Category: НЕВИДИМИЯТ СВЯТ

Mar 08 2017

Тя е Инструмент на Любовта

„Жената – колко смисъл и тайнство има в тази дума.

Женствеността е свещено състояние на душата, въплътено на Земята във вид на човек.

Душата, въплътена в Жена е изначално сакрална и особена.

Тя е дарителка на Живота. Тя е инструмент на Любовта и всичко най-прекрасно в ръцете на Създателя.

Тя е Надежда.Тя е Вяра. Та е Любов. Тя е спасението на човечеството и цялата Вселена.

Огромна сила е заключена в нея. Създателят се уповава на Жената, нали в това е и особената и мисия на Земята.

Жената е способна да пробуди в човечеството желание да живееш със Създателя в сърцето и с Любов в душата.

Нежността и смирението  са вплетени в нейните длани.

Чрез устните и говори самата Любов, в очите и има океан от Светлина и Безметежност.

Жената е Дар. Пази жената в себе си. Ние те обичаме.“

Ангелите.

 

Permanent link to this article: http://hooponopono-chudesa.bg/tya-e-instrument-na-lubovta/

Jan 24 2017

Правилният Черен Път

Всички преживяхме последиците от усложнената зимна обстановка в страната ни. От радиото, приятели и познати научавах различни истории, свързани с „лошото“ време. По телевизията можеха да се видят кадри на бедстващи хора по пътищата. Температурите бяха минусови и навън бе много студено. Но всичко, което чувах беше много далеч от мен, не обръщах особено внимание на това, което се случва.

В един от тези студени дни се оказа, че автобуси не пътуват поради усложнената зимна обстановка и помолих баща ми да ме откара от работа до вкъщи. По пътя на около един километър от дома ни имаше задръстване. Не знаехме каква е причината. Придвижихме се малко по-напред и се оказахме по средата на кръстовище, където беше спряна полицейска кола, а полицаите категорично отказваха да пропускат колите да преминават.

Обърнах се и видях всички коли и хора, които се бяха събрали. Изглеждаше страшно – замръзнали хора, отчаяни лица, сняг, студ, затрупани коли, безпомощност… И всичко това са спомени, които ме свързват точно с тези хора, точно на това място, точно в това време…

Мислих си колко е нелепо това, което ни се случва – намирахме се на един километър от дома и не можехме да се върнем у дома. Бяхме в безизходно положение и нищо не можехме да направим. Не можехме да продължим напред, нито да се върнем назад, а пътят, по който можехме да заобиколим и да стигнем до дома беше непроходим. Бяхме попаднали в капан. Аз не виждах никакъв изход. Не можех да повярвам, че ми се случва това. Какви ли не чувства и емоции се появиха… Но това, което знаех, че трябва да направя в тази ситуация е да поема 100% отговорност за нея. Не спирах да повтарям всички инструменти, които ми идваха наум.

В този момент си спомних как Кекалике разказва за нашите Ангели Хранители и Духовни Наставници, че те винаги са до нас, че могат да ни помогнат, само ако ги помолим за това. Е, в този момент имах нужда от помощ. Обърнах се към моя Духовен Екип и Създателя с молба да ни помогнат да се измъкнем от безизходното положение, в което се бяхме озовали – да ни подскажат правилните решения и действия за нас. Нямах представа как ще приключи всичко това. Само знаех, че трябва да правя Хоопонопоно. Също така чистих пътя от мястото, където се намирахме до дома.

Успоредно на пътя, който беше затворен за движение има „черен“ път, по който полицаите „посъветваха“ да минат всички, които настояват да пътуват, но никой не смееше да тръгне по него. След известно време, в един и същ момент, една по една колите започнаха да се насочват към пътя, който не беше ясно дали е проходим. Сякаш хората бяха придобили смелост и решителност да поемат по него. Ние също решихме да рискуваме, вместо просто да чакаме… Оказа се, че пътят беше идеален и напразно сме се страхували – нямаше нито натрупан сняг, нито каквито и да било пречки за нормалното придвижване по него. Бяхме много щастливи и благодарни, че се намери решение на ситуацията. Дори не ми се мисли какво би станало, ако се бяхме поддали на страха и съмненията…  

Няколко дни след случилото се, пишейки тези редове си спомних за текст, който преди време получих от моя приятелка, който точно описва преживяното:

„Каквото и да се случва в живота ти, колкото и тревожни да изглеждат нещата, не изпадай в отчаяние. И всички врати да останат затворени, Бог ще отвори само за теб нов път. Бъди благодарен!…“

БЛАГОДАРЯ НА СЪЗДАТЕЛЯ, НА МОИТЕ АНГЕЛИ ХРАНИТЕЛИ И ДУХОВНИ НАСТАВНИЦИ!

 

 

Permanent link to this article: http://hooponopono-chudesa.bg/pravilniyat-cheren-put/

Nov 01 2016

Така Го Исках…

%d0%bc%d0%bd%d0%b5-%d1%85%d0%be%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%be%d1%81%d1%8c-150x150След като започнах да практикувам Хоопонопоно и след няколко прегледа с Кекалике, аз се научих да общувам с моето Духовно семейство и вече виждам ефективността и ползата от този вълшебен процес хоопонопоно. Убедих се, че чуваемостта в небесния офис е отлична!

Всяка мисъл, всяка наша молба и желание са чути от нашите небесни приятели. Като доказателство ще приведа пример, в който осъзнах поредната мъдрост:

Преди да помолите за нещо своите ангели и Създателя поемете 100% отговорност за това, за което молите, като не забравяте да правите постоянно хоопонопоно!

След раждането на първата ни дъщеря с мъжа ми бяхме изпълнени с ентусиазъм и бяхме твърдо решени да имаме още едно дете. Толкова бяхме ентусиазирани, че решихме да не отлагаме това събитие във времето. Толкова силно исках второ дете, че не помислих за организма си, който се нуждаеше от почивка и възстановяване след раждането на първото дете. Разбира се, аз разказах за това мое голямо желание на моите небесни приятели. Аз отново забременях 5 месеца след първото раждане)).

Скоро след това започнах да осъзнавам, че много избързах. Бременността беше толкова тежка, че в един момент попитах Създателя: „Защо ми се случва това? Защо е толкова тежко?“. В същия ден включих телевизора и получих отговор! На целия екран на един от телевизионните канали стоеше надпис: „Бременността – това е ТВОЙ Избор“! Всички мои въпроси веднага отпаднаха.

Сега съм много щастлива майка на две прекрасни момичета и за нищо не съжалявам, но… Започнах да разбирам по-добре смисъла на поемането на 100% отговорност.

Желая на всички нас постоянно изчистване!

Permanent link to this article: http://hooponopono-chudesa.bg/taka-go-iskah/

Feb 03 2015

Научи Ме на Това, Което Правиш!

Научи ме на товаНие много дълго време търсихме семейна квартира.  С изчистването разбирането за границите на времето  като „дълго-бързо” престава да съществува и в нужния момент на нужното място се намира именно това, което ти е нужно. Така се случи и в нашия случай, защото за такава приятна цена, подобни добри жилища няма откъде да се намерят. Ние намерихме такава, по-правилно би било да кажа, че нашето жилище дойде в нашия живот. Просторна, светла, с огромни прозорци, с шикозно обзавеждане. Между другото жилището ни прие доста дружелюбно…

Стаята, която се предполагаше, че ще е детска за нашата дъщеря изглеждаше съвсем не по детски. Голяма част от стаята заемаше величествено голямо, черно мраморно легло. Много шик, разбира се… Но не за момиченце на 7 години.

Аз помолих хазяйката на дома да смени това легло. Тя с радост го прибра и ни донесе обикновено, дървено, която беше съвсем незабележимо на фона на скъпата обстановка в квартирата. Затова пък в детската стая стана по-просторно, появи се и място за занятия и игри с дъщеря ми.

Квартирата наблюдаваше нашето поведение – какви още изменения без нейно съгласие се каним да направим. Да… За това – можем ли да сменим леглото в спалнята ние не попитахме нашата скъпа Квартира. А след няколко дена в детската се счупи стъкло, просто се пръсна на малки парченца. Защо се случи това?

Трябваше да се смени стъклото и докато течеше работата по това, на няколко пъти ни се наложи да мием и чистим стаята, а заедно с това се появи и шанса да поискаме прошка за това, че сме обидили нашата скъпа Квартира.

Тогава и през ум не ми е минало, че квартирата може да се обиди от смяната на мебели. За да разберем какво действителност се случи ни „помогнаха” малките буболечки, които по някакъв необясним начин плъпнаха из цялата кухня няколко месеца след като се беше строшило стъклото в детската. Наложи се с дъщеря ми да отпътуваме за няколко месеца и борбата с буболечешкото нашествие се падна на мъжът ми.

Много продукти бяха изхвърлени, тъй като беше безсмислено да ги спасяваме. Бръмбарите атакуваха всички хранителни запаси и нямаха намерение да напускат жилището ни. Мъжът ми с негодувание миеше кухнята и изхвърляше продукти, миеше и хвърляше… И една вечер неудържимо възропта: „Колко още може да се издържи така???!!!”

– А защо започнахте да променяте всичко както вие искате, аз молила ли съм ви? – проговори квартирата. Тя ни припомни промените, които бяхме направили в нейното пространство.

– Какво сме направили както не трябва? Леглото… И всичко това е само за едно легло? – удивлението на мъжа ми беше безгранично. Той беше много изморен след работния ден, на всичкото отгоре вместо вечеря получаваше армия бръмбъри в кухнята.

– И какво искаш? – продължаваше диалога мъжа ми.

– Научи ме на това, което правиш! – строго и взискателно каза Квартирата, имайки предвид Хоопонопоно.

– На работа ги уча, всички ги уча, сега и тук… – мърмореше мъжът ми. Видимо на квартирата не и бяха обидни такива отговори или пък много и се искаше да научи Хоопонопоно, но тя настояваше на своето и нямаше намерение да отстъпва.

Щом ще учиш, учи. И мъжът ми разказал за процеса Хоопонопоно на квартирата и дал примери как той самият се чисти.

И после? Това е невероятно, но бръмбарите по същия загадъчен начин  както се появиха,така и изчезнаха. Квартирата обеща, че бръмбари повече няма да има и сдържа обещанието си.

Оттогава мина половин година и сега нашата Квартира се превърна в светло изчистващо и благодарно пространство за цялото наше семейство.

Обичам те, Квартира!

Permanent link to this article: http://hooponopono-chudesa.bg/nauchi-me-na-tova/

Nov 05 2014

Добре дошли в спортния клуб!

Добре дошли в спортния клубДъщеря ни се занимава с таекуондо. Школата по таекуондо за деца се намира в спортния клуб. Сградата на клуба е много голяма, триетажна и не всеки етаж има пропускателна система, където сте длъжни да представите абонаментната си карта, за да ви дадат електронен ключ за вход към нашата секция. Дъщеря ни получи карта като ученичка по таекуондо, а на нас като родители, картата даваше право да влизаме в секцията, да преобличаме дъщеря си и да я чакаме в специална стая. Но това не продължи дълго…
В един момент, когато ние дойдохме на занятие, менажерът на клуба ми нареди да чакам края на занятията на дъщеря си в коридора, а и да я преоблека трябвало някъде из ъглите на коридора. На въпроса: „Защо” ми отговориха, че сега в Клуба се допускат само членове на клуба. Казаха ми: „Купете си абонаментна карта”.
Абонаментна карта за въпросния клуб се издаваше само за цяла година, не и за по-малък срок от време. На този етап, ние с мъжа ми не бяхме планирали да се разделим с такава парична сума.
Какво ставаше? Клубът явно не искаше да ни допуска. Менажерите и администраторите станаха недружелюбни и даже не разговаряха с нас.
Аз не забравях са своето изчистване по метода Хоопонопоно. Но ми се струваше, че имам толкова много ангажименти и много работа за чистете. Кога да разговарям точно с Клуба? За съжаление, аз се бях заблудила.
На следващото ни посещение, преди да тръгна за занятия с дъщеря си, аз започнах да искам прошка от Клуба за това, че допуснах грешка и не му поисках разрешение да го посещавам. Помолих го да ми прости за всички мои претенции и недоволство, които съм предявила и  които биха могли да обидят Унихипили на Клуба. През целия път до Клуба аз мислено угощавах неговото Унихипили със синя слънчева вода, черпех администраторите, менажерите  всички клиенти на клуба.
Какво беше удивлението ми, когато на входа усмихнато момиче – менажер  ми протегна ключ. За мен това беше Чудо! Клубът ме прие и ми позволи да чакам дъщеря си в специално отделена стая за отдих с изглед към синеещият басейн.
Благодарих на клуба и продължих своето изчистване: „Благодаря ти, Клуб, затова че ми позволи да се намирам тук! Какъв си забележителен, добър…”. А след няколко дена един от менажерите се обадил на моя мъж и му предложил да издадат абонаментна карта за една година със забележително намаление.  Известно време след от началото на посещението на си в Клуба, мъжът ми усетил, че Клубът е станал благосклонен. Оказа се, че Клубът е чакал кога ние най-накрая ще узаконим нашите „официални отношения”, т.е. да си купим абонаментна карта. Значи реда за следващото посещение в Клуба е мой.
Благодаря!
Юлия

 

Permanent link to this article: http://hooponopono-chudesa.bg/%d0%b2-%d1%81%d0%bf%d0%be%d1%80%d1%82%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%ba%d0%bb%d1%83%d0%b1/

Page 2 of 6
1 2 3 4 6

Load more