Category: ЛЮБОВ

Откакто практикувам Хоопонопоно, аз разбрах, че в мен постоянно се води война. По-рано не го забелязвах. Например – обижда ме някой човек, а в мен започва война – недоволство и болка. Роднините ми вероломно се нахлуват в моя живота – в мен отново има война – злоба и обида.

Аз забелязах също така, че ако прилагаш Хоопонопоно, макар и след време ти разбираш, че си избегнал сериозни проблеми и големи неприятности. Ти вече не желаеш да кажеш на обидилия те човек думи в своя защита. Ти просто мълчиш, а у обидилият те също няма нито думи, нито емоции относно теб и има само тишина и спокойствие.

Когато разбираш, че в теб започва да „клокочи” поредната програма, то често ти се иска да избягаш от нея, да се заровиш, да се скриеш. Това умеят да правят всички и го правят всеки ден. Едно е да се обърнеш в лице с лице с програмата си и да я обикнеш. Съвсем друго е да стоиш и под въздействието на програмата да осъждаш някого. Как обичаме да правим това!

Аххх, как не ти се иска да обичаш програмата в този момент. Вътре в теб се въртят сцени на ужасни скандали и от това какво ще отговориш ти, зависи и как ще отговорят и те и в най-лошия случай ти се въвличаш в тези сцени и пребиваваш в тяхната агония и ярост. „Стоп. Стоп. Стоп.” – казвам си. Стига! В противен случай същата тази програма или спомен ще се проиграва и случва отново и отново, вероятно с други лица, но отново аз ще я преживявам както и сега.

Харесва ми това, което един път Хю Лен каза, че ако той не прави Хоопонопоно сега в този живот, всичко ще се повтори в следващия. Същото говорят и Мери Кьолер и Марина Каминиц. Чисти. Нищо повече.

Това е истината. И тя се отнася до нашите деца, роднини, семейство, бизнес. Всичко им се предава като опасен вирус. А на мен това никак не ми се иска.  Защо отново да ора чужда нива, ако в своята имам какво да правя.

А много бих искала да постигна вътрешен мир и спокойствие още тук и сега, защото аз се сдружих с Хоопонопоно и се възползвам от този уникален процес всеки ден в моя живот. Не мога вече без него, а и не искам. Та колко по-приятно е да живееш с Вдъхновение, което ти говори всеки ден.

Обичам те!

Най-сложното в живота ни, това са отношенията. Няма ли добри взаимоотношения – няма взаимно разбирателство и мир. Във всички връзки има полети и спадове. Бурната страст преминава в безразличие, а след това отново набира скорост. А какво да се прави, когато много ти се иска да си с някого, а той/тя се държи непонятно от рода на „не те задържам, но не те и пускам”. Колкото и да ни е болно, трябва да пуснем, иначе не може да се въведе ред в живота, да се подреди всичко по лавиците.

По-нататък – повече. Желанието да бъда с този „неопределен” човек става все по-голямо и от това в душата ти покоят и мирът съвсем изчезват.

Много е лесно да видиш ситуацията извън себе си. Така ти се иска да кажеш: той (тя) така се държи, той (Тя) ме измъчва. НО! НО! НО! Голямо НО! Няма нищо извън теб. Твоите отношения съществуват само в твоето съзнание и тяхното развитие се определя от програмата именно в теб, а нe в съседа, който живее на етажа ти до стълбището.

Няма никакъв смисъл да се тръгва към обекта на любовта с бял флаг в ръцете за преговори относно по-нататъшното развитие на вашите отношения. Предложението „Хайде да поговорим” е напразна загуба на време и сили, хвърляне на думи на вятъра. Изяснявания от типа „докъде стигнаха нашите отношения и какво да правим по-нататък” обикновено не водят към окончателно решение на двойката.

Да погледнем ситуацията от страна на Хоопонопоно. Не партньорът ти е неопределен, а ти. Не партньорът „не държи и едновременно не пуска ситуацията” – а Ти. Получава се, че вътре в нас се проиграва дадена гадна ситуация, а ние се обиждаме На Самите Себе Си за поведението на нас Самите, но ние виждаме това проявление в партньора като огледало. Уместни ли ще са обвиненията от рода на: „Той е такъв, а не Аз!” Или както във филма „Брилянтената ръка” знаменитата фраза „Не съм виновна аз, той сам дойде!”.

Да, разбирам, че е тежка за разбиране концепция. Винаги ни се иска да се дръпнем встрани и да прехвърлим вината върху другия. В такива ситуации има един банален отговор – изчистване, изчистване, изчистване.

Ние не знаем кой партньор е правилен за нас. Това знае единствено Създателят. Ние самите заставаме на неговия път. Тогава какъв е смисълът да задържаме човека? Какъв е смисълът да искаме?

Когато всичко е идеално и правилно съгласно Божията Воля, не е нужно нито да страдаш, нито да преживяваш, нито да се стараеш нещо да правиш и даже да се бориш за щастие под слънцето не трябва! Създателят прави всичко! Ти просто вървиш по готов път. Слънцето и Бог осветяват твоя път.

При хората от векове съществува непреодолимо желание да си помагат един на друг. Ние винаги знаем кое ще е най-добро за съседа. Без да искаме разрешение, ние събираме цялата си тежка артилерия и тръгваме напред със съвети, помагаме с пари и изваждаме човека (както ние си мислим) от блатото на проблемите.

Но кака така? – ще кажете вие – аз имам внушителен списък на хора със сериозни проблеми. Трябва да помогна на всички! Аз мога да им помогна!!! Аз съм супермен!

Стоп! Стоп! Стоп!

В Хоопонопоно съществуваш само ти. Няма никакъв опит извън теб. Ти не можеш да се намираш едновременно в няколко човека.

Защо да хукваш на някъде, за да търсиш причините, ако ПРОБЛЕМЪТ Е В ТЕБ?

Трудно е Хоопонопоно да се разбере с разума, но ще се опитам да го опростя, за да може да го разбере всеки на нивото на съзнание, на което се намира.   

Ако хукнеш да бягаш и „помагаш” на хората наоколо – сам ще се измориш. И… тогава със своята физическа и морална умора далеч не ще стигнеш. А какво ще стане, ако спра?     

Искам да ви зарадвам: никъде не е нужно да бягате!

Всички проблеми са в теб! Да, лесно е да се каже, но е трудно да се разбере. При един приятел тече много труден развод, друг има сложно заболяване, третият няма пари и няма шанс да получи работа, четвърти е в ужасна депресия. Само аз знам за Хоопонопоно. Как да помогна на всички едновременно?

Хю Лен би казал – работи над себе си. Щом веднъж твои приятели, познати, роднини са дошли при теб и са ти казали за своя проблем – за теб това трябва да е ГОЛЯМО ЧЕРВЕНО ЗНАМЕ. Всичко това Създателят на теб показва конкретно и буквално, без какъвто и да е преносен смисъл. Показва ти, че в теб съществува такъв проблем и ти го държиш вътре в себе си!!! Проблемите не живеят в твоя шкаф или зад радиатора в дома ти.

Получава се така че, ако човек боледува, а аз не, то той боледува за това, че програмата-памет за заболяване е в моето подсъзнание? Бинго!!!

И така къде трябва да ходиш и да помагаш? Пътят е много кратък – към скъпия себе си.

В книгата „Абсолютна неограниченост” Джо разказва за един момент, когато Хю Лен даже не е разговарял с нито един от затворените в психиатричната болницата. Вместо това той е четял папките с личните им досиета и се е чистел.

В моя беседа с Хю Лен, той ми каза, че това е било много по-просто… Разкривам ви голяма тайна! Готови ли сте? „Аз трябваше да се правя, че работя и затова прелиствах папките. В действителност на мен и тези папки не ми бяха нужни. Аз просто ходех на работа, за да изчистя себе си.”

Хю Лен се е намирал между болни хора. Търчал ли е той от един болен при друг? Съветвал ли ги е какво да правят и как да живеят? Писал ли е списъци с проблеми? Не.

Защо са имали подобрение?

Отговорът е прост. Той е поел 100% отговорност за всичко, което вижда и чува. Не е тайна, че е прилагал много и различни Инструменти.

Не е важно кои Инструменти са ви познати и кой инструмент прилагате, той работи с всички ваши проблеми в подсъзнанието едновременно. А всичко, което се изтрива от теб, се изтрива от всички. Никакви стресове. Създателят вижда какво да изтрие най-напред и кое след него. За щастие на нас не ни се налага да го правим.

Уникално? Потресаващо? Да.

Вълнувайте се само за едно – чистите ли се постоянно. Останалото, както казва народът, са семки и шушулки.

Обичам те.

Аз зная, че нищо не зная и често е удивително да наблюдавам какво става при изчистването. Както вече споменах в статията Интернационално Изчистване, аз съм чест посетител на семинари по Хоопонопоно. За мен това е процес на изчистване.

Най-удивителното нещо е това, че сред студентите на семинара отново и отново за изчистване идват самите инструктори! Това говори, че (поне според мен) колкото и да са непоколебими в своето очистване, те използват всяка една възможност да продължават изчистването си нон-стоп!

Например този път сред участниците в семинара заедно с мен бе Ихалеакала Хю Лен, Мери Кьолер, Мариан Каминиц, Констанс Хокопана Вебер.

За мен това беше първият семинар, в който инструктори с многогодишна Хоопонопоно практика бяха ученици като мен. Потресаващо!

Забележително е все пак, че Създателят ми показа това. Ние действително всички сме ученици в това изчистване. До Просветлението има още много. Смирение и пълно доверие към Създателя – това е нелесно дело. Но! Чрез изчистването това става все по-лесно и по-лесно.

Да… не е лека тази работа….. да се измъкнеш от блатото на програмите….

Често си мисля, че Хоопонопоно това е техника на шестте П: Поизмия, Почистя, Прахоосмуча, Поотупам и Прекрасно, вдъхновено да си Поживея. Прелест!

Неотдавна се запътих към салон за красота, за да вляза във форма по случай началото на пролетта. Навярно всяка жена обича да се поглези с грижа за своята външност. Женската половина ще ме разбере, когато говоря, колко е приятно да боядисам косата си, да се подстрижа и да си сложа пролетен грим . Всичко това са елементи на любовта към себе си.

Много жени не знаят какво е това любов към себе си. Какво е това да обичаш себе си? Какво е нужно да правиш, за да обичаш себе си?

Любовта към себе си не е нещо, което се ражда изведнъж и остава с нас завинаги. Любовта към себе си е постоянен процес на грижа и внимание. Любовта към себе си не е просто философия или чувство, това е действие и практика. И любовта се ражда тогава, когато ние правим нещо за нея.

Отделеното време, внимание, грижовното поведение и действие всеки ден пораждат любов.

Влизайки в салона, аз започнах процеса на чистене, благодарейки на Всевишния за възможността да изчистя всички мои спомени, свързани с този салон за красота, със специалистите, работещи в него и всички предмети. Аз казвах „Обичам те” на огледалата, на креслото, на което седях, на сешоара, който суши косата ми, на гребена, който разресва косата ми.

Практикувайки Хоопонопоно, ние сме длъжни да помним, че човек, който не може с любов да се грижи за себе си, не може да се грижи и за своето Унихипили (Вътрешното Дете). Важното е, преживявайки всеки ден да помним и практикуваме общуване и любов към нашето Унихипили. Доктор Ихалеакала Хю Лен винаги казва, че това е възможно НАЙ-ВАЖНОТО взаимоотношение в живота на всеки от нас. Грижейки се за себе си, ние можем да дарим любов и на нашето Унихипили .

Ние знаем, че това е най-добрата възможност в практикуването на Хоопонопоно – това е чистенето или разговор с нашето Унихипили. И тогава нашето Мъниче ще се освободи от товара на паметта, която е носило толкова столетия.

Аз попитах своето Унихипили дали му харесва тук и веднага получих отговор: „Много! Искам пак да дойда тук!”.

По-нататък – повече. Попитах го какво най-много му харесва в този процес? Отговорът бе: „Харесва ми, когато мият главата ми ”. Аз му казах, че непременно ще го доведа отново на процедура в салона за красота . Няма нищо по-хубаво на света от това, да се грижиш за своето Вътрешно дете. Това дава вътрешен мир и на двама ни.

Благодаря ти.