Category: ДЕЦА

Майка ми е начален учител. За такива като нея казват – педагог от Бога. И действително е така.

Ние, децата на мама сме три, но тя винаги е казвала, че има 33. Още 30 ученика. Аз помня безсънните нощи, когато мама седеше на дивана, проверявайки тетрадки, а ние тримата, заобиколили я разказвахме впечатленията от изминалия ден. И досега се чудя как тя успяваше! Да си подготви уроците, да изслуша всеки един от нас, та и на всичкото отгоре да се отнесе с разбиране към издънките в нашата преходна възраст.

Най-интересното бе, че успяваше да отдели внимание на всеки ученик в клас. А към проблемите на всеки от тях тя се отнасяше като към свои. Разбира се, децата обожаваха своята учителка и максимално проявяваха своите способности.

Именно моята майка ме научи на това, че чужди деца няма. Но аз го почувствах истински, когато започнах да практикувам Хоопонопоно. Дойде осъзнаването на това, че всички сме свързани с невидими нишки, че всеки един човек, който срещаме на пътя си, не е случаен. Ако преди се стараех да се абстрахирам от мрънкащи хора, то сега всичко е различно.

Оплаква се например една жена от здравословните проблеми, свързани със здравето на детето й, а аз като с някакво „трето ухо” чувам: ”Аз не мога да се справя! Чувствам, че ти можеш да ми помогнеш!" Та нали сме семейство! ДА! И програмите ни са общи! И ако чуя проблем, то това касае на първо място мен!

Преди две години на дъщерята на моя приятелка лекарите откриха сериозно сърдечно-съдово заболяване. Десетгодишното момиченце Софи се занимаваше сериозно със спорт, беше спечелило много медали. И изведнъж през април тази година и забраниха да се занимава с физически занимания. Да кажа, че всички бяха разстроени е като все едно нищо да не кажа. Родителите на детето бяха изпаднали в отчаяние.

Аз и майката на малката спортистка започнахме да чистим. Чистехме се не само във връзка със заболяването, но и всички преживявания, свързани с това. След 4 месеца диагнозата беше отменена!!! И не само на Софи, но и на нейната майка! Радостта ни нямаше граници. А през септември вече Софи получи поредния медал! Поздравявам ви всички!

Ние сме семейство.

Обичам те!

Веднъж споделих за книгата Абсолютна Неограниченост с моя добра приятелка. Споделих и забравих. Мислех, че след като я прочете така и няма да хонопони. Накратко, мен по принцип това даже и не ме вълнуваше.

Но, не така е станало обаче. След определено време тя ми съобщава новината. Оказва се, че не само практикува, но че още убедила и майка си. Мисля си, че не е било напразно.

Тя разказа история за по-големия си брат.

Работата е там, че той е живял с жена си 6 години. А детенце все няма и няма. Накрая лекарите казали, че той не може да има деца. Последвал развод.

Но и както във всички мои истории, Хоопонопоно помогнало отново! Майка му и сестра му са се постарали!

След развода, той се е оженил отново и след година им се родило така желаното бебе.

Един Бог знае защо и как е станало, какво е станало. Приятелката ми и нейната майка смятаме, че това е Чудо!

Обичайте своите дечица малки и големи!

Обичам те!

Дъщеря ми беше на година и половина и все още не можеше да ходи сама. И ако по-рано лекарите не виждаха нищо лошо в това, то сега изведнъж започнаха да охкат и ахкат при прегледите, а диагнозата, меко казано не беше радостна – енцефалопатия.

През това време аз вече познавах Хоопонопоно и практикувах така, както пишеше в книгата на Джо Витале „Абсолютна неограниченост”.

С помощта на Сайта „Хоопонопоно Чудеса”, аз се запознах с голямото семейство на практикуващите Хоопонопоно, което ми помогна в чистенето на деструктивните програми. Вътре в мен, в областта на сърцето ми растеше буца, чийто натиск усещах непрекъснато, очите ми бяха пълни със сълзи… От отдавна практикуващите знаех, че подобно състояние са преживяли много от тях в началото на практиката.

Скоро на Сайта се появи шанс за индивидуална консултация по проблема по имейл с Кекалике. И аз, без да се замисля нито минута се възползвах от този шанс. Оказа се, че Кекалике не просто консултират, а усилено чистят в момента на  преглеждане на ситуацията и описват видяното от тях. Най-главният ми проблем се оказа плачещото ми Унихипили, което се нуждаеше от любов и ласка. Именно в Унихипили се намират всички наши проблеми – спомени. И ако то не пуска програмите, то те няма как да си отидат.

И ето какво се случи по време на консултацията – преглед. Моето дете Унихипили се успокои. Аз никога няма да забравя тези първи моменти на неговата нежност и любов към мен! У мен за пръв път се появи желание да пиша на една жена, с която от много години бяхме в конфликт. В писмото си аз се разкаях за всичко, което беше се случило между нас и искрено я помолих за прошка. Отговорът дойде веднага и с Мир! А вечерта…!!! А вечерта на същия този ден моята дъщеря направи своите първи самостоятелни крачки!

Растящата буца в гърците ми се разтопи, тежестта в гърдите ми си отиде, а сълзите… Все още си поплаквах, но от радостните чувства, които преливаха от мен.

Със същата тази жена сме много близки приятелки и сега тя също практикува Хоопонопоно. А дъщеричката ми вече тича.

В моята история няма прави, няма виновни. Когато Мирът в моето семейство беше възстановен, Създателят ме хвана за ръката и деликатно ме насочи как да направя всичко правилно.

Аз вече не чакам чудеса, аз знам, че те винаги са с мен – в мен.

Мирът Започва от Мен.

Може би е много малък процентът на жените на земята, които не биха искали да имат деца. Да бъдеш майка е велико щастие. Понякога ми се струва, че Създателят е дал на родителите да изпитат невероятната искрена любов към своите деца, за да разберем как Той ни обича, та нали и ние също сме негови деца.

Сред писмата, идващи на сайта, има писма от жени, които не могат да забременеят. Как Хоопонопоно може да им помогне за това? Отговорът е стар като света – чистейки се. Ами нали сложностите около забременяването са също програми в подсъзнанието.

Ето историята на нашата читателка Марина.

Марина дълго време не успявала да зачене второ дете. С такъв проблем са се сблъскали много двойки. Разбира се, имало и паника, и страх, и разочарование. В такова състояние е много лесно да спреш да практикуваш Хоопонопоно. Но тя не е скръстила ръце и въпреки преживяванията си е продължила да се чисти.

Не знам колко време е минало, но много, много скоро и се роди момиченце. А след Марина тръгнаха чудеса и около приятелките и, които също искаха да имат деца.

„Моя стара приятелка от Екатерининбург също дълго време не можа да забременее втори път, направи спонтанен аборт, а сега узнала, че нейното бебе ще е с месец и половина разлика от моето!!! Още у едни наши приятели на 7 февруари се роди дъщеричка, която чакаха вече от няколко години!

Да, попада ми информация и за много звезди, които дълго време не са могли, а сега са бременни – актьорът Антон Макарский например, с жена си 12 години чакаха!!! Ето каква вълна на изчистване!!!!!”

Благодаря, Марина, затова че със своя пример, ни показа работата на Бог в твоя живот. Надявам се тази статия да вдъхнови всички жени с подобни проблеми. Ние се чистим заедно с вас. Бъдете майки!

Скъпи майки, баби, момичета, лели!

Честит празник 8 март!

Желая ви Мир и Чудеса, надхвърлящи разбиранията на разума.

Делата на Създателя ние наричаме Чудо. Те са толкова много, само дето ние за съжаление малко ги забелязваме. А ми се иска всеки човек да може да вижда много, много чудеса всеки ден и да живее в радост. Затова и се създаде страницата „Чудеса на читатели”, където читатели споделят своите чудеса. Възможно е едно от тези чудеса да вдъхнови именно Теб за по-нататъшно изчистване.

Мен ме Вдъхнови чудо, което ни изпрати Иля, навярно за това, че темата за децата сега ми е много близка:

Добър ден!

Моята дъщеричка се роди на 7 април 2010 година. Раждането мина успешно, обаче след 12 часа при нея започнаха конвулсии. Дъщеря ми беше преместена в реанимация и бе включена на апарат за командно дишане. Едно денонощие лекарите се опитваха да разберат причината за конвулсиите (има куп фактори, които могат да предизвикат конвулсия при новородени деца). Неуспявайки да я открият, докторите ми заявиха, че вече не става дума за здравето на детето, а е въпрос на живот и смърт. В този ден аз обявих на Вселената, че се отнасям към даденото събитие като към прекрасна възможност още веднъж да приложа Хоопонопоно. Моя мантра станаха думите:

Много съжалявам. Моля те, прости ми. Благодаря ти. Обичам те.

Помогна ми също и Капчица роса.

След денонощие дъщеричката ми я прибраха във Федералния НИИ (научно изследователски институт) и с детето (без каквато и да било протекция, по инициатива на самия НИИ) се заеха лекари от най-висша категория.

Изписаха дъщеря ми след месец без каквито и да е усложнения и последствия от конвулсиите. Сега тя е съвършено здрава.

Обичам те!

Мир от Мен.

Иля.