Каква е Тайната на Хоопонопоно и защо ние виждаме нашето огледалното отражение в другите? Ето един интересен коментар по темата: „Отношенията на нашите любими, роднини – това е огледалното отражение на нас самите“. Какво би станало, ако аз съм много отговорен човек – рядко давам обещания, но ако съм дала дума, значи, че ще го направя. Но моят любим е абсолютната противоположност – да обещаеш и да не направиш за него просто е норма и това крайно ме вбесява. Никак не обичам да закъснявам и да чакам, но моята дъщеря смята, че всички са длъжни да я чакат, закъснява за училище и ако трябва някога да идем нейде заедно, то ние всички облечени я чакаме да се приготви, а тя и не си прави труда да побърза. Аз по същество съм благ и неконфликтен човек, трудно ми е отстоявам себе си, но ми се налага постоянно с някого за изяснявам отношения, което аз никак не обичам.
Викат ме в училището на дъщеря ми, защото тя закъснява за часове, или е създала конфликт между децата в класа и отново търсят мен да оправя нещата, или мъжът ми е обещал нещо да направи и „просто е забравил” и забравя да го направи вече месец и т.н. Как да стане??? Аз не съм същата като тях, защо те да са ми огледално отражение???
Хората не си приличат едни с друг. Всеки е създаден от Твореца като отделна индивидуалност. Тайната на хоопонопоно е в това, че наистина хората се явяват наше отражение – отражение на нашите спомени в подсъзнанието. Да, вие може да сте впечатляващо коректен и точен човек, със спокоен нрав и със завидна според околните ви търпеливост към домочадието. В същото време, гледайки другите ти виждаш, че те дразни един или друг начин на поведение. В действителност, оглеждайки другите ти виждаш, че те дразни една или друга черта на характера. Работата е там, че докато оглеждаш другите, ти виждаш програми-спомени, които стоят в подсъзнанието ти. Твоето Вътрешно Дете не знае друго. Тази линия на поведение – да реагираш с раздразнение е заложена в теб и е била с теб в продължение на много време. Изчисти техния начин на поведение в себе си и ще се изменят и те. Иначе не може да бъде.
Цветето в саксията знае, че то вече е било в саксия и знае какво е да си в саксия даже и да не му е добре в нея. То вече е свикнало. Така е по-удобно. Не трябва нищо да променя. Всичко е познато. Опитай се да го извадиш от саксията и да го посадиш в земята, където за него има много неизвестни и необичайни неща. Сложността е в това, да научиш цветето само да се оцелява в почвата.
Вътрешното дете може да се научи да „чисти” това, което ние наричаме наше отражение (програми или спомени). Тайната на Хоопонопоно съвсем не е тайна, а само постоянна работа за изчистване на своето подсъзнание от „отраженията” на това, което чуваш и виждаш всеки ден. Ако в твоето подсъзнание това го нямаше, ТИ НИКОГА НЕ БИ БИЛ ВЪВЛЕЧЕН В ТАЗИ ЖИТЕЙСТА СИТУАЦИЯ. Например ако в твоето подсъзнание има това дъщеря ти да не е точна, то ти точно това виждаш. Това не значи, че с дъщеря ти нещо не е наред. Нейните многочислени аргументи в своя защита също се възпроизвеждат само под диктовката на същата програма, която „свири” в момента. Но най-интересното е, че програмата не е в нея. Тя е в теб. Ах, как ти се иска тя да не беше в теб! Как ти се иска да кажеш : ”Тя е такава, а не аз!”
Хю Лен един път ми каза: „Гледай в себе си, Кекалике, не гледай друг. На теб само ти се струва, че те са такива. Аз разбирам, че е трудно да проумееш това, но когато Морна ми разказа къде да гледам – в себе си, това беше най-големия подарък за мен. Аз и това прилагах в хавайската болница, а след това гледах какво може да направи Бог”.
След това аз реших да обичам моето раздразнение когато се окаже, че хората често правят нещата така, както самата аз никога не бих направила. Това далеч не е всичко, но резултатите винаги изумяват с мощността си.
Обичам те!
