Category: КНИГИ

Скъпи читателю!

Първата книга на Морна – сборник на опита от прилагането на Самопознание на „Аз“ чрез Хоопонопоно, е „Сезони на Съзнанието“. Книгата не е лека, но е дълбока и честно да си призная, аз не я разбрах веднага. Малко по-късно, след дълго чистете се оказа, че в библиотеката си имам клондайк на мъдростта. Не случайно Морна е събрала този опит според Сезоните.

Усещането е, че текстовете, до които се е докосвала Морна „дишат“ и нежно ме канят да дишам заедно с тях, особено когато надвисват редица неприятности. Тогава в съзнанието ми настъпва пролет и свежест.

Приятно потапяне в мъдростта!
Кекалике

Тази сутрин ми се струваше, че направих изчистването си достатъчно старателно, за да мога със спокойна душа да посрещна новия ден. Излязох на улицата. Прииска ми се да повървя на бърз ход, за да се раздвижа. Попаднах на невисоко стъпало и… с всичка сила се приземих по колене на асфалта. Ужасна болка, наранени длани. За последен път по подобен начин бях падала, когато бях на 7 години.

Преодолях болката, станах и се прибрах у дома. „Толкова е странно… не навреме…. И така несправедливо….” – мислех си аз. „Защо? По каква причина именно днес?”. Обади ми се приятелка и аз започнах да и се оплаквам:

– Получава се така, че цялото изчистване е на вятъра? Всичко е напразно?

 – Ти даже не можеш да си представиш, какво би могло да се случи, ако ти не беше направила своето Хоопонопоно тази сутрин. Възможно е това да е било твое спасение от нещо много по-сериозно, отколкото това, което ти се е случило…

Думите на приятелката ми ми подействаха успокояващо. Всъщност, за каква несправедливост може да става дума, ако аз изобщо не зная и не виждам това, което се случва чрез всички събития в моя живот. Защо ми беше необходимо това падане днес? Защо аз се оказах на това място в този момент?

Струваше ми се, че поради натъртените ми колене аз не съм направила нещо важно, пропуснала съм нещо. Но може това важно нещо да не е толкова важно, а може и именно това да не си струваше да правя днес.

В книгата „Унихипили през моите” очи Кекалике разказва, как веднъж една жена попитала Доктор Хю Лен: „Аз се чистя, чистя, но не виждам нещо да се е променило, а и освен това вчера се натъкнах на стърчащ на пода гвоздей и толкова силно си разраних пръста на крака, че се наложи да търся лекарска помощ.” А доктор Хю Лен казал на жената, че ако тя и нейното Унихипили не бяха се чистили, на този ден тя не би избегнала своята смърт по време на катастрофа.

Чистейки се постоянно, ден след ден, ние никога не знаем от какво се спасяваме, каква възможност ни подарява Създателят. Народа казва: „Каквото е писано, няма да се размине!” благодарение на Хоопонопоно ние можем да смекчим това, което няма да ни се размине, а може пък и съвсем да ни подмине.

Леко кацане! 🙂

POI

Никога не знаеш кога ще се спасиш от трагични събития в живота си или… „ще спасиш” нечий живот. За щастие, Хоопонопоно работи и предотвратява най-нежеланите ситуации.

Доктор Ихалеакала Хю Лен винаги се позовава на книгата „Илюзия на ползвателя”, където е научно доказано, че всяка секунда от времето ние възприемаме само 15 бита информация, а 11-те милиона бита винаги работят на „заден план”, но за съжаление ние даже не знаем това.

Парадоксът се състои в това, че изчиствайки конкретен проблем, работата тече на две нива: 15 бита и 11 милиона бита. Най-прекрасното е, че се прави лесно. Обичам те – това е един от Хоопонопоно инструментите. Нима е тежко мислено да си проговаряш тази фраза? Или… е по-лесно да мислиш за каквото ти е угодно и да не излезеш от проблема?

Подобен род „мислене” хавайците наричат „Кукай па” или в буквален превод на български означава – мисловен (интелектуален) запек. За всички ни е прекалено познато. Затънали в мисли за проблемите, на душата и е неспокойно и в това състояние много хора живеят цял живот.

Но да не бъда голословна. Пример! Пример! Пример!

Аз се чистя наред – и за конкретни и неконкретни неща. Аз използвам много от инструментите на Хоопонопоно. И ето, очиствайки се за нещо определено аз почувствах неспокойствие, паника. О! – помислих си аз – много яко! Излезе това, което трябваше!

Аз продължих да се чистя. Тези чувства не ме напуснаха няколко дена.

Готови ли сте за кулминацията?

През тези дни по-малката ми сестра е пътувала с приятели с кола и попаднала на катастрофа. Ударът е бил толкова силен, че децата са излетели от колата заедно със стъклата. От колата не е останало нищо, затова пък всички са живи и здрави! Само един от тях е получил неголяма драскотина на ръката си.

Чудо, а? Хм… аз наричам това работа на Създателя.

Аз работих над това, което беше вътре в мен, а се оказа информацията в мен за катастрофата се е изтрила от всичкo наоколо.

Слава на Създателя!

Обичам те!