от Хю Лен, но и не съм длъжна да се стремя към това (27 години практика в сравнение с моята шестгодишна… smiley), но го смятам за огромно чудо.

Програмата е като голяма глава лук. Един слой изчистиш, след нея се показва друг… По такъв начин смъквайки един по един слоевете, все  се открива по нещо ново. Затова никога не знаеш как ще се държиш. Затова никога не знаеш как един човек, когото ти виждаш като твой „проблем” ще се измени. Важно е да помниш едно – винаги към по-добро, съгласно волята на Бога.

Илюстрирам примера с лук. Аз по натура съм стеснителна. Стеснението ми е такова, че мога да пропусна хората, само защото се притеснявам, а не защото те не ми харесват (както някой би могъл да си помисли). С изчистването с Хоопонопоно аз просто започнах да разговарям с тези, с които никога до сега не бих посмяла, например с известни персони. Ето така, има надежда и за стеснителните. Даже този блог сам по себе си за мен е някакво чудо. Та аз споделям лични неща, макар и никой да не ме познава лично, опознавате ме покрай блога и форума, но все пак това е голяма крачка.

Ето такива ми ти чудеса при Кекалаке.

I love you!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *