ян. 24 2018

Безпокойство

БезпокойствоСутрешната суета ни настига всяко утро, когато се приготвяме за работа, тичаме за среща. По принцип в този момент човек мисли само за едно – по-бързо да се приготви и да излезе от дома. В този момент не мислиш за никакво Хоопонопоно, забравяш и не се съпротивляваш, когато програмите те носят като на бял кон.

Аз съм организиран и практичен човек. Моите сутрини не са такива суетни, въпреки че никой не е „застрахован“ от тях.

В онова утро ми се струваше, че нищо не върви както трябва. Обикновено сутринта при мен е много динамична, но аз съм вярна на навиците и мой навик е да започвам утрото с практиката Хоопонопоно. Аз ставам изключително рано, вероятно затова успявам да направя всичко. Въпреки че в оново утро моята Хоопонопоно церемония се отложи. За щастие имам цял арсенал от инструменти, които работят за мен в движение.

Трябваше да имам много важна среща, от която зависеше съдбата на мой много скъп човек. Успях да тръгна по-рано, но Пътят ми реши, че е по-добре да ме постави в улично „задръстване“. Като всеки нормален човек ме обзе безпокойство, че ще закъснея.

Не се наложи да тъгувам дълго. Моето Вътрешно Дете ми каза фразата „Обичам те“. Спомних си за моето Хоопонопоно и започнах да прилагам хоопонопоно инструменти.

Часовникът предателски бързаше, а редицата с автомобили не помръдваше. Изведнъж моето безпокойство се замени с мир, спокойствие и равнодушие по отношение на това дали ще успея за срещата или не. Разбрах, че всичко ще бъде наред и ако Създателят реши ще бъда там навреме.

Автомобилите продължаваха да се движат напред със скоростта на костенурка, а на мен вече ми беше все едно. До мястото на срещата оставаха прилично количество километри, а на мен и за това ми беше все едно.

В крайна сметка, не зная как се получи, но успях да стигна навреме за срещата, даже пристигнах 5 минути по-рано. Дори повече! Всичко, което трябваше да се реши, се реши от само себе си в моя полза, без мое участие. Когато пристигнах ми казаха, че всичко, което ми е нужно е утвърдено. На срещата аз трябваше да съм ключово звено в процеса и можеха да ми откажат.

Хо’опонопоно Чудеса се случват. Всеки ден. Може да са малки, но се случват. Важното е да се правят малки стъпки или стъпки в практиката всеки ден.

Обичам те!

Коментари

коментари

Постоянен линк към тази тема: http://hooponopono-chudesa.bg/bezpokoistvo/

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван!