Category: ЛЮБОВ

Всички авторитети в Хоопонопоно казват, че чистенето е вътрешна работа, която се извършва директно между вас и Създателя. До днес, ние с мъжа ми работим върху отношенията помежду си. Не така често, както преди, но все пак го правим. Неотдавна с мъжа ми почувствахме ползата от вътрешната работа в отношенията ни.

От много време искахме да направим много важно пътуване с цялото ни семейство. И поради някакви обстоятелства пътуването все се отлагаше и отлагаше, докато не предложих на мъжа ми да тръгне сам: „Щом не можем да отидем заедно, поне отиди ти“. Мъжът ми с радост прие предложението и си купи билети.

Аз с радост приех ситуацията и сякаш пуснах силното си желание да пътувам…, но незнайно защо, на следващия ден, след като мъжът ми си купи билети, вътре в мен се разгоря конфликт и ме налегна тъга.

Аз се чистих и се стараех да не показвам настроението си, но не успявах да пусна ситуацията. Моят вътрешен конфликт бързо излезе наяве и върху мен се стовари, неясно откъде, физическо неразположение.

На третия ден, моето Унихипили само призна на мъжа ми, озадачен от моето поведение, че физическото ми неразположение е форма на протест. Да, да, моето Унихипили се обиди на мъжа ми, защото той щеше да пътува без нас…, та моето Малко Вътрешно Дете така искаше да пътува. Е, това е! От себе си не можеш да избягаш и обидата си не можеш да скриеш.

На мен не ми остана друго, освен да се примиря… С Унихипили не можеш да спориш. То точно знае как, какво и защо. В предаватено „Светът На Твоето Унихипили“, Кекалике казва, че Унихипили знае само това, което е преживяло някога и нищо повече.

Как неочаквано бързо и безболезнено се разви ситуацията, какво облекчение почувствах, трябваше само мъжът ми да се обърне към моето Унихипили и да поиска прошка за това, че се получи така и че се налага да пътува сам. Той не обеща, че ще ни вземе следващия път, абсолютно нищо не обеща. Разговорът на мъжа ми с моето Унихипили се осъществи мълчешком и аз нищо не знаех за него.

В този момент ние бяхме навън и мъжът ми ни покани с дъщеря ни на кафе, за да ни почерпи със сладолед. Оказа се, че моето Унихипили тайничко е прошепнало на мъжа ми: „Купи два сладоледа и всичко ще бъде наред“! Моето Вътрешно Дете прости на мъжа ми и от моето физическо неразположение не остана и следа! В знак на помирение нашите Унихипили започнаха весело да размахват знамена.

Ето, това е историята. Всичко се реши много по-лесно и по-бързо, отколкото можех да си представя. Не си казахме излишни и обидни думи един на друг. Унихипили сам каза всичко, което беше нужно да се каже. Моят мъж направи просто това, за което моето Унихипили помоли.

Разбира се, не трябва да чакаме човека, който ни е обидил да иска прошка от нашето Унихипили. Дори не е нужно да знаем какво се случва в действителност. За мен и мъжа ми, този случай беше прекрасен опит, как без да кажеш нито дума на другия човек, ти можеш да разрешиш ситуацията по мирен начин.

Мирът започва от мен.

Уверена съм, че в полезрението на всеки, който се интересува от практикуването на метода Хоопонопоно вече е попаднал и сайта „Хоопонопоно Чудеса“. В магазина на сайта са поместени инструменти за изчистване, с които всеки може да се сдобие, както и възможност за всеки, който желае да си направи Преглед с Кекалике. По този начин човек може да получи отговор на свои въпроси, напътствия и предупреждения от невидимия свят.

Един ден имах възможността да участвам в такъв преглед. Той беше неочакван, интересен и изключително приятен за мен, присъствах с огромно удоволствие. Темата беше Любовни отношения.

На следващия ден моята племенница, която е на четири години, дойде при мен и ми каза: „Искам да дойдеш на гости и да купим приятелка за Шоко“ (тя живее в друг град). Шоко е папагала, който имам от няколко години. Бях споделила на племенницата си, че искам да му купя „приятелка“, за да не живее повече сам и да не му е скучно.

Отговорих и, че търся папагал и когато намеря подходящ, заедно ще отидем да го купим. Работата е там, че от месеци търсих папагалче за него, но в магазините или нямаха женски в момента, или папагалите бяха много малки и не можеше все още да им се определи пола (а аз държах да е женски), или имаше някаква друга причина, поради която не можех да намеря папагал. Не разбирах защо е толкова сложно, но си казах, че вероятно сега не е момента или просто не са подходящите животинки и отново оставих всичко в ръцете на Създателя. Вярвах, че когато и ако е необходимо ще се случи каквото трябва.

Четири дни след любовния преглед в офиса, в който работя дойде клиент, който подхвана разговор с колежката ми за негов приятел. Аз също бях в офиса и нямаше как да не чуя разговора, в който ставаше въпрос за човек, който много обича папагали и ги отглежда. Бях изумена! Просто не можех да не се намеся! Попитах: „Правилно ли чух, че имате приятел, който отглежда папагали…?“. Обясних му какво искам и той ми каза: „Да, той има много и най-различни видове и ще ти даде с удоволствие“. Свързах се с въпросния човек. Оказа се, че папагалът, който търсих се намира на километър от мястото, където живея, а аз ходих къде ли не, за да го търся… Веднага организирах изненадата за племенницата си и бях много щастлива, че папагалът ми вече няма да е сам!

Ето така работи Хоопонопоно! Никога не знаеш кога, какво ще ти поднесе, никога не знаеш какъв конкретно ще бъде резултатът от чистенето, но винаги е ИЗНЕНАДА!!! И…  всички са доволни…

Благодаря!

Всичко започна с това, че в една конкретна ситуация моя приятелка се държа според мен – неадекватно. И се включи в главата ми порой от мисли: осъждане след осъждане. Направо бях бясна от нейното поведение. От време не време ми олекваше от чистенето, но неистовото желание отново и отново да обсъждам, осъждам, говоря за нея и нейното поведение не ме напускаше.

Помислих си: „В края на краищата аз винаги си искала да практикувам Хоопонопоно – и ето на, самият живот ми дава тази възможност.” Отложих всички, според мен важни и срочни дела и отидох да поправям грешката. Да наместиш нещата в себе си, с Унихипили е по-важна работа. Потопих се в практика….

Отношенията с приятелката ми, които бяха пред разрив се разрешиха от само себе си и без да се налага да се изясняваме.

Чистенето ме доведе до разбирането на това, че всички около нас са наше огледало.  По-рано аз не разбирах напълно това – какво означава да ме ”отразяват”… Та нали аз не съм такава като тези хора, постъпващи не така, както аз си мисля, че трябва да постъпят…

Исус е казал: „И какво от това? Ти върни след мен”. Ако не съдех, какъв ли щеше де бъде светът? Всичко, което казваме, го казваме за себе си!!! Моите негативни мисли ми показват как аз виждам себе си. Сега, веднага щом ме споходи мисъл да съдя някого за нещо – дума, постъпка, да отбележа, да дам оценка на казана дума, на постъпка, то аз си казвам: ”Ето така аз виждам себе си!” J, усмихвам се и пристъпвам към практикуването на Хоопонопоно с благодарност за възможността да изчистя тази програма.

Мирът започва от мен!

Дружахме. Обичахме се. Оженихме се. Роди се дете. Съвместен живот. Развод.

Ето такава обикновена история се случи с мен преди много години. Но вероятно ще се намерят читатели, които от собствен опит знаят колко емоции, скрита болка и ненавист могат да крият един съвместен живот и развод.

В моя случай на мъжа ми не му харесваше моята работа и пътуванията ми. Но тъй като той на този етап не можеше да обезпечи финансово семейството ни, аз изобщо не допусках варианта да напусна работа заради мира в семейството. Мъжът ми беше абсолютно сигурен, че аз се развличам и не съм му вярна. При него се появи друга жена и…. аз си тръгнах  окончателно и безвъзвратно.

Но само ако с това свършваше всичко! Без да изпадам в подробности ще кажа, че да се договарям за каквото и да било с бившия ми мъж беше много сложно, а трябваше. Имахме син. Всеки наш разговор завършваше с емоционално сътресение. Бившият ми мъж всеки път ме упрекваше в невярност, аз отначало се оправдавах, припомняйки му неговите  грехове, а после просто започнах да отказвам разговорите с него, изключвайки телефона. Всеки от нас беше твърдо уверен в своята правота.

Две години преди това аз бях започнала да практикувам Хоопонопоно. Единственото, което правех тогава бе мислено да си повтарям всичките четири инструмента: „Съжалявам. Моля те, прости ми. Благодаря. Обичам те.” В определен момент с бащата на моя син ние започнахме по-често да се споразумяваме, но той не пропускаше при възможност  да напомни, че някога аз съм разрушила неговата прекрасна представа и доверие към жените.

На поредния упрек от бившия си мъж аз внезапно изрекох: „Моля те, прости ми.” Изведнъж настъпи дълга пауза. Продължих: „Прости ми за всичко, което съм ти причинила волно или неволно. Прости ми за всичко, което те е карало да преживяваш негативни емоции. Прости ми за това, че може да съм постъпила неправилно, но оттогава мина много време. Ти имаш друго и сплотено семейство, аз имам свое семейство… Прости ми, ако можеш. Много съжалявам….”

Не знам какво се случи тогава, но смея да предполагам, че Създателят изтри някаква програма, която предизвикваше нашите негативни емоции един към друг, претенции, разочарования. От този момент в нашите срещи има само мир и уважение един към друг. Нашият син е много щастлив, тъй като той също страда и дълго време чувстваше напрежение от изглеждащите на вид неразрешими противоречия между силно обичаните, макар и много различни родители!

Хоопонопоно инструментът „Моля те, прости ми” е един от любимите ми.  Аз и досега често го произнасям мислено и на глас.

Мирът започва от мен!

Телефонът звъни. Вдигам слушалката. В ухото ми звучи възторженият глас на сина ми: „Мамо, аз днес разговарях с Бог!”.

Инстинктивно вдигам ръка към устата си, за да закрия зяпналата ми от учудване уста. Синът ми продължава: „Ти, разбира се, може и да не ми вярваш! Но е така! Видях го със собствените се очи и даже говорихме…”.

Намирах се в голям супермаркет, където беше шумно и ми се наложи да отложа разговора. О, колко ни смазват битовите ангажименти! Грижите за дома, внезапно възникналата умора… И този удивителен разговор със сина ми продължи чак на следващия ден.

 – Мамо, това беше Бог! Знам го със сигурност! Чувствах го!

 – Ама сине, как така?

 – Беше облечен в обикновени дрехи. Но имаше такова лице! Такава една брада! Ето такива коси! Толкова много неща ми разказа! Той работи като шофьор на автобус…

Този път ченето ми наистина висна от удивление.

 – Мамо, разказах му, че отдавна искам да стана изобретател и че много искам да прославя своя род. А той ме похвали, но и ми обясни, че целта да прославя нашия род разбира се е хубаво, но вече не е актуално. Каза ми, че ми е нужно да развивам повече себе си, своите способности. Още и да се развивам физически, да се грижа за тялото си, за да живея без да боледувам…

Тук вече не можах да се сдържа.

– Чакай, ти си говорил с шофьора?!

– А аз често говоря с шофьорите. Те са много интересни и приветливи хора.

Нямаше какво да добавя. Аз слушах и с всяка своя клетка попивах това, което ми говори моят син. Аз видях, че този същият Бог – шофьорът на автобуса е пробудил в сина ми интерес към самопознание и желание за самоусъвършенстване.

Ние никога не знаем кога и чрез кого Бог разговаря с нас. Но днес моят син, без самият да осъзнава това, беше Бог за мен.

А вие разговаряхте и днес с Бог?

POI