Category: КАРИЕРА

Jun 21 2017

Ангел! Какъв Въпрос ще Ми се Падне?

Винаги съм знаела, че има ангели. Навсякъде. Не мога да кажа, че често съм се обръщала към тях, но когато се явявах на изпити, тяхната помощ много ми помагаше. Спомних си, че много ученици и студенти сега са в разгара на сесиите. Може би това ще ви помогне.

Не мога да кажа, че ме мързи да уча, но прекрасно разбирам подготовката за изпитите. Не ти се иска да учиш отново или да повтаряш същите въпроси. Искаш се да радваш на слънцето, най-после да се успокоиш и просто да живееш или да включиш телевизора, да гледаш някой сериал и да „поживееш“ живота на героите.

Винаги ми се искаше да зная какви въпроси ще ми се паднат. Исках да заостря 100 процента вниманието си на това, което ще ми се падне и набързо да прочета въпросите, които няма да се паднат, просто така, за всеки случай.

Какво правих в студентските си години? Питах Ангелите какви въпроси ще ми се паднат. Често Ангелите ми посочваха номер 4. Разбирах, че трябва да наблегна на въпросите с номера 4, 13 (въпроси, сборът на които е равен на 4), 31, 22.

И наистина винаги ми се падаха именно тези билети. „Пищови“ пишех, но за себе си, аз не умеех да ги използвам. Затова ангелските подсказвания ми помагаха повече. Винаги успешно вземах изпитите.

Но най-интересното е, че именно тези билети (въпроси), които теглих и до ден днешен са ми полезни. Знанията, които съм получила в училище, в колежа, в института използвам и до днес. Имам усещането, че са филтрирали всичко, което ми е нужно. Като резултат, скъпи студенти, аз имам твърде много дипломи. Имам две висши образования, редица сертифицирани курсове и уча до днес. Учете, скъпи студенти, и Ангелите също ще ви помагат.

Обичам те!

Permanent link to this article: http://hooponopono-chudesa.bg/angel-kakov-vopros/

Oct 04 2016

Обичам Това, Което Е

Обичам Това, Което Е  Преди около година реших да сменя работата си. Настоящата не ми носеше вече удовлетворение, исках нещо ново и различно. Бързо напуснах с надеждата на новото работно място да получа това, което ми се искаше. Две седмици след това се озовах на нова работа, в друг град, с нови колеги. Но попадайки на новото място, започнах да си давам сметка за предимствата, които ми даваше предишната работа и които не оценявах и недостатъците на новото работно място.

Новият офис беше малък, вътре имаше преграда, която допълнително стесняваше пространството. Документите бяха подредени по странен за мен начин. Имаше много ненужни вещи, а шефът много рядко беше в „добро“ настроение.

Първо изпитвах недоволство от всички тези неща, но изборът беше мой и аз трябваше да поема 100% отговорност за него. Веднага ми се прииска да напусна и да си потърся нова работа (както правих до този момент). Но, осъзнах, че цялата тази бъркотия, която виждам в офиса всъщност, се намира вътре в мен, а от себе си не можеш да избягаш… Напускането за мен не беше решение.

Прииска ми се да направя нещо за офиса, но след всяко подреждане, шефът ни се сърдеше, че нищо не намира… Единственото, което можех да правя е Хоопонопоно. Започнах много интензивно чистене. Включих всичките си колеги и адреса на офиса в ежедневното си изчистване. Поливах офиса със Синя Слънчева Вода – мислено и физически (когато имах възможност), обичах столовете и всеки клиент, който влиза в офиса. Не пропусках да благодаря на документите, на компютрите и на всички компании, с които работим. Истината е, че всичко ми изглеждаше толкова безнадеждно, че не очаквах абсолютно никакви резултати. Просто знаех, че трябва да правя Хоопонопоно.

И доживяхме да настъпи един неочакван за всички ни момент, в който шефът периодично започна да получава вдъхновение да изхвърля ненужни документи, подреди си бюрото. Една сутрин влезе в офиса и ни съобщи, че ще махне преградата, която стеняваше пространтвото. Махна я още на следващата седмица. Стана просторно. Офисът започна да диша. Направиха ремонт, боядисаха стените, купиха нови столове. И не само това. Шефът ни започна да ни защитава, стана по-мил, постоянно намира поводи да ни почерпи с бонбони, кафе или фреш. Вече е по-усмихнат и в по-добро настроение. Намали ни работното време с един час – това е прецедент в историята на фирмата! smiley Шегуваме се и се смеем на работа.

Освен гореизброените резултати, тази ситуация ми донесе нови преживявания и усещания, възможност за много, много изчистване, както и ново осъзнаване… Ето го и него, разказано чрез следната кратка притча:

Случайно преминаващ пътник попитал овчаря, който пасял стадото си:

– Какво ще е времето днес?

Овчарят се усмихнал и отговорил:

– Такова, каквото ми харесва.

– Откъде знаеш, че ще бъде такова, каквото харесваш?

– Осъзнавайки, че не винаги мога да получа това, което очаквам, се научих да обичам това, което е.

Всичко е Любов! Обичам те! Благодаря!

           

          

Permanent link to this article: http://hooponopono-chudesa.bg/obicham-tova-koeto-e/

May 24 2016

Вратата Се Отвори

opened_door-150x150„Неопределеността на неизвестното и непредсказуемостта на несигурното“ – така мога да опиша ситуацията на работното си място, която ме постави пред избор още преди нова година.

В отдела, в който работех последните две години предстояха съкращения. Кога ще се случат и дали изобщо ще ги има,  не беше ясно. Аз реших, че ще работя, докато не ми посочат вратата. А после вече „ще решавам проблемите, когато се появят “, защото „да се притесняваш предварително – означава да се тревожиш 2 пъти“. smiley

Ходя си на работа всеки ден, практикувам си постоянно хоопонопоно и честно да си кажа, даже не относно работата ми, а просто така – за най-различни неща. И ето един ден ми предлагат да напусна моята сегашна работа, над която тегне опасността ме съкратят. Предлагат ми да заема временна длъжност. Служителката излиза в отпуск по майчинство.

Първото нещо, което направих, бе да си позволя почивка, за да се „консултирам с мъжа си“ и за да имам възможност да чистя. Чистех направеното ми предложение и молех Създателя да ме насочи и да ми даде еднозначен отговор – какво да правя. Получих отговори, по-красноречиви от еднозначни – нито един човек, който знаеше за предложението, нямаше съмнение, че трябва да го приема. Вътре в себе си аз също чувствах отговора: „Вратата се отвори – значи е време за промяна“. Вероятно нещо вътре в мен се е изчистило и променило, щом се измениха външните обстоятелства.

Дали имах съмнения? Да – страхове, продиктувани от моя синдром на отличник. Помогна ми чистенето на страховете, очакванията, неуверостта в силите…, всичко, което ми идваше на ум. И ето, аз съм на новото работно място. Всички са доброжелателни, грижовни, внимателни, готови да помогнат.

Някой може да каже, че това е обикновена ситуация и няма нищо общо с Хоопонопоно. Понякога и аз самата си мисля, че в моя живот отдавна не се случват ярки и чудни истории, за да ги споделя… А мира, който усещам, начина по който се появяват и подреждат благоприятни за мен ситуации, когато се очаква да се случат неприятности? Това не е ли Чудо?!

Сега мога да живея в спокойно душевно състояние и да благодаря, благодаря, благодаря. Благодаря на доктор Хю Лен, с чиято история започна и моят път в Хоопонопоно, на Морна Наламаку Симеона за наследството, което ни е оставила и на Кекалике, която има специално място в сърцето ми – за нейния труд, благодарение на който ние се запознахме с Хоопонопоно на Морна Наламаку Симеона. Именно за това Хоопонопоно разказва Джо Витале в книгата си „Абсолютна неограниченост“, скъпи приятели. Към днешна дата Кекалике е единственият официално утвърден рускоговорящ инструктор, който обучава на Хоопонопоно.

Лично за мен няма друга алтернатива. Нямам съмнение дали да правя Хоопонопоно или не. Прави! Чисти! А чудесата ще се случват ежедневно – без стрес и сътресения.

Благодаря на всички практикуващи Хоопонопоно!

Permanent link to this article: http://hooponopono-chudesa.bg/vratata-se-otvori/

May 03 2016

Хоопонопоно Работи! Довери Се На Процеса!

podarkiПрактикуването на Хоопонопоно, след като посетих семинара Самопознание на Аз чрез Хоопонопон в София през март 2016, стана за мен още по-интересно и по-приятно. Научих още интересни инструменти, които използвам всеки ден. За моя изненада се оказа, че освен ефективни, те са и много забавни. Не е ли това уникално съчетание на полезното с приятното – да чистиш спомени и едновременно с това да се забавляваш?  Освен добре известните Обичам те и Благодаря ти, вече в различни ситуации, при различни случаи имам възможност да избирам от богато меню с инструменти.

Хоопонопоно е уникален процес, но не винаги е лесно да се справяме с проиграващите се спомени… Вероятно, както и други практикуващи има моменти, в които ми се струва, че усилията ми са напразни, че нищо не се случва, нищо не се променя и т.н. За моя радост вече „улавям“ тези моменти и започвам да ги „Обичам“ и да им „Благодаря“.

Един ден попаднах на една притча, която много ми хареса и ми помогна да осъзная, че нещата не са такива, каквито изглеждат. Тя се казва „Притчата за двата ангела“. Ето я и нея:

Два странстващи ангела замръкнали през зимата край дома на богато семейство и останали да пренощуват. Домакините не били никак гостоприемни и ги сложили да спят в плевнята. На сутринта старият ангел видял пукнатина в стената и мълчаливо я замазал с ръка. Младият го видял и попитал защо го е направил.

 – Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат… – отвърнал старият.

На следващата вечер потропали на вратата на едно много бедно семейство. За разлика от предното, това било много гостоприемно. Нагостили ги на оскъдната си трапеза и даже им отстъпили постелята си, за да си отпочинат по-добре. На сутринта ангелите заварили стопанина и жена му да плачат в обора. Единствената им крава, която била основния им поминък, лежала мъртва.

 Младият ангел попитал стария:

– Как можа това да се случи? Първото семейство имаше всичко, не искаше да даде нищо, но ти им помогна. А това имаше много малко, даде ни повече от желаното, но кравата им умря. Защо?

– Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат! Когато бяхме в плевнята на първото семейство, видях, че зад пукнатината в стената се крие съкровище със злато. Заради грубостта и свидливостта на домакина – замазах пукнатината, за да не го намерят. А снощи, докато спяхме в постелята на стопанина, дойде Ангелът на смъртта, за да вземе жена му. Дадох му кравата…

След като прочетох притчата си спомних за моментите, в които съм изпитвала недоволство, че не получавам това, което искам или че нищо не се случва в резултат на практиката. В действителност, се случват неща, за които аз нямам ни най-малка представа – точно както в притчата. Появиха се въпроси като: От какво ли ме е „спасил“ Създателят, докато аз съм била толкова недоволна? Какво ли е премахнал? Но аз вече не търся отговорите на тези въпроси. Нямам нужда да знам какво се изтрива или какво си отива от мен. Вече не ми е необходимо… От тогава аз просто практикувам с пълно доверие към процеса и вярвам, че всичко, което се случва и което получавам е най-доброто за мен – вярвам, че съм на правилното място, с правилните хора, в правилното време. Вярвам, че ако не получа това, което искам в дадения момент – то не е за мен или не ми е необходимо в момента. Осъзнах, че никой не ми е длъжен за нищо, дори Създателят! Изпитах СМИРЕНИЕ и огромна БЛАГОДАРНОСТ за това, че Хоопонопоно е част от живота ми. Аз вярвам и се доверявам на процеса Хоопонопоно! Аз вярвам и се доверявам на Създателяsmiley

Благодаря ти, Създателю, че се грижиш за мен! Благодаря ти Хоопонопоно! 

 

 

 

Permanent link to this article: http://hooponopono-chudesa.bg/hooponopono-raboti-doveri-se-na-procesa/

Apr 19 2016

Освобождаване От Всичко Старо И Ненужно

osvobozhdvane ot nenuzhno2015 г. започна за мен не както ми се искаше. В първия ден от новата година се запали коминът в къщата ни. Наложи се да гасим пожар в ден, който би трябвало да е изпълнен с надежда за „по-добра“ нова година. Вече бях започнала да желая някаква промяна в живота си, но не знаех какво да направя, къде да отида и откъде да започна. Знаех само, че оттук нататък искам да правя и да се занимавам единствено и само с неща, които ми харесват и да се наслаждавам на живота си. Както се оказа месеци по-късно, тази случка беше трамплинът към промяната, която толкова много исках.

И както след пожар, къщата миришеше на дим, стените на стаите бяха напукани, а коминът изглеждаше така, сякаш ще се разпадне всеки момент. Истината е, че не ми се прибираше в тази къща, докато един ден не реших да започна ремонт в стаята ми – козметичен, само напуканата стена… Никой вкъщи не ми обърна особено внимание, а сестра ми ясно заяви: „Ние няма да правим ремонт!“ Аз започнах ремонта сама, после се намериха майстори, които ми помогнаха. Един ден майка ми каза: „Момчетата (майсторите) и без това са тук, нека да замажат напукания комин“. Измазаха го. Сестра ми промени решението си относно ремонта – предложи да купим ламинат за стаите. Направихме го. Тя също направи ремонт в нейната стая. Малката ми племенничка поиска да има собствена стая – боядисахме една от стаите, която използвах до този момент за фитнес и я превърнахме в детска. Заех се с изхвърлянето на стари и непотребни книги, дрехи, документи и т.н. Дори майка ми, която не искаше да се разделя с вещите се съгласи да изхвърли голямо количество от тях.

Спомням си думите, които казах след като приключихме с ремонта: „Браво! Освободихме къщата от толково много неща. Вече може да диша!“. И сега разбирам колко съм била права! Бях много щастлива. Усещах облекчение и чувството, че сякаш се бях отървала от огромен товар, а къщата стана по-светла и някак по-уютна.

За пореден път се убедих, че нищо не е само „добро“ или само „лошо“, а във всяка „добра“ ситуация се намира нещо „лошо“ и във всяка „лоша“ – по нещо „добро“. Благодарение на тази история с комина започна разчистването на всичко старо и ненужно от живота ми. И това беше само началото… И всичко започна от мен! 

Само няколко месеца след това се запознах с Хоопонопоно. Започвайки да практикувам, „заразата“ за разчистването продължи да се разпространява:

  • Баща ми започна разчистване, ремонт и преустройство на вилата, размести мебели и всичко стана като ново.
  • Бях споменала на колежката ми за разчистването от дрехи, вещи т.н. и един ден тя ми каза: „Не знам. Влияеш ми по много странен начин. Изхвърлих чували със стари дрехи и вещи“. Тя също започна да подрежда и да изхвърля стари документи и други ненужни неща от офиса. Освен това майка и също е проявила желание да се освобождава от ненужните неща.
  • Шефът ми не разрешава да му пипаме документите и вещите на бюрото му. Веднъж колежката му беше подредила документите на бюрото и той се разсърди, че не може да намери нищо. Един ден обаче, влезе в офиса и каза: „Добро утро! Днес ще разчиствам!“. И започна да подрежда, да къса стари документи, листи…

Веднъж една клиентка ми каза: „Външното винаги съответства на вътрешното“. В моя случай, разчистването, което виждам около себе си е нещото, което се случва вътре в мен. Освобождавайки всичко старо и ненужно, аз правя място за новите неща, за чудесата и вдъхновението. Добре дошли в живота ми!

Благодаря ти Хоопонопоно! Обичам те!

             

Permanent link to this article: http://hooponopono-chudesa.bg/osvobozhdavane-ot-vsichko-staro/

Page 1 of 5
1 2 3 5

Load more