Category: ДЕЦА

На прегледите на фино ниво към мен често се обръщат жени и мъже с молба да видя дали ще им се роди дете. Не обичам да гледам бъдещето, въпреки че го виждам. Когато от вас вече се отказват лекарите и отчаянието е голямо, ГОРЕЩО ПРЕПОРЪЧВАМ да чистите. Не винете лекарите. Те оперират от гледна точка на знанията, анализите и показателите, която е призната от социума. Лекарите са се обучавали именно на това: анализ, показатели и диагностициране на ФИЗИЧЕСКОТО ТЯЛО.

За съжаление на финото тяло не се обръща внимание. А трябва…

Както и да се развие ситуацията със зачатието, ПОМНЕТЕ, че ние не знаем цялата картина. Важно е да се успокоите вътрешно. Често душата на детето не може да стигне до вас, защото мама или тате нямат време – те често се къпят в тъмните облаци на безпокойството и не чуват почукването на вратата.

Защо казвам това? Защото самата аз бях в ТАКАВА СИТУАЦИЯ. Чистих спомените в себе си, сърдих се на себе си, след това отново се чистих. В крайна сметка безпокойствата си тръгнаха от мен незабелязано. А след това разбрах, че душата е дошла и ми се роди дете.

Трикът е в спокойствието. Нашата идея ФИКС КОЛКО ИСКАМЕ ТОВА започва да се топи. Създателят разкрива нови хоризонти ЗА ВАС – тези, които са ви нужни в този живот.

Детската церебрална парализа  е добре познато заболяване. Още по-тежко е, ако тази диагноза е поставена на вашето дете.

Имаме случай с реално дете, с реална майка, която е заменила паниката с Хоопонопоно изчистване. В продължение на три години майката е използвала Хоопонопоно инструменти. Привила го е просто така, без да се надява на чудо. Чистила е всичко в нея, което е създало заболяването с такова дълго име.

В резултат на чистенето детето се чувства щастливо, здраво. Майката предостави видео за виртуалния клуб за работата, която е свършила и е показала какво умее да прави вече нейното дете.

Гледайки това ЧУДО с големи букви не бива да оставаме равнодушни. Тези кадри предизвикаха сълзи от радост в мен.

Каквито и спомени в майката да са създали това заболяване, тя е успяла да ги изтрие от себе си и в резултат на това, те са се изтрили и от нейната дъщеря.

Пожелавам Ви здрави деца, мили майки! Любов и благодарност за вашето изчистване. Това, което се изтрива от нас, от родителите се изтрива от всички.

Желая ви Мир и Чудеса!

Всеки път, когато трябваше да разговарям с дъщеря си за нещо сериозно, тя недоволстваше, казваше, че самата знае всичко и не е нужно нищо да и говоря…, по-добре да замълча. Чувствах се като ученичка, която не си е научила урока и вече нямах желание да разговаряме на такива теми. Тя имаше един и същи отговор за всичко: „Аз самата знам всичко…“

След преглед с Кекалике разбрах каква беше причината за конфликта между нас.  Унихипили на дъщеря ми е много по-възрастно от нашите Унихипили с мъжа ми, с голям „стаж“ жизнени въплъщения и затова не ни възприема като родители.

Помня как дъщеря ми с досада и раздразнение избухна: „Ти нищо не разбираш… Ти си още дете… Аз съм много по-голяма от теб, аз зная повече…“.

И така, кой е шефът в къщи?

Според всички правила на „възпитанието“, както подобава на всеки родител трябваше да внеса яснота кой кой е „и”… По-рано бих постъпли така…

А сега… наистина е по-добре да замълча.

Но, тъй като имах да обсъдя важен въпрос с Даша, не преставах да мисля как да я „накарам“ да ме изслуша… Нямах ни най-малка представа как да се обърна нея и как да подходя.

Както винаги, Хоопонопоно ми помогна. Помолих Създателя да ми подскаже правилното време за разговор с Даша.

В един мрачен ден дъщеря ми не излезе да играе с приятелките си, а прие моето предложение да се разходим на двора. Не планирах разговор, той се случи от само себе си. Даша с доверие се притисна към мен, хвана ме за ръка и на мен ми се прииска да споделя с нея.

Започнах да говора за това, което беше важно за мен да кажа. Аз говорих, а Даша слушаше без да ме прекъсва, като от време на време задаваше въпроси. И така, разхождайки се, без да бързаме, ние разговаряхме „като възрастни“.

Според Хоопонопоно ние не сме тук, за да възпитаваме деца си. Ние сме тук, за да пускаме нашите общи спомени. И колкото повече неприятности създава детето, толкова повече безпокойство носи то в живота ни, толкова по-трудно ни е да приемем неговите „лудории“ и толкова по-силно ни се иска да го поправим… Но е глупаво да се опитваме да поправяме някой, който вече е чисто сърце и съвършена душа. А такъв е всеки от нас. Затова, нека да поправяме грешките само вътре в самите нас.

Благодаря.

През почивните дни гледах едно предаване, в което водещата, не се скъпеше да изрича фрази в духа на Хоопонопоно:

„Когато практикуваш редовно, даже да не си направил нищо значително, се оказва, че са се променили много на брой важни неща”. Точно в целта! Когато преди да взема решение за важни и отдавна чакащи решение дела правя хоопонопоно, то тези дела сякаш от само себе си се разрешават – лесно и бързо.

„Няма да успееш да направиш повече, отколкото ти разреши живота.” Наистина е така!!! Колко пъти си забелязал, че колкото и да се напрягаш, повече от ръста си не можеш да скочиш. Творецът най-добре знае кое ще е най-добро за теб. Всеки път се уча да се доверявам на Твореца.

„Ако любовта е на първо място, то всичко останало ще си е на място”. Аз бих казала: „Ако чистенето е на първо място, то всичко останало ще си е на място”. Ще дам пример: в деня, посветен на Майката аз очаквах синът ми да ми се обади. Измина половината ден. Искаше ми се да звънна на сина си и да го питам – има ли той намерение да ме поздрави? Но ясно помнейки, че всичко е в мен, чистейки се от всички очаквания, чистех и ситуацията. Мина не повече от час и позвъни сина ми, за да ме поздрави, на всичко отгоре каза и че идва, че ще остане и да пренощува! Благодаря ти Хоопонопоно за този максимум, който даже и не очаквах!!!

Мирът започва от мен!

Мария, за която вече ви разказвах, отново ми изпрати поредните свои случки-чудеса: 

Работя в детски център. През септември тази година ми се наложи да поема грижата за две деца на две годишна възраст. За първи път работех с толкова малки деца. Цяло лято те бяха в центъра до обяд, но от септември трябваше да остават за целия ден, което означаваше да спят след обяд. Всеки, който е работил с деца знае, че това е трудна задача – да се направи този преход – да свикнат с новия ред и обстановка. Първите 2-3  дни колежката ми, като главен учител в центъра, реши да поеме ръководството. Децата бяха повече от капризни, плачеха, не искаха да лягат… След дълга борба, с  огромни усилия и мъки, накрая заспиваха. На третия ден колежката ми ме остави съвсем сама с тях. И двете деца плачеха с пълно гърло – сърцераздирателно и безутешно. В мига, в който се почувствах напълно безпомощно, изведнъж в съзнанието ми проблесна – Хоопонопоно… песничката… И започнах да я пея:  I love you! I am sorry! Please, forgive me! I thank you!… Това което последва, беше истинско Чудо!!! Още с изпяването на първите фрази, децата буквално изведнъж млъкнаха, сякаш някой ги бе докоснал с вълшебна пръчица! Настъпи пълна тишина… Чуваше се само моето пеене… Не след дълго заспа едното, а после и другото дете. Случилото се ме порази с ефекта си! Направих пробата и на следващия ден. Ефектът беше същия – мигновено успокояване и заспиване.

Наскоро в групичката дойде ново дете – на 2 години и  3 месеца. То изобщо не искаше да легне след обяда, плачеше тихичко за мама…. С уговорката, че ще приспиваме другите деца, седнах с него на матрачето, притиснах го до себе си, обгърнала раменете му и отново запях Хоопонопоно песничката… Каква беше изненадата ми?! – В момента, в който започнах да пея, то спря да плаче и не само това, ами го чух, че пее заедно с мен – тихичко повтаряше много успешно думичките, макар че бяха английски. Неусетно главичката му клюмна – отпусна се и заспа в ръцете ми. Същото се повтори на следващия и по-следващия ден….

Така Хоопонопоно песничката се превърна в приспивната песен за децата, с които работя… Това беше нашата приспивна песничка… И не само, защото всеки път, когато усетя в тях безпокойство, напрежение, когато тръгнат да плачат за нещо, аз просто започвам да я пея… Резултатът е винаги и неизменно един и същ – мигновено успокояване и хармонизиране на средата!

Благодаря ти, мое любимо Хоопонопоно!

Мария Огнянова

Съпровод на китара: Евгени Бенов