Category: КАПКИ ВДЪХНОВЕНИЕ

Ето че семинарът в Москва вече е минало. Всички се разотидоха по домовете си. Всеки от нас по своему почувства вълшебството на случилото се. Четейки постовете на приятелите от Портала на нашия сайт „Хоопонопоно Чудеса”, се улавям да мисля, че в началото на пътя бях окрилена от произтичащите в живота ми Чудеса.

Времето си тече и мен почва да ме „човърка”, че не виждам своето Унихипили така, както вижда своето дете Танюша, не го чувам така, както го чува Надежда. Периодично възниква усещане, че Чудесата са изчезнали от моя живот. Но категоричното знание на това, че „изтрие ли се нещо в мен, ще се изтрие и от обкръжаващите ме хора” ми помага, а всяка прочетена история на Портала укрепва вярата ми, че процесът на изчистване си тече!

Скъпи мои, много ми е комфортно и уютно тук с Вас. Вашите примери ме вдъхновяват и стимулират да се движа напред. Четейки ги си казвам: „Ето и мен ме чака същото”. Ето защо, каквото и да усещам, каквото и да е настроението ми, аз като развалена плоча повтарям хоопонопоно инструментите. Това ми помага да върна се възстановя разбалансираното си състояние. Аз правя каквото зависи от мен, а нека става каквото трябва.

И ето, разгневената ми колежката изведнъж  стана мила, а и язвителният ми и заядлив колега започна да общува по-деликатно. Стартира оптимизация в службата ми: съкрати се времето на отчетността, на количеството програми за кредитиране и така… още други дреболии…

А ми се случи и най-главното Чудо за последните дни. Моето момиченце, моето Унихипили ми даде да узная как се казва! Имено по начин, по който аз съм най-възприемчива – чрез знаци! Ровейки пръстта, при един мой престой извън града, работейки аз си повтарях инструмента „Обичам те”. Явно по време на този процес моето съзнание се отключи, защото в главата ми започна да звучи песен. Не можех да се отърва от нея докато „не ми светна” – та това е женско име, в песента се повтаряше женско име!!!  Явно това е името на моето Унихипили! Прибрах се у дома, поговорих с моето Унихипили  и то ми потвърди, че това действително е нейното име!!!

Прави каквото трябва, а да става какво ще става. А ще стане Чудо!

Обичам те!

Навярно всеки човек поне веднъж в живата си се е замислял за това как да придобие свобода в живота си и да прави това, което иска. Например работата над себе си не винаги е лесна, но именно тези, които вътрешно знаят, че всичко ще се получи – достигат до самата свобода не само като общо понятие, но и от финансова гледна точка.

Представете си например следната картина: в страната има криза, ти тъкмо си се върнал от работа. Добре би било, ако харесваш работата си, но ако не е така? Тя става рутинна, която се нарича от „8 до 5”.

А сега си представете такава картина: в страната има криза, ти тъкмо си загубил работата си и не можеш да намериш друга… Тогава какво?

Спомням си думите на Джо Витале, авторът на същата тази книга, която хвърли светлина върху Хоопонопоно относно това как чрез  Хоопонопоно ние получаваме Вдъхновение и Идеи. А Идеите дошли по такъв начин могат да те направят Много, Много Богат.

Аз съм благодарна на себе си и на моето Вътрешно Дете за това, че аз вече трета година съм в Хоопонопоно. Изчиствайки се при мен дойде Идея, която ме разбуди и въодушеви за много „подвизи”. Не ме плашат трудностите, които срещам или мога да срещна, претворявайки в бъдеще моята Идея в живота. Аз просто реагирам по друг начин. Обичам тези прегради. Аз съм пълна с енергия и имам вътрешното усещане, че при мен всичко е забележително.

Но най-главното, аз разбирам, че мен ме движи любовта – любовта към делото. А това е съвършено друго ниво на осъзнаване. При това финансовата страна на нещата вече стои на втори план.

Хю Лен нееднократно говори за това, че трябва Любовта да се поставя на първо място ако искаш да правиш пари. А парите сами ще тръгнат към теб, защото тях също ги привлича Любовта.

При това, оглеждайки се назад, аз сега разбирам, че са ме тласкали към този път от дълго време. Само дето аз съм „спяла”, не разбирайки своя огромен потенциал.

Ето още една причина да продължа да се чистя!

POI

Хората говорят, че животът е на ивици. Има черни ивици, има бели ивици.

Когото сме в черна ивица, всичко върви не така, както трябва, всичко е наопаки или с главата надолу. На нас ни се струва – край! Всичко се изнизва от ръцете ни и никога нищо не може да се оправи. Чудесно би било да видиш черна котка, пробягваща пред теб по пътя. Тогава си казваме: „Ето! Черната котка е виновна за всички мои днешни неприятности!” Бедната котка и понятие си няма какво енергийно бреме сме й стоварили!

Когато в живота сме стъпили на бялата ивица – всичко при нас върви добре, та пее. Настроението е добро. На масата има пълна чаша. В джоба има звън и наоколо любов.

Работата е там, че и бялата и черната ивица сме измислили ние самите. Няма в природата нито бяло, нито черно. Има само Светлина и Мир. Останалото са етикети. Наши етикети.

А ако когато съвсем не ни е по силите, просто спрем да копаем собствената си яма до тогава, докато дойдем в състояние на спокойствие и не предприемаме нищо? Оказва се, че това е възможно и че това е най-верния път – поне при мен.

Опитвайки се да решиш проблема, намирайки се в емоционална агония, ще си докараме друг проблем, а след това и друг и така на татък… Въобразяваме си, че сме Гигантите на Света, които държат на раменете си Земното Кълбо и контролираме всяко движение. Гигантите на Света живеят достатъчно несладко. Даже тялото на Гигантите подсказва, че има напрежение. Тук притиснато, там натиснато и в крайна сметка – хроническо заболяване.

За какво ни е това? Не зная. Знам само, че благодарение на Морна Наламаку Симеона, без да забележа пускам този контрол и давам на Вселенския Разум да ме води по най-лесния и комфортен за мен път. Тогава ситуациите, в които всичко е наопъки ме сполетяват по-рядко.

Затова пък идва повече мир, неочаквани изненади и необяснима яснота, че животът е съвършената Бяла Светлина на Създателя.

Не искам да съм контролиращ Гигант. Днес това „не е на мода” . Ще продължавам и занапред да пускам (ситуациите)….

Обичам те!

Нямаше да има щастие, ако нещастието не беше помогнало – прилича на девиза на практикуващите Хоопонопоно.

На 22 декември трябваше да имаме корпоративно събрание. Купих си кристали, за да украся косата си и вдъхновена, отидох на фризьор. Когато дойде време да извадя кристалите от чантата си – не ги намерих. Първото чувство, което изпитах беше на разочарование, после обида, разстроих се…

Седнах в креслото и започнах да си повтарям: „Обичам те, благодаря.”  Дуднех абсолютно автоматично, като в мъгла. В това разстроено състояние аз нищо наоколо не виждах и не чувах и изведнъж… моето внимание бе привлечено от песен по радиото, а там пееха „Аз те обичам”!

ОХО! Ето, че и Алоха от Вдъхновение днес ми пожелаваше да светя ярко. Как така? Настроението ми се изпари, да светя отвътре ми беше все по-трудно и по-трудно. Продължавах да правя своето Хоопонопоно.

 „И ето, прическата е готова” – радостно съобщи фризьорът.

Беше време да си платя за прическата.. отваряйки чантата си, обхождайки в кръг дъното й разбирам, че покрай парите напипвам и…. пакета с кристалите! Ура!!! Да живее Хоопонопоно!!! ОБИЧАМ ТЕ! БЛАГОДАРЯ!!! Сега с кристали в косата ми е много по-приятно да светя и то особено преди празника. „Да светиш навсякъде и винаги” – ето го моят лозунг и слънце!!!

Мисля, че ако аз не знаех практиката Хоопонопоно, то вероятността веднага да се намерят би била сведена до нула, настроението изпортено, бих си го изкарала после на някой, който няма вина и т.н и т.н., а после бих се заоплаквала, че всичко водеше натам…

Ето, че излиза, че ние сами ковем своето щастие и всичко е в нашите ръце – да удариш или не, да практикуваш или не… та случайности няма.

 Пожелавам ви Мир и Чудеса, надхвърлящи предела на разбирането!

Така, така. Ето че стигнахме до темата, която честичко се среща в семейния живот.

Обед, вечеря и закуска кой готви? Жената! Прибира кой? Жената! Чисти кой? Не е трудно да отгатнеш. А мъжът само ходи на работа? Ха Ха Ха!

В моето семейство с подобни неща съм се занимавала винаги аз. Не се доверявах за повечето неща. Относно чистенето – аз съм главният контрольор. Всичко трябва да е по моему. Чували ли сте за хора, които след като изпратят гостите веднага оправят гънките по дивана, изглаждат ги. Ето на, това се отнася за мен. Хехе.

Хоопонопоно ми помогна „незабележимо от мен!” да пусна този контрол. Защо казвам – незабележимо, само за това, че чудото дойде от само себе си не в един ден. Но ме радва, че дойде!

Мъжът ми се захвана да ми помага, като започна по-честичко да готви. А готви мммммм…….. яко! Ето къде било заровено златото!

При чистенето пое цялата работа с прахосмукачката. Чак сега усетих колко много време съм губила за това! Ой!!! Да, и чистенето вкъщи върви като цяло по-бързо от преди. И колко свободно време ми остава!

В моя дом е живеело чудо, а аз не знаех за това, защото програмата за контрол беше силна. Откъде можех да видя това? Та аз гледах през очите на програмата. Да, и най-важното, на мен ми харесва как чисти мъжът ми на 100%.

Обичам те.