Добрина

Детайли за автора

Име: Добрина Узинова
Дата на регистрация: април 18, 2016

Последни публикации

  1. Заплатата Ти Е Увеличена — юли 19, 2017
  2. Правилният Черен Път — януари 24, 2017
  3. Обичам Това, Което Е — октомври 4, 2016
  4. Любима За Шоко — юни 21, 2016
  5. Хоопонопоно Работи! Довери Се На Процеса! — май 3, 2016

Най-коментирана публикация

  1. Освобождаване От Всичко Старо И Ненужно — 3 коментара
  2. Промяна С Хоопонопоно — 1 коментар
  3. Хоопонопоно Работи! Довери Се На Процеса! — 1 коментар
  4. Любима За Шоко — 1 коментар
  5. Заплатата Ти Е Увеличена — 1 коментар

Списък на публикациите на автора

Заплатата Ти Е Увеличена

През месец септември 2016 година за първи път в България се проведе Хоопонопоно бизнес семинар. Всички участници имахме възможност да се научим на Процеса, който помага при чистенето на връзките с парите, бизнеса и работата.

Посетих Семинара, защото вече разбирах, че отношенията ми с парите не са добри. Те никога не ми стигаха, често взимах пари назаем, имах кредит, който успях да изплатя за три години (преди да започна да практикувам Хоопонопоно), но бяха останали в мен неприятни спомени, свързани със сътрудниците от банката, недоволство от „ниската“ ми заплатата, шефовете и т.н и т.н…

След Семинара разбира се, парите ежедневно присъстват в изчистването ми. Това, което забелязах след Семинара е, че всички претенции, които имах към парите, заплатата ми, цените на стоките и услугите бяха изчезнали. Появи се уважение към парите и разбиране, че единствено и само спомените в мен блокират паричния поток да потече към мен.

Но с Хоопонопоно практиката постепенно всичко започна да се променя:

– Увеличиха заплатата на майка ми. Също така тя получи бонуси и неочаквани премии.

– Увеличиха пенсията на баща ми.

– Баща ми си изплати кредита и заемите.

– Колежката ми сподели, че е успяла да си изплати кредита.

– Познати и приятели започнаха да ми правят изненади и да ми подаряват неочаквано най-различни подаръци.

– В магазините ми дават талони за намаления и отстъпки. Дават ми безплатно стоки.

– Нещо интересно, което забелязах е, че не ми се налага да чакам на опашки в магазините: или няма клиенти на касата, или някой ми отстъпва своя ред, а много често когато има много голяма опашка в магазина и съм последна, идва служител, който отваря съседната каса и кани част от клиентите да се преместят на другата каса, т.е от последна ставам първа и отново не чакам smiley.

Разбира се, аз съм много щастлива от промените около себе си, но въпреки това малко ми се струваше нечестно аз да се чистя, а другите да получават увеличение на заплатите, бонуси и премии. На всичко отгоре шефът ми е човек, който постоянно се оплаква колко много разходи има, колко е скъпо всичко и колко много хора му дължат пари. Но какво да се прави… продължавах да чистя и чистя, докато един ден след работа не звънна телефонът ми. Беше шефът ми. Слад работно време той обикновено звъни, ако нещо не е наред или има някакъв проблем. Дори не изчаках да поздрави, направо го попитах какво не е наред този път. А той се засмя и каза: „Не, не е това… Исках да ти кажа, че заплатата ти от този месец е увеличена…“. Пръво помислих, че не съм чула добре и попитах: „Моля?“. Той повтори: „Заплатата ти е увеличена от този месец“.

Аз изобщо не очаквах… Бях приятно шокирана… Но ето, че дойде и моят ред… smiley.

Не зная как е при вас, но след подобна приятна изненада желанието ми да освобождавам всичко ненужно в живота си, да чистя блокажите и препятствията по пътя си става все по-голямо и по-голямо.

На 21-22 октомври в България ще се проведе  уникален хоопонопоно семинар "Здраве" на руски език с превод на български. Възползвайте се от шанса да се изчистите!

 

БЛАГОДАРЯ!

 

P.S.

Веднъж ученик попитал Учителя:

– Дълго ли ще чакаме промяна към по-добро?

– Ако ще чакате, ще е дълго – отговорил Учителят.

Постоянен линк към тази тема: http://hooponopono-chudesa.bg/zaplatata-ti-e-uvelichena/

Правилният Черен Път

Всички преживяхме последиците от усложнената зимна обстановка в страната ни. От радиото, приятели и познати научавах различни истории, свързани с „лошото“ време. По телевизията можеха да се видят кадри на бедстващи хора по пътищата. Температурите бяха минусови и навън бе много студено. Но всичко, което чувах беше много далеч от мен, не обръщах особено внимание на това, което се случва.

В един от тези студени дни се оказа, че автобуси не пътуват поради усложнената зимна обстановка и помолих баща ми да ме откара от работа до вкъщи. По пътя на около един километър от дома ни имаше задръстване. Не знаехме каква е причината. Придвижихме се малко по-напред и се оказахме по средата на кръстовище, където беше спряна полицейска кола, а полицаите категорично отказваха да пропускат колите да преминават.

Обърнах се и видях всички коли и хора, които се бяха събрали. Изглеждаше страшно – замръзнали хора, отчаяни лица, сняг, студ, затрупани коли, безпомощност… И всичко това са спомени, които ме свързват точно с тези хора, точно на това място, точно в това време…

Мислих си колко е нелепо това, което ни се случва – намирахме се на един километър от дома и не можехме да се върнем у дома. Бяхме в безизходно положение и нищо не можехме да направим. Не можехме да продължим напред, нито да се върнем назад, а пътят, по който можехме да заобиколим и да стигнем до дома беше непроходим. Бяхме попаднали в капан. Аз не виждах никакъв изход. Не можех да повярвам, че ми се случва това. Какви ли не чувства и емоции се появиха… Но това, което знаех, че трябва да направя в тази ситуация е да поема 100% отговорност за нея. Не спирах да повтарям всички инструменти, които ми идваха наум.

В този момент си спомних как Кекалике разказва за нашите Ангели Хранители и Духовни Наставници, че те винаги са до нас, че могат да ни помогнат, само ако ги помолим за това. Е, в този момент имах нужда от помощ. Обърнах се към моя Духовен Екип и Създателя с молба да ни помогнат да се измъкнем от безизходното положение, в което се бяхме озовали – да ни подскажат правилните решения и действия за нас. Нямах представа как ще приключи всичко това. Само знаех, че трябва да правя Хоопонопоно. Също така чистих пътя от мястото, където се намирахме до дома.

Успоредно на пътя, който беше затворен за движение има „черен“ път, по който полицаите „посъветваха“ да минат всички, които настояват да пътуват, но никой не смееше да тръгне по него. След известно време, в един и същ момент, една по една колите започнаха да се насочват към пътя, който не беше ясно дали е проходим. Сякаш хората бяха придобили смелост и решителност да поемат по него. Ние също решихме да рискуваме, вместо просто да чакаме… Оказа се, че пътят беше идеален и напразно сме се страхували – нямаше нито натрупан сняг, нито каквито и да било пречки за нормалното придвижване по него. Бяхме много щастливи и благодарни, че се намери решение на ситуацията. Дори не ми се мисли какво би станало, ако се бяхме поддали на страха и съмненията…  

Няколко дни след случилото се, пишейки тези редове си спомних за текст, който преди време получих от моя приятелка, който точно описва преживяното:

„Каквото и да се случва в живота ти, колкото и тревожни да изглеждат нещата, не изпадай в отчаяние. И всички врати да останат затворени, Бог ще отвори само за теб нов път. Бъди благодарен!…“

БЛАГОДАРЯ НА СЪЗДАТЕЛЯ, НА МОИТЕ АНГЕЛИ ХРАНИТЕЛИ И ДУХОВНИ НАСТАВНИЦИ!

 

 

Постоянен линк към тази тема: http://hooponopono-chudesa.bg/pravilniyat-cheren-put/

Обичам Това, Което Е

Обичам Това, Което Е  Преди около година реших да сменя работата си. Настоящата не ми носеше вече удовлетворение, исках нещо ново и различно. Бързо напуснах с надеждата на новото работно място да получа това, което ми се искаше. Две седмици след това се озовах на нова работа, в друг град, с нови колеги. Но попадайки на новото място, започнах да си давам сметка за предимствата, които ми даваше предишната работа и които не оценявах и недостатъците на новото работно място.

Новият офис беше малък, вътре имаше преграда, която допълнително стесняваше пространството. Документите бяха подредени по странен за мен начин. Имаше много ненужни вещи, а шефът много рядко беше в „добро“ настроение.

Първо изпитвах недоволство от всички тези неща, но изборът беше мой и аз трябваше да поема 100% отговорност за него. Веднага ми се прииска да напусна и да си потърся нова работа (както правих до този момент). Но, осъзнах, че цялата тази бъркотия, която виждам в офиса всъщност, се намира вътре в мен, а от себе си не можеш да избягаш… Напускането за мен не беше решение.

Прииска ми се да направя нещо за офиса, но след всяко подреждане, шефът ни се сърдеше, че нищо не намира… Единственото, което можех да правя е Хоопонопоно. Започнах много интензивно чистене. Включих всичките си колеги и адреса на офиса в ежедневното си изчистване. Поливах офиса със Синя Слънчева Вода – мислено и физически (когато имах възможност), обичах столовете и всеки клиент, който влиза в офиса. Не пропусках да благодаря на документите, на компютрите и на всички компании, с които работим. Истината е, че всичко ми изглеждаше толкова безнадеждно, че не очаквах абсолютно никакви резултати. Просто знаех, че трябва да правя Хоопонопоно.

И доживяхме да настъпи един неочакван за всички ни момент, в който шефът периодично започна да получава вдъхновение да изхвърля ненужни документи, подреди си бюрото. Една сутрин влезе в офиса и ни съобщи, че ще махне преградата, която стеняваше пространтвото. Махна я още на следващата седмица. Стана просторно. Офисът започна да диша. Направиха ремонт, боядисаха стените, купиха нови столове. И не само това. Шефът ни започна да ни защитава, стана по-мил, постоянно намира поводи да ни почерпи с бонбони, кафе или фреш. Вече е по-усмихнат и в по-добро настроение. Намали ни работното време с един час – това е прецедент в историята на фирмата! smiley Шегуваме се и се смеем на работа.

Освен гореизброените резултати, тази ситуация ми донесе нови преживявания и усещания, възможност за много, много изчистване, както и ново осъзнаване… Ето го и него, разказано чрез следната кратка притча:

Случайно преминаващ пътник попитал овчаря, който пасял стадото си:

– Какво ще е времето днес?

Овчарят се усмихнал и отговорил:

– Такова, каквото ми харесва.

– Откъде знаеш, че ще бъде такова, каквото харесваш?

– Осъзнавайки, че не винаги мога да получа това, което очаквам, се научих да обичам това, което е.

Всичко е Любов! Обичам те! Благодаря!

           

          

Постоянен линк към тази тема: http://hooponopono-chudesa.bg/obicham-tova-koeto-e/

Любима За Шоко

Любима За ШокоУверена съм, че в полезрението на всеки, който се интересува от практикуването на метода Хоопонопоно вече е попаднал и сайта „Хоопонопоно Чудеса“. В магазина на сайта са поместени инструменти за изчистване, с които всеки може да се сдобие, както и възможност за всеки, който желае да си направи Преглед с Кекалике. По този начин човек може да получи отговор на свои въпроси, напътствия и предупреждения от невидимия свят.

Един ден имах възможността да участвам в такъв преглед. Той беше неочакван, интересен и изключително приятен за мен, присъствах с огромно удоволствие. Темата беше Любовни отношения.

На следващия ден моята племенница, която е на четири години, дойде при мен и ми каза: „Искам да дойдеш на гости и да купим приятелка за Шоко“ (тя живее в друг град). Шоко е папагала, който имам от няколко години. Бях споделила на племенницата си, че искам да му купя „приятелка“, за да не живее повече сам и да не му е скучно.

Отговорих и, че търся папагал и когато намеря подходящ, заедно ще отидем да го купим. Работата е там, че от месеци търсих папагалче за него, но в магазините или нямаха женски в момента, или папагалите бяха много малки и не можеше все още да им се определи пола (а аз държах да е женски), или имаше някаква друга причина, поради която не можех да намеря папагал. Не разбирах защо е толкова сложно, но си казах, че вероятно сега не е момента или просто не са подходящите животинки и отново оставих всичко в ръцете на Създателя. Вярвах, че когато и ако е необходимо ще се случи каквото трябва.

Четири дни след любовния преглед в офиса, в който работя дойде клиент, който подхвана разговор с колежката ми за негов приятел. Аз също бях в офиса и нямаше как да не чуя разговора, в който ставаше въпрос за човек, който много обича папагали и ги отглежда. Бях изумена! Просто не можех да не се намеся! Попитах: „Правилно ли чух, че имате приятел, който отглежда папагали…?“. Обясних му какво искам и той ми каза: „Да, той има много и най-различни видове и ще ти даде с удоволствие“. Свързах се с въпросния човек. Оказа се, че папагалът, който търсих се намира на километър от мястото, където живея, а аз ходих къде ли не, за да го търся… Веднага организирах изненадата за племенницата си и бях много щастлива, че папагалът ми вече няма да е сам!

Ето така работи Хоопонопоно! Никога не знаеш кога, какво ще ти поднесе, никога не знаеш какъв конкретно ще бъде резултатът от чистенето, но винаги е ИЗНЕНАДА!!! И…  всички са доволни…

Благодаря!

Постоянен линк към тази тема: http://hooponopono-chudesa.bg/lubima-za-shoko/

Хоопонопоно Работи! Довери Се На Процеса!

podarkiПрактикуването на Хоопонопоно, след като посетих семинара Самопознание на Аз чрез Хоопонопон в София през март 2016, стана за мен още по-интересно и по-приятно. Научих още интересни инструменти, които използвам всеки ден. За моя изненада се оказа, че освен ефективни, те са и много забавни. smileyНе е ли това уникално съчетание на полезното с приятното – да чистиш спомени и едновременно с това да се забавляваш? smiley Освен добре известните Обичам те и Благодаря ти, вече в различни ситуации, при различни случаи имам възможност да избирам от богато меню с инструменти.

Хоопонопоно е уникален процес, но не винаги е лесно да се справяме с проиграващите се спомени… Вероятно, както и други практикуващи има моменти, в които ми се струва, че усилията ми са напразни, че нищо не се случва, нищо не се променя и т.н. За моя радост вече „улавям“ тези моменти и започвам да ги „Обичам“ и да им „Благодаря“ smiley.

Един ден попаднах на една притча, която много ми хареса и ми помогна да осъзная, че нещата не са такива, каквито изглеждат. Тя се казва „Притчата за двата ангела“. Ето я и нея:

Два странстващи ангела замръкнали през зимата край дома на богато семейство и останали да пренощуват. Домакините не били никак гостоприемни и ги сложили да спят в плевнята. На сутринта старият ангел видял пукнатина в стената и мълчаливо я замазал с ръка. Младият го видял и попитал защо го е направил.

 – Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат… – отвърнал старият.

На следващата вечер потропали на вратата на едно много бедно семейство. За разлика от предното, това било много гостоприемно. Нагостили ги на оскъдната си трапеза и даже им отстъпили постелята си, за да си отпочинат по-добре. На сутринта ангелите заварили стопанина и жена му да плачат в обора. Единствената им крава, която била основния им поминък, лежала мъртва.

 Младият ангел попитал стария:

– Как можа това да се случи? Първото семейство имаше всичко, не искаше да даде нищо, но ти им помогна. А това имаше много малко, даде ни повече от желаното, но кравата им умря. Защо?

– Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат! Когато бяхме в плевнята на първото семейство, видях, че зад пукнатината в стената се крие съкровище със злато. Заради грубостта и свидливостта на домакина – замазах пукнатината, за да не го намерят. А снощи, докато спяхме в постелята на стопанина, дойде Ангелът на смъртта, за да вземе жена му. Дадох му кравата…

След като прочетох притчата си спомних за моментите, в които съм изпитвала недоволство, че не получавам това, което искам или че нищо не се случва в резултат на практиката. В действителност, се случват неща, за които аз нямам ни най-малка представа – точно както в притчата. Появиха се въпроси като: От какво ли ме е „спасил“ Създателят, докато аз съм била толкова недоволна? Какво ли е премахнал? Но аз вече не търся отговорите на тези въпроси. Нямам нужда да знам какво се изтрива или какво си отива от мен. Вече не ми е необходимо… От тогава аз просто практикувам с пълно доверие към процеса и вярвам, че всичко, което се случва и което получавам е най-доброто за мен – вярвам, че съм на правилното място, с правилните хора, в правилното време. Вярвам, че ако не получа това, което искам в дадения момент – то не е за мен или не ми е необходимо в момента. Осъзнах, че никой не ми е длъжен за нищо, дори Създателят! Изпитах СМИРЕНИЕ и огромна БЛАГОДАРНОСТ за това, че Хоопонопоно е част от живота ми. Аз вярвам и се доверявам на процеса Хоопонопоно! Аз вярвам и се доверявам на Създателяsmiley

Благодаря ти, Създателю, че се грижиш за мен! Благодаря ти Хоопонопоно! 

 

 

        

 

Постоянен линк към тази тема: http://hooponopono-chudesa.bg/hooponopono-raboti-doveri-se-na-procesa/

Page 1 of 2
1 2

По-стари публикации «

scriptsell.neteDataStyle - Best Wordpress Services