Мерал

Author's details

Name: Мерал
Date registered: September 19, 2013

Latest posts

  1. Ръкавичките — March 1, 2016
  2. Защо съм точно тук? — February 23, 2016
  3. Аз прогледнах — January 12, 2016
  4. Нов шанс — December 22, 2015
  5. Доверие Към Вселената — December 15, 2015

Most commented posts

  1. Привет! Аз съм Твой! — 9 comments
  2. Каквото и да става – е за добро — 5 comments
  3. Изпращаме На Ваша Отговорност — 4 comments
  4. Хоопонопоно Песничка Успокоява И Приспива Децата — 4 comments
  5. Любов и Грижа — 3 comments

Author's posts listings

Mar 01 2016

Ръкавичките

DSCN1396Остават броени дни до семинара В София. За пореден път си мисля: какво ли ще се изтрие този път? От каква ли беда или болест ще се отърват идващите след мен, след нас потомци?  Гледам града през прозореца на моя дом и с периферното си зрение забелязвам, че моите ръкавички са с мен и до мен.

Имам нужда да ги държа близо да себе си – на бюрото или в чантата … Ръкавички с пет пръста, пъстри пре-пъстри,  плетени от ръцете на моята любима баба. Мънички са, побират се и двете в дланта на едната ми ръка, плетени са с 5 куки – дължината на едното пръстенце няма и 3 сантиметра. Как е съчетала цветоветe, колко светлина и любов, колко желание за живот е вплела в тях…

Плете ги когато беше на около 90 години. Замина си на 92 далеч от мен, в друга държава…

Много я обичах. Тя беше еталон за най-усмихната и жертвоготовна да изпълни всеки каприз на своите внуци баба. Само тя си знаеше обаче какво е скрито в душата и. Беше умна, грамотна и много начетена за времето си жена, но останала на млади години с дете без мъж…  Нейната майка – прабаба ми също остава сама на улицата, без дом със 7 деца. Изпраща мъжа си на война, от която той не се връща никога. Няма известие нито, че е пленен нейде, но е жив, нито ако е починал къде е гроба му….  Война, недоимък, унижения… Утешавах се преди, мислейки си, че вече е минало. Сега знам, че аз съм човека, който трябва да поправи тези грешки.

Няколко години преди да си замине, баба живя при нас в татковата къща. Как съжалявам, че не стоях повече при нея, как съжалявам, че не се отбивах по-често в стаята и да я питам как е и има ли нужда от нещо, да стоя повече, да говоря повече с нея…. Как искам да поправя грешките си…

Знам, че връзката между нас с нея е  по различен начин специална и силна. Виждайки около себе си ръкавичките плетени от нея, за мен е равносилно да и искам прошка, а понякога и помощ.

Мисля си за нея, за съдбата на жените от рода ни, за съдбата на жените от както свят светува… Как искам да се поправят нещата…

Хора, които имат силно развита сетивност казват, че виждат и усещат как на семинарите идват с нас и предците ни, че те също чакат своето освобождение от програмите. А на мен ми се иска да изчистим колкото може по-спешно несправедливостите, които понасят на жените по света.

Звънящият телефон прекъсва мислите ми. Обажда се настойчив женски глас с молба за помощ за регистрацията на семинара. Обяснявам и какво да направи, жената казва: „Ако има нужда, ще се обадя пак”. Разбира се, но кажете ми как е вашето име. „На всяка цена искам да се включа в семинара, ще се обадя отново, името ми е”:  жената произнася името на баба ми. Това е рядко срещано, нетипично за хората в обкръжението ми име. 

Бабо, мила моя, скъпа бабо, знам че с теб имаме особена работа за вършене на тази земя. С мен си, Големият ни събира отново, за да я вършим заедно.

Благодаря ти, Създателю.

Permanent link to this article: http://hooponopono-chudesa.bg/rkavichkite/

Feb 23 2016

Защо съм точно тук?

0Навярно много от вас са се питали, както мен преди време – защо съм точно тук, в тази държава, в този град, на това място? Ако бях еди къде си – навярно щях да имам повече шансове да свърша повече неща, да живея по-добре

Откакто започнах да практикувам  Хоопонопоно, аз ясно осъзнах, аз  разбрах предназначението си: където и да се намирам, каквото и да правя, аз съм тук, за да поправя!

Крачейки по улиците, пресичайки кръстовищата, срещайки хората, пътувайки,вършейки нещо, аз мълчаливо повтарям: Обичам те, благодаря ти, че те има в моя живот, благодаря ти за това, че се появи възможност да изчистя спомени, за които и представа си нямах, че са в мен.

Аз искам да поправя грешката, аз поемам 100% отговорност за всичко, което ме свързва с това място и тези хора. Обичам те. Обичам те. Обичам те. Благодаря. Благодаря. Благодаря. Или си повтарям някакъв друг инструмент.

И разбира се, аз най-често пребивавам в моя роден град – добрата, красива Силистра и разбира се, че чистя най-усилено тук. Уча се да поправям грешките без да имам очаквания, но все ти се иска да усетиш поне мъничка добра промяна около себе си. И ето – скоро чета в сайта на Младите успели българи по интернет: Ученици от Силистра построиха училище за 78 деца в Гана. “За по-малко от месец учениците успяха да съберат близо 30 000 долара, с които беше построено училище за децата в африканската страна.

Благотворителната инициатива на гимназистите е вдъхновена от техния учител по английски език – 26-годишния американски доброволец Майкъл Пелехач и от класната им ръководителка Кремена Радоева. Като на шега учениците организираха кампания и успяха да съберат близо 30 000 долара за 25 дни. С парите е построена училищна сграда с три класни стаи в региона Волтар, Югоизточна Гана. Така 78 африкански деца вече не учат под открито небе, а силистренските младежи са щастливи от оказаната помощ.”

Ха! Не е ли прекрасна новина!? Не е ли една от добрите промени, които очаквах да получа като потвърждение на моето изчистване?! Млади хора от моя роден град да извършат това чудесно дело? Виктор Юго казва: „Ако се построи едно училище повече, ще има един затвор по-малко на света”. И едно училище на другия край на света съществува, благодарение на инициативата на силистренски младежи!Ех… ето, че за пореден път „И ний сме дали нещо на светът…”

Все повече ми харесва да поправям грешки! Обичам се! Обичам те!

Permanent link to this article: http://hooponopono-chudesa.bg/zacho-cm-tochno-tuk/

Jan 12 2016

Аз прогледнах

timthumbРедовно преглеждам руския Форум на техния сайт „Чудеса Хоопонопоно”.  Винаги има какво ново да се научи. Ще споделя с вас част от нещата, написани от Кекалике относно един конкретен чай, който вече се доставя и в България и начина на приложението му.

Кекалике пише: „Искам да споделя наблюденията си относно използването на чай „Основен сбор”. Използва се като подправка, но докато готвех, забелязах нещо, което силно ме впечатли. Например когато готвим месо, ние виждаме месото само физически във вид на филе, кайма и т.н. Около това месо, отвътре и отвън, се оказва, че има облак, приличащ на облак от пара. Този облак обаче никак не е добър. Когато започнах да го разглеждам по-обстойно, аз видях мъченията на животното, страха, заболяванията му.

Когато забравяш да чистиш, затънал в ежедневните дела, това никак не е добре. Ние готвим този страх, ядем го, а след това се чудим от къде се взимат все по-лошите неща, които се случват в живота ни. Посипах малко от Основния сбор и облакът се отдалечи. Не ми беше достатъчно това, започнах да експериментирам. Обработих още една част от повърхността. Облакът намаля. Реших, че и това не ми стига. Казах си: Дай да видим какво ще стане по-нататък. Чувствах се като експериментатор в лаборатория и то не напразно.

Още малка щипчица върху месото и обработих цялата повърхност. Облакът изчезна! Нямаше страх.  Беше просто месо. Субстанция. Нула.

Изпаднах в ужас. С какво се храня и с какво храня семейството си? Със страх. Започнах да добавям по малко и в салатите. Имах усещането, че някой е духнал и прогонил енергийните облаци. По-рано не бях виждала това. Изобщо аз ям, но не ”преглеждам” храната. Оказа се, че това е пропуск. Добре е да се „преглежда”. Не е нужно да се добавя подправката с тонове. Буквално щипка и на маста има чисто ястие.

Не усетих промени във вкуса, но ми беше достатъчно да знам, че аз „прогледнах”. Сега на всяко ястие добавям малко мъъъъъничко.

Пробвайте и вие, след това не забравяйте да споделите рецептите си и усещанията си. А аз ще продължавам да експериментирам в Хоопонопоно кухнята.”

 

Permanent link to this article: http://hooponopono-chudesa.bg/az-proglednah/

Dec 22 2015

Нов шанс

Screen1 copyПървият български Хоопонопоно семинар е вече една  осъществена мечта – за мен и десетки други като мен. Винаги има някой късно разбрал, късно попаднал на нас, пропуснал първия шанс…

Месеци наред аз отговарях на въпроси, които се сипеха от читатели: „Кога пак ще има семинар в България?”. Месеци наред аз отговарях: „Мястото и времето на провеждане на всеки един семинар се определя с много молитва и медитация” – кога и как ще се случи отново все още не знам…

Сега вече с удоволствие мога да споделя новината: Създателят отново ни казва, че имаме шанс, ние можем да сме свободни. Близките ни, децата ни,  градът ни, държавата ни, планета, вселената ни може да е все по-свободна с нашето изчистване. Отново имаме шанс да проведем семинар, вторият български Хоопонопоно Семинар І – на 5 и 6 март в София .

И както казва легендарият Хю Лен: "Създателят иска да разчистим, за да намерим други хора, за да може стаята да получи това, което и е нужно, столът да получи това, което му е нужно. Имам предвид, че това наистина е толкова дълбоко … Подът, сградата, земята, региона (София, България, Балканите, Европа – добавката е от мен) ще получат това, което им е нужно… и всичко това ще се разпространи из целия свят." 

Защото „Животът е дар, даден за изчистване. Дарът да се завърнеш вкъщи. Трябваха ми години, за да осъзная, че този живот е истински подарък от Създателя. Другият дар – това е процесът на изчистване и още един дар – самоопределянето (самоидентификацията) и осъзнаването на това, че ние се явяваме копие на чистия, съвършен източник."

И така на всички, които:

  • Искат да са свободни, вместо да остават със своите проблеми и страдания.
  • Са готови да подадат петиция до Бог и да кажат: Моля те, прости ми.
  • Готови да питат и слушат Създателя и никой друг.
  • Са приели факта, че носим 100% отговорност за нашите спомени.
  • Са готови да приемат живота като шанс да се завърнат вкъщи, поправяйки своите грешки.

 

Обявявам среща през месец март, 5-ти ден, София, 2016 година.

 

Permanent link to this article: http://hooponopono-chudesa.bg/nov-shans/

Dec 15 2015

Доверие Към Вселената

blue bottle Искам да споделя с вас една хубава история, която е преживяла и ми изпрати Добрина:

"Практикувам Хоопонопоно едва от няколко месеца, по свой си начин, така като съм чела и гледала видеа в интернет (все още не съм била на обучение по Хоопонопоно). Хоопонопоно грабна вниманието ми веднага щом разбрах, че съществува такъв метод за решаване на проблеми. С цялото си същество почувствах, че Хоопонопоно е това, което съм търсила.

Започнах да събирам информация за интересния метод и попаднах на статия в сайта за инструмента Синя слънчева вода – как се приготвя и че е необходимо шише, с цвят индиго и с неметална капачка. След няколко дни търсене се оказа, че не е толкова лесно да се намери точно такова от стъкло с индигов цвят, а и трябва да е с неметална капачка… Разочаровах се, но не се отказах да търся. Просто реших да постъпя по друг начи – да пусна желанието… Казах си: аз искам да пия Синя слънчева вода и ако това е добре за мен, необходимото шише ще се появи. Доверявам се на Вселената! Тя знае от какво се нуждая.

Един ден споделих с майка ми, че ми трябва синьо шише и тя ми каза: „Знаеш ли мисля, че се сещам кой може да ти помогне“. След няколко дни вкъщи ме чакаше уникално красиво, индигово синьо шише с пластмасова капачка, точно такова, каквото бях гледала в интернет. Истината е, че в моето съзнание не същесвуваше такова идеално шише. Аз дори не можах да допусна мисълта, че мога да имам идеалното шише. Представях си го или без капачка, или че не е същия цвят, който е необходимо да бъде… А Вселената ми даде това, което аз дори не можах да си представя.

Това наистина беше нещо както се казва в Хоопонопоно – отвъд пределите на разума.

В този момент моят разум не знаеше какво да каже. Едновременно изпитвах благодарност, радост, уважение и любов към Вселената. Бях изумена от това как нещата се пренаредиха за мен така, че получих това, което исках с лекота, без да правя нищо, без никакво усилие, без борба… Просто бях пуснала ситуацията. Осъзнах това, което само бях чела в книгите, че Създателят се грижи за нас и ни дава това, което ни е нужно и е най-добро за нас в дадения момент.

От този момент, всеки пък когато се чувствам разочарована, че не получавам това, което искам или отчаяна, че не виждам изход от дадена ситуация, си припомням случката с шишето. Такава уникална синхронизация на време, място, хора и обстоятелства може да създаде само Създателят и аз знам, че Той винаги се грижи за мен.

Благодаря ти, Създателю!"

 

Permanent link to this article: http://hooponopono-chudesa.bg/doverie-k-vselenata-2/

Page 1 of 6
1 2 3 6

Older posts «

scriptsell.neteDataStyle - Best Wordpress Services