Инча

Най-коментирана публикация

  1. А Се Случи Това — 7 коментара
  2. Вратата Се Отвори — 3 коментара
  3. Гледам В Себе Си — 2 коментара
  4. Най-доброто — 2 коментара
  5. Не Искам Да Уча! — 1 коментар

Author's posts

юни 02 2015

Преди Cеминара На ИЗИ ЛЛС

ИЗИ ЛЛСАлоха!  В края на януари 2013 година се регистрирах на семинар „Самопознание на „Аз” чрез Хоопонопоно. Бързах да се чистя, понеже знаех, че от момента на регистрацията  ще бъда включена в изчистването на общи програми, блокове, обща памет, връзки между участниците в семинара. Списъка на регистрираните на Семинара се чисти от оторизираните инструктори и координатори на ИЗИ ЛЛС ежедневно.

Основните резултати от това чистене, забележими  с невъоръжено око стана открилият се пред мен паричен поток. От момента на регистрацията ми се удаде възможност:

  • Да си купя самолетен билет, по евтин от по-рано обявената му цена.
  • Разходите за престой в хотела по необясним начин се намалиха.
  • Между монетите от 10 стотинки, които намирах по-рано започнаха да попадат и рубли.
  • Неочаквано ми изплатиха 13-та заплата, която вече бях спряла да чакам, тъй като трябваше да я получа още през март.
  • В салоните и магазините ми правят отстъпки.
  • Апотеоз на днешния ден се яви повишението на заплатата ми!

От момента на регистрацията си, присъствах на три развлекателни мероприятия, две от които чистих чрез Хоопонопоно и прекарах там прекрасно. Едното събитие го оставих на самотек и си отмина като съвсем обикновено.

От момента на регистрацията за участие в семинара на ИЗИ ЛЛС в Москва, освен възторг от прекрасните събития в живота ми, започнах да усещам и тежест в гърдите, напрежение и безпричинна тревога. Чувството  за безизходица се сменяше с чувството на тъга, друг път на раздразнение. Чувствах се като гостенин в собствения си офис. Виждах се отстрани като някаква отделна част. Не усещах единство, но виждах, че нещо постоянно се променя: нямах стабилност на работа, постоянно бях на бързи обороти, случваха се изненади. Ту един излизаше от релси, ту друг, ту понякога по няколко души.

Да, моята ситуация  не създава усещане за благополучие и хармония като цяло, затова пък благодарение на тази нестабилност аз разбрах какви страхове в мен се активират. Има страх да не успея навреме, страх, че не отговарям на длъжността, че не отговарям на очакванията на ръководството, на подчинените… синдромът на „отличничката” излезе наяве! Съвсем скоро почувствах, че в мен има програма за самоунищожение. Много неща около мен просто крещят нежеланието си да живеят. Не съм очаквала такъв обрат на събитията!

Много ми помага Клуба, в чийто форум ми попада информация как можеш да чистиш една или друга ситуация. Ще ви кажа със 100% това увереност,  че Хоопонопоно работи! Чакам с нетърпение срещата в Москва, както и с авторизираните инструктори, обучаващи на Хоопонопоно така и с практикуващи единомишленици.

Мирът на Моя Аз.

Постоянен линк към тази тема: http://hooponopono-chudesa.bg/pred-seminara/

апр. 21 2015

Да Обхванеш Необятното

объять-необъятное-150x150

Никой проблем не идва преди в нас да има вече знание как да го разрешим. Отговорите са вече в нас. Практикувайки Хоопонопоно всеки ден на път за работа, за пореден път получих прозрение за възможните причини (съществуващи програми) моето семейство винаги да е принудено да работи като „татко Карло”, защо буквално ни залива товар от работа.

Чистех и изведнъж ми стана от ясно по-ясно, че в мен има програма за контрол – желание да държа всички ситуации под контрол. А затрупващият ме обем от работа не  ми позволя да държа всичко в зоната на своето внимание. Обхващат ме страх и паника, че ням ада успея да обхвана необятното.

Започнах да разбирам – нямам доверие на Твореца – та нали Бог ни дава изпитания според силите ни. А у мен имаше желание всичко да контролирам, недоверието: „Кой друг ако не аз?” и мнението за себе си: „Нима някой ще го свърши по-добре от мен?”. Също така се страхувах и да напусна работното си място, през почивните дни или излизайки в болничен. Нали щяха да направят всичко не така, както виждах аз, експертката.

И когато сложих по местата им всички мои причини – програми, ми стана по-леко на душата, всичко ми стана ясно. Продължих изчистването си в ново русло. Първият резултат не ме кара дълго да го чакам.

През почивните дни майка ми се почувства зле. Наложи се да викаме Бърза помощ. Приеха майка ми в болницата за стационарно лечение. Разбира се, случаят беше неприятен, но това което стана видно за мен беше отношението на майка ми спрямо нейната работа. Тя някак си са зарадва на възможността да не работи. И това при нейния трудохолизъм и хиперотговорност!!! Тя си позволи почивка?

Аз получих възможност да изляза в отпуск от петък и аз, „запяла старата песен на нов глас” страхувайки се и съмнявайки се си позволих отпуск. На синчето също му се отдаде възможност да превключи режима си от работа на игра на любимия си бейзбол и то на къде да е, а в Хонг Конг.

А неотдавна, когато моя колежка реши да ми помогне в едно от моите професионални дела, първото нещо, което си помислих беше: „Какви я прихващат?!” Но веднага се опомних и започнах да говоря думи на любов на своето раздразнение, усещайки, че се сама спирам помощта.  В резултат на това колежката ми помогна не само за споменатото дело, но и за други неща, което аз с радост приех.

Ето какво противоречие стои в мен: и да работя не искам прекомерно и се ядосвам, когато ми е предложена помощ.

И ситуацията е като в книгата на В. Дараган, но с Хоопонопоно продължение: „Сега нямаме време, после няма да имаме сили, после няма да ни има нас… Нищо не отлагайте…”

Чистете се тук и сега!

 

Постоянен линк към тази тема: http://hooponopono-chudesa.bg/da-obhvanesh-neobyatnoto/

мар. 24 2015

Защо Не Аз?

Защо не азНие винаги нещо чакаме. Започвайки от автобуса на спирката и завършвайки с някакви съкровени желания. Ние прекрасно знаем, кога трябва да дойде автобусът, къде трябва да застанем – по-близо и ли по-встрани, как трябва да се държат хората около нас, какви функции трябва да ни повери шефа, кои задачи сега са по-належащи, какви действия са нужни, с какви думи близките ни трябва да ни окуражават… Освен това повечето от нас считат, че ясно знаят какви блага ни се полагат, за какво сме достойни и по-достойни от другите.

Аз вече писах, че благодарение на чистенето на очакванията, в резултат от практикуването на хоопонопоно, всички около мен тръгнаха зад граница, в това число и мъжа ми за сметка на организациите, в която работят.

И ето пак. Наши близки приятели 2 пъти имаха шанса да пътуват на екскурзии, без самите те да плащат.  Мъжът ми заяви, че на есен вече ще отиде не в съседни държави,  а в Италия и отново ще е командирован.

Това вече е „удар под кръста”! Значи, аз чистя, чистя, а всички блага и желани от мен резултати благополучно получават близките ми хора!  Между другото не бях ли аз тази, която в началото на годината чистеше това, че не вижда резултати от чистенето?! Страхувайте се от своите желания, те имат свойството да се изпълняват :)! Сега вече резултатите са даже  много очевидни!

Няколко ден аз чистих злобата, гнева и раздразнението, породени от тази ситуация. Странно, но ако мъжът ми беше тежко болен и беше почнал да оздравява, аз със сигурност бих се зарадвала, че виждам изцелението.

Приех поредното пътуваме на мъжа си, но той едва ли счита това пътуване за резултат от моята работа, той е уверен, че преди всичко това е негова заслуга…

Стоп! Стоп! Стоп! И как мога де си приписвам работата на Бог?! Аз само инициирах изчистването, а възможността да изтрие ненужното е в ръцете на Бог!!! А Унихипили?! Ако не беше То да пуска всички блокажи, които ми пречат да виждам и имам по-доброто за мен…?! Получава се така, че аз чистя, Бог ми показва – на мен и моето обкръжение, че програмите се трансформират, че работата я върши Той, а аз… Аз отново попаднах в мрежите на очакванията :). Не виждам цялата картина на случващото си. Бог знае по-добре от мен кое в кой момент от времето е най- важно за мен.

Обичам всички свои очаквания и нетърпение да получа конкретен резултат.

Благодаря на цялото мое вътрешно семейство за помощта в изчистването!

Мирът на Моя Аз.

Постоянен линк към тази тема: http://hooponopono-chudesa.bg/zashyo-ne-az/

ян. 20 2015

Обичай Ближния, Както Себе Си

Обичай ближнияСигурно сте забелязвали, че в учреждения, занимаващи се с услуги като правило ви посрещат с еднотипни фрази от рода на: „Здравейте, с какво мога да ви помогна?” или нещо подобно. Има специално обучени хора, които имат задачата да проверят проверяват дали тeзи текстове са добре научени от служителите. И ето ходиш от магазин в магазин и там: „Здравейте, с какво мога да ви помогна?”- някои го казват искрено, други автоматично като робот.
Мисля си, че това не е лошо, не е и хубаво. Има маса доводи за това, че е необходимо подобно отношение. Проверено е от психолозите, което са съставили примерна щампа за успешни продажби. Но има и друга група доводи, доказващи, че клиентите изобщо не ги вълнува тази наложена стандартизация.
Аз периодично се опитвам да доведа до знанието на своите подчинени мъдростта: „Обичай ближния си, както обичаш самия себе си.” Моите колеги понякога мърморят на някои клиенти, които не разбират, подозрителни са, не запомнят прости неща, нещо бъркат. Аз моля своите сътрудници да поставят себе си на мястото на клиента. Дошли са за първи път, вълнуват се, страхуват се да дадат парите си и да останат без дом, други пък обратното. Трябва да ги разбират и успокояват. И така, самата една от моите сътруднички – специалист по ипотечно кредитиране реши да вземе ипотека. В процеса на работа така се беше разхвърляла, че оставила чантата си на подпрозоречната дъска в централното управление на банката. Слава Богу, чантата се намери. За мен това беше урок. Веднага си спомних посланието от библията: „Не съдете, за да не бъдете съдени.”
Преди два месеца се появи клиентка, която искаше да извършим операция,която не бяхме извършвали досега. Операцията съществуваше в нашите оферти като възможна, но досега никой от клиентите ни не беше я заявил. И сега започна… цялото съгласуване се проточи много дълго. Майката на клиентката звънеше и питаше гневно: „Докога?!”
Аз по инерция започнах да давам оценка на случващото се. Дразнеше ме тази настойчива майка, която не се  церемонеше в изказа си, преживявайки нещата около дъщеря си.
Минаваха дни. Чистех ситуацията само в моментите, когато звънеше майката на клиентката, за да се поинтересува кога ще приключим с подготовката за операцията. И понеже не знаех кога ще се обади майката, чистех по време на разговорите с нея и след това. Скоро разбрах, че вече трябва да съм по-предпазлива в очакването си да се обади разгневената жена, затова се захванах с чистенето по-старателно.
Първото нещо, което си помислих бе, че ситуацията не е случайна и няма да успея да я избегна. Питах се: „Каква проекция има в мен майката на нашата клиентка?” Отговорът дойде бързо. Това беше вик за помощ – липса на любов! И започнах да и изпращам любов: „Обичам те. Обичам те. Обичам те”. В процеса на реализация на сделката постоянно са налагаше да се преодоляват разни спънки. Например – наложи се да се пресъгласуват документите, колкото и да внимателно да се отнасях съм  правените корекции по тях. (Мислим си, че можем всичко да контролираме?! Ха-ха-ха!) Постоянно се налагаше да се преписват документите. Ту нещо беше пропуснато, ту намирахме грешка. Аз благодарих и обичах всичко наред, всички участници в сделката, хората, организацията. В резултат на това прозвъняванията от майката намаляха. А когато се обаждаше, аз вече имах с какво да я зарадвам. Делото мръдна то мъртвата точка.
И ето днес сделка завърши благополучно! Ние с клиентката преминахме през всички необходими окончателни инстанции и всичко мина по мед и масло! Приветливи и готови да ни помогнат хора ни съпровождаха по пътя из нашите партньорски организации. Аз непрекъснато държах в ума си мисълта, че щом тези хора и тази ситуация са дошла в моя живот, то аз съм ги извикала в него със своите програми и те ми насят полезна информация. Щом при мен идва информация за необходимостта от любов, то аз трябва да им дам тази любов и колкото е по-сложно всичко, за толкова по-голямо количество  любов са дошли те при мен.
Тази ситуация стана за мен добра илюстрация на това че с Хоопонопоно започваш да разбираш смисъла на библейската заповед: „Обичай ближния, както себе си”. Прости на ближния, както би простил на себе си, разбери и го приеми такъв, какъвто той е дошъл при теб и му дай това, което иска от теб. А той иска едно нещо – любов.
Ние всички искаме да ни обичат. Ако ти искрено и с любов се отнасяш към човека, то не е важно дали произнасяш стандартните фрази или някакви произволни – резултатът ще е еднозначно положителен.
Мирът започва от мен.

Постоянен линк към тази тема: http://hooponopono-chudesa.bg/obichai-blizhniya/

ян. 06 2015

Спри се и Чисти

Спри се и чистиПочувствах раздразнение от постоянната поява на недодялана работа, раздразнение относно нещата, които някой някога не е донаправил и сега не знам защо именно точно без това не можем да продължим и някой трябва бързо и  приоритетно  да свърши това и на кой ли друг биха възложили тази работа, ако не на мен?!

Превключих на режим чистене. И като резултат – получих озарение! Ние виждаме само малка част от цялата картина на ставащото и по нея се опитваме да съдим. Ето още една програма: да имаш свое мнение за всичко, да даваш оценка на случващото се. Защо не можем просто да приемем фактите, без да „оцветяваме” по своему ситуацията?

Обичам ви, мои очаквания и съждения. Обичам ви, участници в дразнещата ме ситуация и за възможността да се изчистя.

Ако прилагаш Хоопонопоно, то рано или късно ще се разтварят програма след програма  и до теб ще стигне светлина: събитията, които ще те радват. Така се случи и този път.

Ситуацията в която попаднах толкова ме разгневи, че реших да я отложа и седнах да пиша фразите – инструменти на хоопонопоно  до момента, в който гневът малко ме поотпусна и чак след това се хванах за работа. И всичко сякаш започна да се нарежда от само себе си. Имах усещането, че работата започна сама да се върши, а аз едвам я следвам.

За един ден свърших много работа. Не за пръв път се улавям, че ако ми се наложи да правя нещо, а имам вътрешно съпротивление, то е необходимо да отложа всичко колкото и да е спешно да е то и да започна да чистя. И само след това да пристъпя към работа.

Първоначалният водовъртеж на емоциите така ни завихря, че е трудно да са спреш и да почнеш да чистиш, не е ли така ?

Няма време за скучаене в този живот. Има толкова много поводи за чистене.

Мирът на Моя Аз.

Постоянен линк към тази тема: http://hooponopono-chudesa.bg/spri-se-i-chisti/

Page 3 of 5
1 2 3 4 5

Load more