Архив по категория: РАБОТА

Ангел! Какъв Въпрос ще Ми се Падне?

Винаги съм знаела, че има ангели. Навсякъде. Не мога да кажа, че често съм се обръщала към тях, но когато се явявах на изпити, тяхната помощ много ми помагаше. Спомних си, че много ученици и студенти сега са в разгара на сесиите. Може би това ще ви помогне.

Не мога да кажа, че ме мързи да уча, но прекрасно разбирам подготовката за изпитите. Не ти се иска да учиш отново или да повтаряш същите въпроси. Искаш се да радваш на слънцето, най-после да се успокоиш и просто да живееш или да включиш телевизора, да гледаш някой сериал и да „поживееш“ живота на героите.

Винаги ми се искаше да зная какви въпроси ще ми се паднат. Исках да заостря 100 процента вниманието си на това, което ще ми се падне и набързо да прочета въпросите, които няма да се паднат, просто така, за всеки случай.

Какво правих в студентските си години? Питах Ангелите какви въпроси ще ми се паднат. Често Ангелите ми посочваха номер 4. Разбирах, че трябва да наблегна на въпросите с номера 4, 13 (въпроси, сборът на които е равен на 4), 31, 22.

И наистина винаги ми се падаха именно тези билети. „Пищови“ пишех, но за себе си, аз не умеех да ги използвам. Затова ангелските подсказвания ми помагаха повече. Винаги успешно вземах изпитите.

Но най-интересното е, че именно тези билети (въпроси), които теглих и до ден днешен са ми полезни. Знанията, които съм получила в училище, в колежа, в института използвам и до днес. Имам усещането, че са филтрирали всичко, което ми е нужно. Като резултат, скъпи студенти, аз имам твърде много дипломи. Имам две висши образования, редица сертифицирани курсове и уча до днес. Учете, скъпи студенти, и Ангелите също ще ви помагат.

Обичам те!

Постоянен линк към тази тема: http://hooponopono-chudesa.bg/angel-kakov-vopros/

Обичам Това, Което Е

Обичам Това, Което Е  Преди около година реших да сменя работата си. Настоящата не ми носеше вече удовлетворение, исках нещо ново и различно. Бързо напуснах с надеждата на новото работно място да получа това, което ми се искаше. Две седмици след това се озовах на нова работа, в друг град, с нови колеги. Но попадайки на новото място, започнах да си давам сметка за предимствата, които ми даваше предишната работа и които не оценявах и недостатъците на новото работно място.

Новият офис беше малък, вътре имаше преграда, която допълнително стесняваше пространството. Документите бяха подредени по странен за мен начин. Имаше много ненужни вещи, а шефът много рядко беше в „добро“ настроение.

Първо изпитвах недоволство от всички тези неща, но изборът беше мой и аз трябваше да поема 100% отговорност за него. Веднага ми се прииска да напусна и да си потърся нова работа (както правих до този момент). Но, осъзнах, че цялата тази бъркотия, която виждам в офиса всъщност, се намира вътре в мен, а от себе си не можеш да избягаш… Напускането за мен не беше решение.

Прииска ми се да направя нещо за офиса, но след всяко подреждане, шефът ни се сърдеше, че нищо не намира… Единственото, което можех да правя е Хоопонопоно. Започнах много интензивно чистене. Включих всичките си колеги и адреса на офиса в ежедневното си изчистване. Поливах офиса със Синя Слънчева Вода – мислено и физически (когато имах възможност), обичах столовете и всеки клиент, който влиза в офиса. Не пропусках да благодаря на документите, на компютрите и на всички компании, с които работим. Истината е, че всичко ми изглеждаше толкова безнадеждно, че не очаквах абсолютно никакви резултати. Просто знаех, че трябва да правя Хоопонопоно.

И доживяхме да настъпи един неочакван за всички ни момент, в който шефът периодично започна да получава вдъхновение да изхвърля ненужни документи, подреди си бюрото. Една сутрин влезе в офиса и ни съобщи, че ще махне преградата, която стеняваше пространтвото. Махна я още на следващата седмица. Стана просторно. Офисът започна да диша. Направиха ремонт, боядисаха стените, купиха нови столове. И не само това. Шефът ни започна да ни защитава, стана по-мил, постоянно намира поводи да ни почерпи с бонбони, кафе или фреш. Вече е по-усмихнат и в по-добро настроение. Намали ни работното време с един час – това е прецедент в историята на фирмата! smiley Шегуваме се и се смеем на работа.

Освен гореизброените резултати, тази ситуация ми донесе нови преживявания и усещания, възможност за много, много изчистване, както и ново осъзнаване… Ето го и него, разказано чрез следната кратка притча:

Случайно преминаващ пътник попитал овчаря, който пасял стадото си:

– Какво ще е времето днес?

Овчарят се усмихнал и отговорил:

– Такова, каквото ми харесва.

– Откъде знаеш, че ще бъде такова, каквото харесваш?

– Осъзнавайки, че не винаги мога да получа това, което очаквам, се научих да обичам това, което е.

Всичко е Любов! Обичам те! Благодаря!

           

          

Постоянен линк към тази тема: http://hooponopono-chudesa.bg/obicham-tova-koeto-e/

Някои Врати Се Затварят

origВ края на месец май имах служебен ангажимент във Варна. Трябваше да нощувам там. Реших да преспя у моя приятелка от детство – Мариана. Децата и са на екскурзия, мъжът в командировка, ето ти възможност да се наприказваме по женски.

Маца  е изключително почтен и честен човек, толкова почтен, че се оказа заплаха за колегите си на не едно работно място. В началото на миналата година се наложи да се преместят във Варна, за да не пътуват децата до училище. Наем, училищни разходи, мъжът и на непостоянна работа… С дипломата си на ботаник от престижен български университет Маца месеци наред търси работа къде ли не, беше съгласна на всичко… Накрая започна като продавачка в цветарски магазин при една вреслива и арогантна шефка. Работеше по 12 часа на ден и в съботите. В магазина нямаше даже стол – забранено и беше да сяда и да говори по телефона, през зимата работеше без отопление. Разбира се, че нямаше осигуровки и заплатите и се изплащаха когато шефа реши.

Знаех за тези и още подробности, но когато я видях този път – ми се сви сърцето. Изглеждаше не само уморена, преуморена, но и отчаяна. Ръцете, особено палците и показалците и бяха с дълбоки кафяви белези, наранени от постоянното кършене на листата на цветята, тръните на розите….и навярно още много неща, които тя не искаше да каже. Маца си беше цветар по рождение и по наследство – в родната и къща, майка и въпреки 80-те си навършени все още поддържа в изряден вид огромната градина. Маца обичаше цветята и работата си и въпреки, че изнемогваше, най-големият тормоз за нея бе не самата работа, а отношението на работодателката и.

След преговора на доброто старо време, аз узнах голямата и тревога. Преди няколко дни в пълния с отглеждани с любов от моята приятелка с цветя магазин, една клиентка се развикала, че няма какво да се купи тук. Маца не се сдържала и реагирала – влезли в спор, разстроила се, за да скрие огорчението и напиращите сълзи се заела да обработи огромен наръч рози в единия край на магазина. На дошлата нова клиентка подала исканото цвете, забравяйки да даде касов бон… и…и… от трън та на глог – констатира се данъчно нарушение – парите в  касата се броят. Естествено се оказват с 3.50 лв. повече – точно колкото струва продаденото цвете, това се отсъжда като опит за кражба… С две думи Маца ще трябва да плати глоба от порядъка на 500 лв. вероятно. Разправии с данъчни, с шефа, със себе си: Как можах да го допусна и прочие?… Трябваше във вторник да се яви в данъчното, за да и връчат акта и да узнае подробности за сумата и последствията.

Маца беше много по-разстроена, от колкото мога да разкажа. Утешавах я, че не е дошъл края на света и че семейството и е живо и здраво, че и това ще мине и естествено през цялото време чистех, поемах отговорност, поливах ситуацията със синя слънчева вода и с какъвто още ми дойде като инструмент на ум, чистех и чистех. В началото ми се искаше да изригна и да и кажа: Ах, скъпа ми приятелко, само ако знаеше и правеше хоопонопоно, можеше да поправиш ситуацията, но се сещах, че не е нужно тя да го прави. Щом съм част от ситуацията, то отговорността е моя и аз трябва да работя по въпроса.

Във вторник – веднага след посещението в данъчната институция, връщайки се в магазина, моята приятелка сварва шефката си в магазина. Съобщават и, че магазина се закрива, Маца се  оказва уволнена, а заплатата и – неизплатена… и…  Слушам я , утешавам я, чистя… И всеки път, когато през деня се сетя за нея, поемам отговорност, работя със ситуацията.

Минава един ден. Звъня в четвъртък. Маца звучи странно добре. Предния ден и се обадила нейна бивша колежка. Търсят ботаник за шеф на озеленителните дейности в един прекрасен черноморски комплекс. Ще пътува за работа с комфортен безплатен служебен транспорт. Има право на безплатна храна и вода, освен това и други добавки към заплатата. Има възможност сама да взема решения, да твори, да се развива – работа мечта. Отказва ли се такова нещо?

Както се казва на хонопонски, когато се чистиш, някои врати пред теб се затварят… Разбрахме защо врата към предишната и тежка работа се затвори с гръм и трясък… А аз чисто по човешки, с ограничения си разум и давах съвети: имаш и педагогическа правоспособност – търси работа в някое училище на есен, знаеш и италиански – и това можеш да преподаваш, а то… Създателят както винаги има други и то перфектни планове за нас.

Какво друго ми остава, освен благодаря? А – да, да чистяsmiley!

Постоянен линк към тази тема: http://hooponopono-chudesa.bg/nyakoi-vrati-se-zatvaryat/

Вратата Се Отвори

opened_door-150x150„Неопределеността на неизвестното и непредсказуемостта на несигурното“ – така мога да опиша ситуацията на работното си място, която ме постави пред избор още преди нова година.

В отдела, в който работех последните две години предстояха съкращения. Кога ще се случат и дали изобщо ще ги има,  не беше ясно. Аз реших, че ще работя, докато не ми посочат вратата. А после вече „ще решавам проблемите, когато се появят “, защото „да се притесняваш предварително – означава да се тревожиш 2 пъти“. smiley

Ходя си на работа всеки ден, практикувам си постоянно хоопонопоно и честно да си кажа, даже не относно работата ми, а просто така – за най-различни неща. И ето един ден ми предлагат да напусна моята сегашна работа, над която тегне опасността ме съкратят. Предлагат ми да заема временна длъжност. Служителката излиза в отпуск по майчинство.

Първото нещо, което направих, бе да си позволя почивка, за да се „консултирам с мъжа си“ и за да имам възможност да чистя. Чистех направеното ми предложение и молех Създателя да ме насочи и да ми даде еднозначен отговор – какво да правя. Получих отговори, по-красноречиви от еднозначни – нито един човек, който знаеше за предложението, нямаше съмнение, че трябва да го приема. Вътре в себе си аз също чувствах отговора: „Вратата се отвори – значи е време за промяна“. Вероятно нещо вътре в мен се е изчистило и променило, щом се измениха външните обстоятелства.

Дали имах съмнения? Да – страхове, продиктувани от моя синдром на отличник. Помогна ми чистенето на страховете, очакванията, неуверостта в силите…, всичко, което ми идваше на ум. И ето, аз съм на новото работно място. Всички са доброжелателни, грижовни, внимателни, готови да помогнат.

Някой може да каже, че това е обикновена ситуация и няма нищо общо с Хоопонопоно. Понякога и аз самата си мисля, че в моя живот отдавна не се случват ярки и чудни истории, за да ги споделя… А мира, който усещам, начина по който се появяват и подреждат благоприятни за мен ситуации, когато се очаква да се случат неприятности? Това не е ли Чудо?!

Сега мога да живея в спокойно душевно състояние и да благодаря, благодаря, благодаря. Благодаря на доктор Хю Лен, с чиято история започна и моят път в Хоопонопоно, на Морна Наламаку Симеона за наследството, което ни е оставила и на Кекалике, която има специално място в сърцето ми – за нейния труд, благодарение на който ние се запознахме с Хоопонопоно на Морна Наламаку Симеона. Именно за това Хоопонопоно разказва Джо Витале в книгата си „Абсолютна неограниченост“, скъпи приятели. Към днешна дата Кекалике е единственият официално утвърден рускоговорящ инструктор, който обучава на Хоопонопоно.

Лично за мен няма друга алтернатива. Нямам съмнение дали да правя Хоопонопоно или не. Прави! Чисти! А чудесата ще се случват ежедневно – без стрес и сътресения.

Благодаря на всички практикуващи Хоопонопоно!

Постоянен линк към тази тема: http://hooponopono-chudesa.bg/vratata-se-otvori/

Обичай Ближния, Както Себе Си

Обичай ближнияСигурно сте забелязвали, че в учреждения, занимаващи се с услуги като правило ви посрещат с еднотипни фрази от рода на: „Здравейте, с какво мога да ви помогна?” или нещо подобно. Има специално обучени хора, които имат задачата да проверят проверяват дали тeзи текстове са добре научени от служителите. И ето ходиш от магазин в магазин и там: „Здравейте, с какво мога да ви помогна?”- някои го казват искрено, други автоматично като робот.
Мисля си, че това не е лошо, не е и хубаво. Има маса доводи за това, че е необходимо подобно отношение. Проверено е от психолозите, което са съставили примерна щампа за успешни продажби. Но има и друга група доводи, доказващи, че клиентите изобщо не ги вълнува тази наложена стандартизация.
Аз периодично се опитвам да доведа до знанието на своите подчинени мъдростта: „Обичай ближния си, както обичаш самия себе си.” Моите колеги понякога мърморят на някои клиенти, които не разбират, подозрителни са, не запомнят прости неща, нещо бъркат. Аз моля своите сътрудници да поставят себе си на мястото на клиента. Дошли са за първи път, вълнуват се, страхуват се да дадат парите си и да останат без дом, други пък обратното. Трябва да ги разбират и успокояват. И така, самата една от моите сътруднички – специалист по ипотечно кредитиране реши да вземе ипотека. В процеса на работа така се беше разхвърляла, че оставила чантата си на подпрозоречната дъска в централното управление на банката. Слава Богу, чантата се намери. За мен това беше урок. Веднага си спомних посланието от библията: „Не съдете, за да не бъдете съдени.”
Преди два месеца се появи клиентка, която искаше да извършим операция,която не бяхме извършвали досега. Операцията съществуваше в нашите оферти като възможна, но досега никой от клиентите ни не беше я заявил. И сега започна… цялото съгласуване се проточи много дълго. Майката на клиентката звънеше и питаше гневно: „Докога?!”
Аз по инерция започнах да давам оценка на случващото се. Дразнеше ме тази настойчива майка, която не се  церемонеше в изказа си, преживявайки нещата около дъщеря си.
Минаваха дни. Чистех ситуацията само в моментите, когато звънеше майката на клиентката, за да се поинтересува кога ще приключим с подготовката за операцията. И понеже не знаех кога ще се обади майката, чистех по време на разговорите с нея и след това. Скоро разбрах, че вече трябва да съм по-предпазлива в очакването си да се обади разгневената жена, затова се захванах с чистенето по-старателно.
Първото нещо, което си помислих бе, че ситуацията не е случайна и няма да успея да я избегна. Питах се: „Каква проекция има в мен майката на нашата клиентка?” Отговорът дойде бързо. Това беше вик за помощ – липса на любов! И започнах да и изпращам любов: „Обичам те. Обичам те. Обичам те”. В процеса на реализация на сделката постоянно са налагаше да се преодоляват разни спънки. Например – наложи се да се пресъгласуват документите, колкото и да внимателно да се отнасях съм  правените корекции по тях. (Мислим си, че можем всичко да контролираме?! Ха-ха-ха!) Постоянно се налагаше да се преписват документите. Ту нещо беше пропуснато, ту намирахме грешка. Аз благодарих и обичах всичко наред, всички участници в сделката, хората, организацията. В резултат на това прозвъняванията от майката намаляха. А когато се обаждаше, аз вече имах с какво да я зарадвам. Делото мръдна то мъртвата точка.
И ето днес сделка завърши благополучно! Ние с клиентката преминахме през всички необходими окончателни инстанции и всичко мина по мед и масло! Приветливи и готови да ни помогнат хора ни съпровождаха по пътя из нашите партньорски организации. Аз непрекъснато държах в ума си мисълта, че щом тези хора и тази ситуация са дошла в моя живот, то аз съм ги извикала в него със своите програми и те ми насят полезна информация. Щом при мен идва информация за необходимостта от любов, то аз трябва да им дам тази любов и колкото е по-сложно всичко, за толкова по-голямо количество  любов са дошли те при мен.
Тази ситуация стана за мен добра илюстрация на това че с Хоопонопоно започваш да разбираш смисъла на библейската заповед: „Обичай ближния, както себе си”. Прости на ближния, както би простил на себе си, разбери и го приеми такъв, какъвто той е дошъл при теб и му дай това, което иска от теб. А той иска едно нещо – любов.
Ние всички искаме да ни обичат. Ако ти искрено и с любов се отнасяш към човека, то не е важно дали произнасяш стандартните фрази или някакви произволни – резултатът ще е еднозначно положителен.
Мирът започва от мен.

Постоянен линк към тази тема: http://hooponopono-chudesa.bg/obichai-blizhniya/

Page 1 of 4
1 2 3 4

По-стари публикации «

scriptsell.neteDataStyle - Best Wordpress Services