Category: ПРИЯТНИ МОМЕНТИ

Доколкото сама практикувам Хоопонопоно, аз изключително много общувам с хора практикуващи и непрактикуващи.

Непрактикуващите повече се оплакват и критикуват Хо’опонопоно даже без да са пробвали древнохавайската техника. Това е забележително, защото те като мое огледало, ми дават още един шанс да пусна всички онези мисли и чувства, които възникват в мен по време на общуването ни. И затова аз съм им много благодарна и ги обичам.

Има такива, които виждат как Хоопонопоно променя живота им и те също като мен вярват в чудеса! В моите постове аз често споменавам Хю Лен и Мери Кьолер. Тези хора безспорно имат какво да споделят. Но на мен винаги са ми били интересни чудесата с обикновените хора, такива като мен. Ето каква съм си аз, любителка на чудеса .

Представям ви мини интервю със Сана.

Колко отдавна знаеш Хоопонопоно и вече от колко време практикуваш?

Приветствам всички и благодаря за възможността да разкажа за своите чудеса в Хоо. За Хоопонопоно разбрах в началото на настоящата година и практикувам вече 9-ти месец.

Какво ви превлече в Хоопонопоно?

В Хоопонопоно преди всичко ме привлече простотата, с която Бог ни говори и не зная, радост някаква от постоянната практика. Отначало вървях и си припявах само думата Хоопонопоно, след това, откакто от нея се появи и усмивка на лицето ми, започна да ме поддържа в моята първа радост и моят мъж, ходейки из къщата подхващайки кратичка и весела мелодия от една дума, още повече напомняйки ми за възможността и прелестта на постоянното изчистване в Хоопонопоно, за което аз съм му много благодарна. А след известно време вече стана по-осъзнато и започна да ме привлича простотата и лекотата в използването, радостта от практиката, необичайността на метода и усещането, аз отнякъде вече знам отдавна и много точно, просто през февруари освежих своята памет за Хоопонопоно от свой някой си поред живот.

Най-яркото чудо или чудеса с Хоопонопоно?

Най-яркото чудо в Хоопонопоно за мен това навярно е спокойствието и позитивния поглед в душата спрямо всичко в живота, лекотата на възприемане на действителността. По-рано при мен това го нямаше. И разбира се, чудесата в сферата на благотворителността и помощите за деца с ограничени възможности. Когато и донори се появяват, и пари от донори се събират и после действителността в живота на тези деца се променя към по-добро – на тях им е сито, топло, чисто, комфортно и весело.