Мерал

Детайли за автора

Име: Мерал
Дата на регистрация: септември 19, 2013

Последни публикации

  1. Какво е МsKr? — февруари 21, 2017
  2. Честито Рождество! — декември 24, 2016
  3. Някои Врати Се Затварят — юни 14, 2016
  4. Ръкавичките — март 1, 2016
  5. Защо съм точно тук? — февруари 23, 2016

Най-коментирана публикация

  1. Привет! Аз съм Твой! — 9 коментара
  2. Хайде Да Го Направим! — 8 коментара
  3. Сбъдната Мечта: Cеминар! — 7 коментара
  4. Какво е МsKr? — 5 коментара
  5. Каквото и да става – е за добро — 5 коментара

Списък на публикациите на автора

Какво е МsKr?

МsKr е абревиатура – съкращение на имената на Морна Симеона и Камайли Рафаилович. Кои са те?

Морна е лечителка (кахуна лапаау – лекувала е с билки и масаж ломи-ломи), потомствена кахуна. Майка и също е била всепризната лечителка. Морна има способността да вижда и чува финия, невидим свят от своето рождение.

Морна е осъвременила хавайската практика Самопознание на „Аз” чрез Хоопонопоно до степен, в която може да я практикува всеки желаещ, без да се нуждае от никакви посредници – лечители, шамани, кахуни, коучи и прочие. Тя казва: „Всеки може да лекува сам живота си. Всеки човек може да е кахуна.” Морна е изнасяла не веднъж лекции по Хоопонопоно и в ООН. За своя принос за духовното развитие на човечеството приживе е определена от хавайския щатски парламент като живо съкровище от щата Хавай през 1983 година.

Камайли Рафаилович е президент на IZI LLC – организацията, която обучава на „Самопознание на Аз чрез Хоопонопоно” по целия свят. Практикува Хоопонопоно вече повече от 44 години.    На 19 годишна възраст Камайли се запознава с Морна и се учи от нея на Хоопонопоно, на лечебния хавайсия масаж ломи-ломи, на това какви билки в какви пропорции да събере в лечебните си и изчистващи чайове. Камайли е ясно виждаща и чуваща като Морна.

Доктор Ихалеакала Хю Лен е почетен  председател  IZI LLC, бивш преподавател, също има дарбата  да вижда и чува финия свят. Обиколил света, обучавайки хората на това – как се прави хоопонопоно. За съжаление от 2012 година не преподава. Решил е да посвети остатъка от живота си единствено и само на чистенето. До него всеки ден пристигат списъци с имената на регистрираните участници на семинарите от всички краища на света и той се чисти с всеки един участник. Единствените мероприятия, в които се включва на живо са онлайн МsKr беседите.

През 2007 г. Ихалеакала и Камайли започват да провеждат онлайн беседи – наричат ги МSKr беседи по „Самопознание на Аз чрез Хоопонопоно”.

Понякога канят и гости, често това са Мери Кьолер, мастер координатор и „дясна ръка” на Хю Лен, Хокопана Вебер – жената, на която Морна възлага да пренесе на „голямата земя” познанието за Хоопонопоно, Момилани Рамструм – ясно виждаща и чуваща като Морна, доктор по музика и също преподавател – по музика и по хоопонопоно. Тя води обучението ни на Семинар ІІ в Уфа през 2017 г. И още куп интересни личности, практикуващи хавайската практика от десетки години, от които много, много неща могат да бъдат чути и научени.

По време на предаванията тече мощно изчистване. Освен това, Ихалеакала и Камайли споделят инструментите, които виждат по време на предаването и са свързани с конкретната тема. Често това са инструменти, които се появяват в момента и не се дават даже на семинарите. Понеже съм присъствала на живо на такова предаване – знам, че Хю Лен винаги пита Камайли, дали вижда същото нещо. Оглеждат, сверяват и споделят със слушателите, това което виждат и обясняват как и кога може да се използва този инструмент. Аз получих личен изчистващ инструмент по време на такава беседа.

Постепенно в Хоопонопоно Магазина ще се появяват преведени на български език беседи в аудио и видео формат. За мен лично са много ценни и знам, че хората, които вече са ги слушали ще потвърдят това и за себе си. Те са празник за душата на всеки хонопонец!

Желая на всички и пълноценно ползотворно изчистване с МsKr беседите!

Мирът на моя Аз!

Постоянен линк към тази тема: http://hooponopono-chudesa.bg/%d0%ba%d0%b0%d0%ba%d0%b2%d0%be-%d0%b5-%d0%bcskr/

Честито Рождество!

Всички практикуващи  Хоопонопоно знаят, че инструментът за преобразяване на себе си и на света се нарича ЛЮБОВ. 

Любовта стопява всякакви прегради, любовта преобразява. 

Причината, за която идваме в поредното си въплъщение е да поправим нашите грешки и да открием себе си, да осъществим себе си. 

Казано e: „Обичайте злото и то ще умре”. Обичайте злото – своите грешки, които ви карат да страдате и то ще се трансформира в светлина – бих казала аз по хонопонски. Да заобичаме враговете си – нашите болезнените мисли и емоции, свързани със спомени за хора, места и ситуации от миналото.

Практикуващите в България вече са не малко хора и аз знам, че много от тях ще си помислят: „Ако преди време някой ми беше казал, че ще казвам и повтарям „Обичам те!” на вещи, хора и ситуации, които ненавиждам и мразя, щях да кажа, че е луд!”

Затова ние, авторите на сайт „Хоопонопоно чудеса“ си мислим​, че осъзнаването, че любовта лекува и поправя е чудо и си пожелаваме магията на коледната светлина да озари душите на хората по целия свят и да доживеем време, в което любовта да изцели всички и всичко!!!

Обичам те! Обичам те! Обичам те!

Честита Коледа, Честито Рождество!

Мерал, Кекалике, Добрина, Катя, Инча, Юлия, Ксения

Постоянен линк към тази тема: http://hooponopono-chudesa.bg/chestito-rozhdestvo/

Някои Врати Се Затварят

origВ края на месец май имах служебен ангажимент във Варна. Трябваше да нощувам там. Реших да преспя у моя приятелка от детство – Мариана. Децата и са на екскурзия, мъжът в командировка, ето ти възможност да се наприказваме по женски.

Маца  е изключително почтен и честен човек, толкова почтен, че се оказа заплаха за колегите си на не едно работно място. В началото на миналата година се наложи да се преместят във Варна, за да не пътуват децата до училище. Наем, училищни разходи, мъжът и на непостоянна работа… С дипломата си на ботаник от престижен български университет Маца месеци наред търси работа къде ли не, беше съгласна на всичко… Накрая започна като продавачка в цветарски магазин при една вреслива и арогантна шефка. Работеше по 12 часа на ден и в съботите. В магазина нямаше даже стол – забранено и беше да сяда и да говори по телефона, през зимата работеше без отопление. Разбира се, че нямаше осигуровки и заплатите и се изплащаха когато шефа реши.

Знаех за тези и още подробности, но когато я видях този път – ми се сви сърцето. Изглеждаше не само уморена, преуморена, но и отчаяна. Ръцете, особено палците и показалците и бяха с дълбоки кафяви белези, наранени от постоянното кършене на листата на цветята, тръните на розите….и навярно още много неща, които тя не искаше да каже. Маца си беше цветар по рождение и по наследство – в родната и къща, майка и въпреки 80-те си навършени все още поддържа в изряден вид огромната градина. Маца обичаше цветята и работата си и въпреки, че изнемогваше, най-големият тормоз за нея бе не самата работа, а отношението на работодателката и.

След преговора на доброто старо време, аз узнах голямата и тревога. Преди няколко дни в пълния с отглеждани с любов от моята приятелка с цветя магазин, една клиентка се развикала, че няма какво да се купи тук. Маца не се сдържала и реагирала – влезли в спор, разстроила се, за да скрие огорчението и напиращите сълзи се заела да обработи огромен наръч рози в единия край на магазина. На дошлата нова клиентка подала исканото цвете, забравяйки да даде касов бон… и…и… от трън та на глог – констатира се данъчно нарушение – парите в  касата се броят. Естествено се оказват с 3.50 лв. повече – точно колкото струва продаденото цвете, това се отсъжда като опит за кражба… С две думи Маца ще трябва да плати глоба от порядъка на 500 лв. вероятно. Разправии с данъчни, с шефа, със себе си: Как можах да го допусна и прочие?… Трябваше във вторник да се яви в данъчното, за да и връчат акта и да узнае подробности за сумата и последствията.

Маца беше много по-разстроена, от колкото мога да разкажа. Утешавах я, че не е дошъл края на света и че семейството и е живо и здраво, че и това ще мине и естествено през цялото време чистех, поемах отговорност, поливах ситуацията със синя слънчева вода и с какъвто още ми дойде като инструмент на ум, чистех и чистех. В началото ми се искаше да изригна и да и кажа: Ах, скъпа ми приятелко, само ако знаеше и правеше хоопонопоно, можеше да поправиш ситуацията, но се сещах, че не е нужно тя да го прави. Щом съм част от ситуацията, то отговорността е моя и аз трябва да работя по въпроса.

Във вторник – веднага след посещението в данъчната институция, връщайки се в магазина, моята приятелка сварва шефката си в магазина. Съобщават и, че магазина се закрива, Маца се  оказва уволнена, а заплатата и – неизплатена… и…  Слушам я , утешавам я, чистя… И всеки път, когато през деня се сетя за нея, поемам отговорност, работя със ситуацията.

Минава един ден. Звъня в четвъртък. Маца звучи странно добре. Предния ден и се обадила нейна бивша колежка. Търсят ботаник за шеф на озеленителните дейности в един прекрасен черноморски комплекс. Ще пътува за работа с комфортен безплатен служебен транспорт. Има право на безплатна храна и вода, освен това и други добавки към заплатата. Има възможност сама да взема решения, да твори, да се развива – работа мечта. Отказва ли се такова нещо?

Както се казва на хонопонски, когато се чистиш, някои врати пред теб се затварят… Разбрахме защо врата към предишната и тежка работа се затвори с гръм и трясък… А аз чисто по човешки, с ограничения си разум и давах съвети: имаш и педагогическа правоспособност – търси работа в някое училище на есен, знаеш и италиански – и това можеш да преподаваш, а то… Създателят както винаги има други и то перфектни планове за нас.

Какво друго ми остава, освен благодаря? А – да, да чистяsmiley!

Постоянен линк към тази тема: http://hooponopono-chudesa.bg/nyakoi-vrati-se-zatvaryat/

Ръкавичките

DSCN1396Остават броени дни до семинара В София. За пореден път си мисля: какво ли ще се изтрие този път? От каква ли беда или болест ще се отърват идващите след мен, след нас потомци?  Гледам града през прозореца на моя дом и с периферното си зрение забелязвам, че моите ръкавички са с мен и до мен.

Имам нужда да ги държа близо да себе си – на бюрото или в чантата … Ръкавички с пет пръста, пъстри пре-пъстри,  плетени от ръцете на моята любима баба. Мънички са, побират се и двете в дланта на едната ми ръка, плетени са с 5 куки – дължината на едното пръстенце няма и 3 сантиметра. Как е съчетала цветоветe, колко светлина и любов, колко желание за живот е вплела в тях…

Плете ги когато беше на около 90 години. Замина си на 92 далеч от мен, в друга държава…

Много я обичах. Тя беше еталон за най-усмихната и жертвоготовна да изпълни всеки каприз на своите внуци баба. Само тя си знаеше обаче какво е скрито в душата и. Беше умна, грамотна и много начетена за времето си жена, но останала на млади години с дете без мъж…  Нейната майка – прабаба ми също остава сама на улицата, без дом със 7 деца. Изпраща мъжа си на война, от която той не се връща никога. Няма известие нито, че е пленен нейде, но е жив, нито ако е починал къде е гроба му….  Война, недоимък, унижения… Утешавах се преди, мислейки си, че вече е минало. Сега знам, че аз съм човека, който трябва да поправи тези грешки.

Няколко години преди да си замине, баба живя при нас в татковата къща. Как съжалявам, че не стоях повече при нея, как съжалявам, че не се отбивах по-често в стаята и да я питам как е и има ли нужда от нещо, да стоя повече, да говоря повече с нея…. Как искам да поправя грешките си…

Знам, че връзката между нас с нея е  по различен начин специална и силна. Виждайки около себе си ръкавичките плетени от нея, за мен е равносилно да и искам прошка, а понякога и помощ.

Мисля си за нея, за съдбата на жените от рода ни, за съдбата на жените от както свят светува… Как искам да се поправят нещата…

Хора, които имат силно развита сетивност казват, че виждат и усещат как на семинарите идват с нас и предците ни, че те също чакат своето освобождение от програмите. А на мен ми се иска да изчистим колкото може по-спешно несправедливостите, които понасят на жените по света.

Звънящият телефон прекъсва мислите ми. Обажда се настойчив женски глас с молба за помощ за регистрацията на семинара. Обяснявам и какво да направи, жената казва: „Ако има нужда, ще се обадя пак”. Разбира се, но кажете ми как е вашето име. „На всяка цена искам да се включа в семинара, ще се обадя отново, името ми е”:  жената произнася името на баба ми. Това е рядко срещано, нетипично за хората в обкръжението ми име. 

Бабо, мила моя, скъпа бабо, знам че с теб имаме особена работа за вършене на тази земя. С мен си, Големият ни събира отново, за да я вършим заедно.

Благодаря ти, Създателю.

Постоянен линк към тази тема: http://hooponopono-chudesa.bg/rkavichkite/

Защо съм точно тук?

0Навярно много от вас са се питали, както мен преди време – защо съм точно тук, в тази държава, в този град, на това място? Ако бях еди къде си – навярно щях да имам повече шансове да свърша повече неща, да живея по-добре

Откакто започнах да практикувам  Хоопонопоно, аз ясно осъзнах, аз  разбрах предназначението си: където и да се намирам, каквото и да правя, аз съм тук, за да поправя!

Крачейки по улиците, пресичайки кръстовищата, срещайки хората, пътувайки,вършейки нещо, аз мълчаливо повтарям: Обичам те, благодаря ти, че те има в моя живот, благодаря ти за това, че се появи възможност да изчистя спомени, за които и представа си нямах, че са в мен.

Аз искам да поправя грешката, аз поемам 100% отговорност за всичко, което ме свързва с това място и тези хора. Обичам те. Обичам те. Обичам те. Благодаря. Благодаря. Благодаря. Или си повтарям някакъв друг инструмент.

И разбира се, аз най-често пребивавам в моя роден град – добрата, красива Силистра и разбира се, че чистя най-усилено тук. Уча се да поправям грешките без да имам очаквания, но все ти се иска да усетиш поне мъничка добра промяна около себе си. И ето – скоро чета в сайта на Младите успели българи по интернет: Ученици от Силистра построиха училище за 78 деца в Гана. “За по-малко от месец учениците успяха да съберат близо 30 000 долара, с които беше построено училище за децата в африканската страна.

Благотворителната инициатива на гимназистите е вдъхновена от техния учител по английски език – 26-годишния американски доброволец Майкъл Пелехач и от класната им ръководителка Кремена Радоева. Като на шега учениците организираха кампания и успяха да съберат близо 30 000 долара за 25 дни. С парите е построена училищна сграда с три класни стаи в региона Волтар, Югоизточна Гана. Така 78 африкански деца вече не учат под открито небе, а силистренските младежи са щастливи от оказаната помощ.”

Ха! Не е ли прекрасна новина!? Не е ли една от добрите промени, които очаквах да получа като потвърждение на моето изчистване?! Млади хора от моя роден град да извършат това чудесно дело? Виктор Юго казва: „Ако се построи едно училище повече, ще има един затвор по-малко на света”. И едно училище на другия край на света съществува, благодарение на инициативата на силистренски младежи!Ех… ето, че за пореден път „И ний сме дали нещо на светът…”

Все повече ми харесва да поправям грешки! Обичам се! Обичам те!

Постоянен линк към тази тема: http://hooponopono-chudesa.bg/zacho-cm-tochno-tuk/

Page 1 of 8
1 2 3 8

По-стари публикации «

scriptsell.neteDataStyle - Best Wordpress Services