Category: КАПКИ ВДЪХНОВЕНИЕ

Преди три години за първи път чух думата Хоопонопоно. Мъжът, с който разговарях ми обясни: „Това е инструмент, с който се чистят кармични връзки и се решават проблеми…“. Аз отговорих: Моля?! Хо… какво…? Що за дума е това? Какво означава? Той добави: „Това е само един от тях. Интрументите са много“. Разговорът приключи, но интересната дума привлече вниманието ми. Исках да узная нещо повече за това.

Разбира се, първото нещо, което направих, беше да потърся информация за процеса в интернет. За мое най-голямо щастие, попаднах на сайта Хоопонопоно чудеса. Интересните статии и невероятни истории прочетох на един дъх. А в Хоопонопоно магазина открих раздела „Прегледи с Кекалике“. Реших да се регистрирам с надеждата да получа отговори на мои въпроси и напътствия, тъй като това беше много труден период в живота ми.

Жената (тогава не познавах Кекалке), която провеждаше прегледа меко казано не ми разказа хубави неща. Не знаех как да се справя и да се измъкна от това положение. На прегледа получих насоки какво да правя и как да продължа. Кекалике ми даде „доза оптимизъм“ (по начин, по който само тя умее) и започнах да изпълнявам всички препоръки. Благодарение на мощната подкрепа на Кекалике, не само че се „измъкнах“ от положението, в което се намирах, но сега ми се случват чудеса, за които даже не съм си позволила да мечтая :).

Само няколко месеца след това се проведе вторият за България семинар по Самопознание на Аз чрез Хоопонопоно, на който имах честта на живо да се запозная с Кекалике. Изключително съм щастлива и благодарна, че Бог я изпрати в живота ми. Тя е мощен „катализатор“ на всичко, което ми се случва. Всеки споделен проблем с нея се решава по най-бързия и идеален начин. Примерите за това са безброй :). А подкрепата от Кекалике в най-трудните моменти не може да се сравни с нищо на света. Думите са малко, за да опиша това, което бих искала да споделя за нея, но всеки сам може да се увери в гореказаното, да получи нейната подкрепа и безусловна любов. Тя е винаги на разположение, винаги готова да помогне и да чисти нашите проблеми.

С огромно желание и любов, Кекалике е създала и неуморно продължава да поддържа сайта Хоопонопоно Чудеса за нас. Това не е просто сайт, а чисто интернет пространство, където всеки може да почерпи любов, вдъхновение и подкрепа. На обновения сайт ще намерите вдъхновяващи статии, видеа, лотария, купони за намаление, прегледи, книги, както и уникалните Практически занятия с Кекалике. А всеки разговор и среща с нея са истинско удоволствие. Убедете се сами! Възполвайте се от възможността да общувате с нея на живо на „Ежемесечните срещи с Кекалике“. Не са за пропускане! Винаги е интересно и изчистващо! 🙂

БЛАГОДАРЯ, КЕКАЛИКЕ! ОБИЧАМ ТЕ!

Ето че семинарът в Москва вече е минало. Всички се разотидоха по домовете си. Всеки от нас по своему почувства вълшебството на случилото се. Четейки постовете на приятелите от Портала на нашия сайт „Хоопонопоно Чудеса”, се улавям да мисля, че в началото на пътя бях окрилена от произтичащите в живота ми Чудеса.

Времето си тече и мен почва да ме „човърка”, че не виждам своето Унихипили така, както вижда своето дете Танюша, не го чувам така, както го чува Надежда. Периодично възниква усещане, че Чудесата са изчезнали от моя живот. Но категоричното знание на това, че „изтрие ли се нещо в мен, ще се изтрие и от обкръжаващите ме хора” ми помага, а всяка прочетена история на Портала укрепва вярата ми, че процесът на изчистване си тече!

Скъпи мои, много ми е комфортно и уютно тук с Вас. Вашите примери ме вдъхновяват и стимулират да се движа напред. Четейки ги си казвам: „Ето и мен ме чака същото”. Ето защо, каквото и да усещам, каквото и да е настроението ми, аз като развалена плоча повтарям хоопонопоно инструментите. Това ми помага да върна се възстановя разбалансираното си състояние. Аз правя каквото зависи от мен, а нека става каквото трябва.

И ето, разгневената ми колежката изведнъж  стана мила, а и язвителният ми и заядлив колега започна да общува по-деликатно. Стартира оптимизация в службата ми: съкрати се времето на отчетността, на количеството програми за кредитиране и така… още други дреболии…

А ми се случи и най-главното Чудо за последните дни. Моето момиченце, моето Унихипили ми даде да узная как се казва! Имено по начин, по който аз съм най-възприемчива – чрез знаци! Ровейки пръстта, при един мой престой извън града, работейки аз си повтарях инструмента „Обичам те”. Явно по време на този процес моето съзнание се отключи, защото в главата ми започна да звучи песен. Не можех да се отърва от нея докато „не ми светна” – та това е женско име, в песента се повтаряше женско име!!!  Явно това е името на моето Унихипили! Прибрах се у дома, поговорих с моето Унихипили  и то ми потвърди, че това действително е нейното име!!!

Прави каквото трябва, а да става какво ще става. А ще стане Чудо!

Обичам те!

Навярно всеки човек поне веднъж в живата си се е замислял за това как да придобие свобода в живота си и да прави това, което иска. Например работата над себе си не винаги е лесна, но именно тези, които вътрешно знаят, че всичко ще се получи – достигат до самата свобода не само като общо понятие, но и от финансова гледна точка.

Представете си например следната картина: в страната има криза, ти тъкмо си се върнал от работа. Добре би било, ако харесваш работата си, но ако не е така? Тя става рутинна, която се нарича от „8 до 5”.

А сега си представете такава картина: в страната има криза, ти тъкмо си загубил работата си и не можеш да намериш друга… Тогава какво?

Спомням си думите на Джо Витале, авторът на същата тази книга, която хвърли светлина върху Хоопонопоно относно това как чрез  Хоопонопоно ние получаваме Вдъхновение и Идеи. А Идеите дошли по такъв начин могат да те направят Много, Много Богат.

Аз съм благодарна на себе си и на моето Вътрешно Дете за това, че аз вече трета година съм в Хоопонопоно. Изчиствайки се при мен дойде Идея, която ме разбуди и въодушеви за много „подвизи”. Не ме плашат трудностите, които срещам или мога да срещна, претворявайки в бъдеще моята Идея в живота. Аз просто реагирам по друг начин. Обичам тези прегради. Аз съм пълна с енергия и имам вътрешното усещане, че при мен всичко е забележително.

Но най-главното, аз разбирам, че мен ме движи любовта – любовта към делото. А това е съвършено друго ниво на осъзнаване. При това финансовата страна на нещата вече стои на втори план.

Хю Лен нееднократно говори за това, че трябва Любовта да се поставя на първо място ако искаш да правиш пари. А парите сами ще тръгнат към теб, защото тях също ги привлича Любовта.

При това, оглеждайки се назад, аз сега разбирам, че са ме тласкали към този път от дълго време. Само дето аз съм „спяла”, не разбирайки своя огромен потенциал.

Ето още една причина да продължа да се чистя!

POI

Хората говорят, че животът е на ивици. Има черни ивици, има бели ивици.

Когото сме в черна ивица, всичко върви не така, както трябва, всичко е наопаки или с главата надолу. На нас ни се струва – край! Всичко се изнизва от ръцете ни и никога нищо не може да се оправи. Чудесно би било да видиш черна котка, пробягваща пред теб по пътя. Тогава си казваме: „Ето! Черната котка е виновна за всички мои днешни неприятности!” Бедната котка и понятие си няма какво енергийно бреме сме й стоварили!

Когато в живота сме стъпили на бялата ивица – всичко при нас върви добре, та пее. Настроението е добро. На масата има пълна чаша. В джоба има звън и наоколо любов.

Работата е там, че и бялата и черната ивица сме измислили ние самите. Няма в природата нито бяло, нито черно. Има само Светлина и Мир. Останалото са етикети. Наши етикети.

А ако когато съвсем не ни е по силите, просто спрем да копаем собствената си яма до тогава, докато дойдем в състояние на спокойствие и не предприемаме нищо? Оказва се, че това е възможно и че това е най-верния път – поне при мен.

Опитвайки се да решиш проблема, намирайки се в емоционална агония, ще си докараме друг проблем, а след това и друг и така на татък… Въобразяваме си, че сме Гигантите на Света, които държат на раменете си Земното Кълбо и контролираме всяко движение. Гигантите на Света живеят достатъчно несладко. Даже тялото на Гигантите подсказва, че има напрежение. Тук притиснато, там натиснато и в крайна сметка – хроническо заболяване.

За какво ни е това? Не зная. Знам само, че благодарение на Морна Наламаку Симеона, без да забележа пускам този контрол и давам на Вселенския Разум да ме води по най-лесния и комфортен за мен път. Тогава ситуациите, в които всичко е наопъки ме сполетяват по-рядко.

Затова пък идва повече мир, неочаквани изненади и необяснима яснота, че животът е съвършената Бяла Светлина на Създателя.

Не искам да съм контролиращ Гигант. Днес това „не е на мода” . Ще продължавам и занапред да пускам (ситуациите)….

Обичам те!

Нямаше да има щастие, ако нещастието не беше помогнало – прилича на девиза на практикуващите Хоопонопоно.

На 22 декември трябваше да имаме корпоративно събрание. Купих си кристали, за да украся косата си и вдъхновена, отидох на фризьор. Когато дойде време да извадя кристалите от чантата си – не ги намерих. Първото чувство, което изпитах беше на разочарование, после обида, разстроих се…

Седнах в креслото и започнах да си повтарям: „Обичам те, благодаря.”  Дуднех абсолютно автоматично, като в мъгла. В това разстроено състояние аз нищо наоколо не виждах и не чувах и изведнъж… моето внимание бе привлечено от песен по радиото, а там пееха „Аз те обичам”!

ОХО! Ето, че и Алоха от Вдъхновение днес ми пожелаваше да светя ярко. Как така? Настроението ми се изпари, да светя отвътре ми беше все по-трудно и по-трудно. Продължавах да правя своето Хоопонопоно.

 „И ето, прическата е готова” – радостно съобщи фризьорът.

Беше време да си платя за прическата.. отваряйки чантата си, обхождайки в кръг дъното й разбирам, че покрай парите напипвам и…. пакета с кристалите! Ура!!! Да живее Хоопонопоно!!! ОБИЧАМ ТЕ! БЛАГОДАРЯ!!! Сега с кристали в косата ми е много по-приятно да светя и то особено преди празника. „Да светиш навсякъде и винаги” – ето го моят лозунг и слънце!!!

Мисля, че ако аз не знаех практиката Хоопонопоно, то вероятността веднага да се намерят би била сведена до нула, настроението изпортено, бих си го изкарала после на някой, който няма вина и т.н и т.н., а после бих се заоплаквала, че всичко водеше натам…

Ето, че излиза, че ние сами ковем своето щастие и всичко е в нашите ръце – да удариш или не, да практикуваш или не… та случайности няма.

 Пожелавам ви Мир и Чудеса, надхвърлящи предела на разбирането!