Category: КАПКИ ВДЪХНОВЕНИЕ

В ежедневния живот често стоим пред алтернатива: да постъпим – така или иначе? Как да стане?

Когато възникне въпрос и лутане и няма ясен отговор, не е нужно да тичаш за съвет към близки и приятели. Отговорът е много, много по-близо отколкото си мислим – в нас. Ние знаем отговора, но не го разпознаваме веднага. Причина – скрит е от програми.

Когато при мен възниква „спорно” решение, то аз се „изчиствам”, за да изплува правилното и идеално решение. Разбира се, на мен ми се иска всичко да бъде по моему, но аз винаги си припомням: Аз не съм се създала и не виждам цялата картина на случващото се. Често оживяват страхове при възникването на желания или цели. Моето Вътрешно Дете (Унихипили) ми напомня за това, че Създателят знае най-добре как да постъпим, за да сме доволни на 100 % и аз и Вътрешното ми Дете.

Понякога очакванията си отиват, а понякога остават за дълго с мен, докато не дойде реда им за „изтриване”.

Като правило дилемата се разрешава от само себе си. Отговорът на решението пристига само без твоето усилие. Единственото нещо, което се усеща като дискомфорт – това е мятането по време на изчистването. Вярно е, че и то не е за дълго. Спокойствието настъпва много по-бързо .

Така че, никога не знаеш отговора да постъпиш ли на тази работа или да почакаш по-интересно предложение, да се ожениш ли за тази дама или не, да се преместиш ли в нова квартира или да останеш в старата – като начало е целесъобразно да изчистиш Подсъзнанието си. Решението ще се появи. Проверено е с опит .

Обичам те!

Случва се понякога в живота, така че буквално сега, в тази минута ти е нужна някаква вещ. Нямаш търпение да търсиш, а още повече да чакаш да видиш резултат. А колко хубаво би било, ако имахме търпение винаги. Но понякога, пускайки търпението и очакванията, всичко се получава по най-добрия начин за всички около нас.

Аз обичам цветя. Обичам живи цветя, растящи в саксии. Имам ги много: и мушката, и орхидеи, и традесканции, хавайски цветя и даже палма. Накратко – имам цяла колекция за „щури ръце”. Общувайки с цветята се изясни, че всички те обичат само няколко места вкъщи. В тези места има повече светлина, но няма преки слънчеви лъчи.

Разбира се, аз не успях да побера многото саксии с цветя на малкото колкото„една педя” място, което имам. Трябваше ми eтажерка, цветарник, за да мога да поместя моите питомци на няколко реда и при това, без да обидя никого.

Често да си кажа, мислех си, че е лесно дело да купя подобна вещ. Оказа се обаче, че не е така. Чистех се и търсех. Търсех и се чистех. Моите търсения не се увенчаха с успех, но чистенето си беше с мен, а очакванията също по незабележим начин се изпариха.

Така измина една година. Цветята ставаха все повече, а поставка за тях все още не можех да нямеря.

И ето една вечер, аз излязох на разходка с дъщеря си по нашата улица. Гледам – съседите изнасят „моя” цветарник. Златен на цвят – направо такъв, какъвто ми трябва! Подхожда точно на моя интериор.

Съседите поставят тази стойка за цветя на улицата и казват, ето – на нас повече не ни трябва. Как така? Нова и ненужна! При това, аз видях десетки подобни за година и половина търсене, но не бях попаднала на подобен дизайн и цвят.

„При мен няма да ръждяса” – помислих си аз и понесох моя идеален по всички параметри цветарник към дома. Аз го измих, благодарих, че дойде при мен и разположих всички цветя по него.

В процеса на наместване на цветята, орхидеята каза: ”Ех, ти! Казвахме ти, че това което искаш е наблизо.” И действително, аз си спомних как те се „мръщеха и сърдеха”, когато аз търсех по интернет място, откъдето да им купя подобна поставка. А през цялото време чувах думата „Редом е”.

Преди година аз не отдавах значение на това. Чувах и отминавах. Сега вече узнах, че цветята сами са знаели кое е най-доброто за тях и без моето вмешателство. А аз все се опитвах да намеря, вместо да спра да търся и просто да се чистя.

Поставката за цветя наистина се оказа редом с мен и може да се каже – дойде при мен като доставка по домовете!

Резюме: Вслушвайте се в околните! Ще икономисате време!

Обичам те!

Поздравявам всички с настъпващата Нова Година, с Католическото и Православно Рождество!

В много практики има упражнения и медитации, които е нужно да се правят по няколко пъти на ден по 10 минути. Как стоят нещата с Хоопонопоно?

Независимо, че методиката е проста е нужно да я правиш на всяко вдишване. И  ако не е пресилено да се каже – колкото може по-често, особено в пристъпите на негативни емоции.

Защо?

Както винаги ще дам пример.  Аз хоопонопонирам през целия ми спящ и неспящ живот. И денем и нощем. Разбира се, че не  всички хора са чувствителни като мен. Аз чувствам Хоопонопоно физически. Ако се „надига” нещо голямо у мен, то се поява като „горещ камък” в гърдите, който е мнооооооого тежък и ако аз не хонопонирам той ме усуква. Не е приятно, но е търпимо.

Тези празници ми „подариха” такъв „камък”. Болеше ме до  просълзяване. Причината ми е неизвестна защо ми е така зле. Продължавах да хоопонопонирам.

В същото време в другия край на земното кълбо моята сестра се е преобърнала с мотоциклет. Момчето е потрошено, готвят го за операция. А сестра ми се отървала с куцане. Благодаря ти, Господи!

Ето помислете за това. Ами ако не бях се чистила? Кой знае как тя би се приземила.

Първите дни на новата година ми донесоха температура 40 градуса. Затова пък „парещите” усещания изчезнаха. Дали има връзка? Не зная. Знам, че винаги е за добро, независимо какво се случва.

Желая ви Мир, Мир и Мир!

Обичам те!

Ако преведем от английски името на методиката по хоопонопоно, то тя би звучала примерно така „Самопознание чрез Хоопонопоно”. А казано по-просто да разбереш и откриеш кой си. Методът помага да се освободят стари програми в подсъзнанието.

Ние никога не знаем какво ще кажем следващата минута, как ще се държим в тази или друга ситуация. Защо? Защото действаме съгласно програмите в нас. Всяка ситуация натиска копче в нас и активира определена програма. Затова и не знаем какво ще се случи след малко. А какви са те – един Бог знае.

Освобождавайки се от програмите аз все повече разбирам, че моят характер, моето поведение – това изобщо не съм аз. Аз съм нещо повече от характер. Аз съм нещо повече от привичка. Затова и не мога да кажа каква съм аз. В мен всичко се обновява. Аз само преоткривам себе си.

Хю Лен говори, че той отива на интервю, само след като се е посъветвал с Бог. Ако Бог разреши, той отива, ако не – не отива. Той отива на интервю, само защото му се дава още един шанс да се очисти и винаги слуша какво ще му бъде казано. Той никога не знае какво той сам ще каже. Ако се е изчистил, то той ще каже само това, което от Бог му е дадено да каже. А ако не се е очистил, то уви – ще излезе боклук и ще повлияе и на другите.

Доколкото много и охотно се чистя, то при изпращането и писането на постове също се чистя. Аз никога не знам за какво ще пиша. Аз само гледам, какво ще се изпише. Просто се научих да чувствам. О! Един момент! Аз разбира се съм далеч от Хю Лен, но и не съм длъжна да се стремя към това (27 години практика в сравнение с моята шестгодишна… ), но го смятам за огромно чудо.

Програмата е като голяма глава лук. Един слой изчистиш, след нея се показва друг… По такъв начин смъквайки един по един слоевете, все  се открива по нещо ново. Затова никога не знаеш как ще се държиш. Затова никога не знаеш как един човек, когото ти виждаш като твой „проблем” ще се измени. Важно е да помниш едно – винаги към по-добро, съгласно волята на Бога.

Илюстрирам примера с лук. Аз по натура съм стеснителна. Стеснението ми е такова, че мога да пропусна хората, само защото се притеснявам, а не защото те не ми харесват (както някой би могъл да си помисли). С изчистването с Хоопонопоно аз просто започнах да разговарям с тези, с които никога до сега не бих посмяла, например с известни персони. Ето така, има надежда и за стеснителните. Даже този блог сам по себе си за мен е някакво чудо. Та аз споделям лични неща, макар и никой да не ме познава лично, опознавате ме покрай блога и форума, но все пак това е голяма крачка.

Ето такива ми ти чудеса при Кекалаке.

I love you!