Category: КАРИЕРА

апр. 21 2015

Да Обхванеш Необятното

объять-необъятное-150x150

Никой проблем не идва преди в нас да има вече знание как да го разрешим. Отговорите са вече в нас. Практикувайки Хоопонопоно всеки ден на път за работа, за пореден път получих прозрение за възможните причини (съществуващи програми) моето семейство винаги да е принудено да работи като „татко Карло”, защо буквално ни залива товар от работа.

Чистех и изведнъж ми стана от ясно по-ясно, че в мен има програма за контрол – желание да държа всички ситуации под контрол. А затрупващият ме обем от работа не  ми позволя да държа всичко в зоната на своето внимание. Обхващат ме страх и паника, че ням ада успея да обхвана необятното.

Започнах да разбирам – нямам доверие на Твореца – та нали Бог ни дава изпитания според силите ни. А у мен имаше желание всичко да контролирам, недоверието: „Кой друг ако не аз?” и мнението за себе си: „Нима някой ще го свърши по-добре от мен?”. Също така се страхувах и да напусна работното си място, през почивните дни или излизайки в болничен. Нали щяха да направят всичко не така, както виждах аз, експертката.

И когато сложих по местата им всички мои причини – програми, ми стана по-леко на душата, всичко ми стана ясно. Продължих изчистването си в ново русло. Първият резултат не ме кара дълго да го чакам.

През почивните дни майка ми се почувства зле. Наложи се да викаме Бърза помощ. Приеха майка ми в болницата за стационарно лечение. Разбира се, случаят беше неприятен, но това което стана видно за мен беше отношението на майка ми спрямо нейната работа. Тя някак си са зарадва на възможността да не работи. И това при нейния трудохолизъм и хиперотговорност!!! Тя си позволи почивка?

Аз получих възможност да изляза в отпуск от петък и аз, „запяла старата песен на нов глас” страхувайки се и съмнявайки се си позволих отпуск. На синчето също му се отдаде възможност да превключи режима си от работа на игра на любимия си бейзбол и то на къде да е, а в Хонг Конг.

А неотдавна, когато моя колежка реши да ми помогне в едно от моите професионални дела, първото нещо, което си помислих беше: „Какви я прихващат?!” Но веднага се опомних и започнах да говоря думи на любов на своето раздразнение, усещайки, че се сама спирам помощта.  В резултат на това колежката ми помогна не само за споменатото дело, но и за други неща, което аз с радост приех.

Ето какво противоречие стои в мен: и да работя не искам прекомерно и се ядосвам, когато ми е предложена помощ.

И ситуацията е като в книгата на В. Дараган, но с Хоопонопоно продължение: „Сега нямаме време, после няма да имаме сили, после няма да ни има нас… Нищо не отлагайте…”

Чистете се тук и сега!

 

Постоянен линк към тази тема: http://hooponopono-chudesa.bg/da-obhvanesh-neobyatnoto/

ян. 20 2015

Обичай Ближния, Както Себе Си

Обичай ближнияСигурно сте забелязвали, че в учреждения, занимаващи се с услуги като правило ви посрещат с еднотипни фрази от рода на: „Здравейте, с какво мога да ви помогна?” или нещо подобно. Има специално обучени хора, които имат задачата да проверят проверяват дали тeзи текстове са добре научени от служителите. И ето ходиш от магазин в магазин и там: „Здравейте, с какво мога да ви помогна?”- някои го казват искрено, други автоматично като робот.
Мисля си, че това не е лошо, не е и хубаво. Има маса доводи за това, че е необходимо подобно отношение. Проверено е от психолозите, което са съставили примерна щампа за успешни продажби. Но има и друга група доводи, доказващи, че клиентите изобщо не ги вълнува тази наложена стандартизация.
Аз периодично се опитвам да доведа до знанието на своите подчинени мъдростта: „Обичай ближния си, както обичаш самия себе си.” Моите колеги понякога мърморят на някои клиенти, които не разбират, подозрителни са, не запомнят прости неща, нещо бъркат. Аз моля своите сътрудници да поставят себе си на мястото на клиента. Дошли са за първи път, вълнуват се, страхуват се да дадат парите си и да останат без дом, други пък обратното. Трябва да ги разбират и успокояват. И така, самата една от моите сътруднички – специалист по ипотечно кредитиране реши да вземе ипотека. В процеса на работа така се беше разхвърляла, че оставила чантата си на подпрозоречната дъска в централното управление на банката. Слава Богу, чантата се намери. За мен това беше урок. Веднага си спомних посланието от библията: „Не съдете, за да не бъдете съдени.”
Преди два месеца се появи клиентка, която искаше да извършим операция,която не бяхме извършвали досега. Операцията съществуваше в нашите оферти като възможна, но досега никой от клиентите ни не беше я заявил. И сега започна… цялото съгласуване се проточи много дълго. Майката на клиентката звънеше и питаше гневно: „Докога?!”
Аз по инерция започнах да давам оценка на случващото се. Дразнеше ме тази настойчива майка, която не се  церемонеше в изказа си, преживявайки нещата около дъщеря си.
Минаваха дни. Чистех ситуацията само в моментите, когато звънеше майката на клиентката, за да се поинтересува кога ще приключим с подготовката за операцията. И понеже не знаех кога ще се обади майката, чистех по време на разговорите с нея и след това. Скоро разбрах, че вече трябва да съм по-предпазлива в очакването си да се обади разгневената жена, затова се захванах с чистенето по-старателно.
Първото нещо, което си помислих бе, че ситуацията не е случайна и няма да успея да я избегна. Питах се: „Каква проекция има в мен майката на нашата клиентка?” Отговорът дойде бързо. Това беше вик за помощ – липса на любов! И започнах да и изпращам любов: „Обичам те. Обичам те. Обичам те”. В процеса на реализация на сделката постоянно са налагаше да се преодоляват разни спънки. Например – наложи се да се пресъгласуват документите, колкото и да внимателно да се отнасях съм  правените корекции по тях. (Мислим си, че можем всичко да контролираме?! Ха-ха-ха!) Постоянно се налагаше да се преписват документите. Ту нещо беше пропуснато, ту намирахме грешка. Аз благодарих и обичах всичко наред, всички участници в сделката, хората, организацията. В резултат на това прозвъняванията от майката намаляха. А когато се обаждаше, аз вече имах с какво да я зарадвам. Делото мръдна то мъртвата точка.
И ето днес сделка завърши благополучно! Ние с клиентката преминахме през всички необходими окончателни инстанции и всичко мина по мед и масло! Приветливи и готови да ни помогнат хора ни съпровождаха по пътя из нашите партньорски организации. Аз непрекъснато държах в ума си мисълта, че щом тези хора и тази ситуация са дошла в моя живот, то аз съм ги извикала в него със своите програми и те ми насят полезна информация. Щом при мен идва информация за необходимостта от любов, то аз трябва да им дам тази любов и колкото е по-сложно всичко, за толкова по-голямо количество  любов са дошли те при мен.
Тази ситуация стана за мен добра илюстрация на това че с Хоопонопоно започваш да разбираш смисъла на библейската заповед: „Обичай ближния, както себе си”. Прости на ближния, както би простил на себе си, разбери и го приеми такъв, какъвто той е дошъл при теб и му дай това, което иска от теб. А той иска едно нещо – любов.
Ние всички искаме да ни обичат. Ако ти искрено и с любов се отнасяш към човека, то не е важно дали произнасяш стандартните фрази или някакви произволни – резултатът ще е еднозначно положителен.
Мирът започва от мен.

Постоянен линк към тази тема: http://hooponopono-chudesa.bg/obichai-blizhniya/

ян. 06 2015

Спри се и Чисти

Спри се и чистиПочувствах раздразнение от постоянната поява на недодялана работа, раздразнение относно нещата, които някой някога не е донаправил и сега не знам защо именно точно без това не можем да продължим и някой трябва бързо и  приоритетно  да свърши това и на кой ли друг биха възложили тази работа, ако не на мен?!

Превключих на режим чистене. И като резултат – получих озарение! Ние виждаме само малка част от цялата картина на ставащото и по нея се опитваме да съдим. Ето още една програма: да имаш свое мнение за всичко, да даваш оценка на случващото се. Защо не можем просто да приемем фактите, без да „оцветяваме” по своему ситуацията?

Обичам ви, мои очаквания и съждения. Обичам ви, участници в дразнещата ме ситуация и за възможността да се изчистя.

Ако прилагаш Хоопонопоно, то рано или късно ще се разтварят програма след програма  и до теб ще стигне светлина: събитията, които ще те радват. Така се случи и този път.

Ситуацията в която попаднах толкова ме разгневи, че реших да я отложа и седнах да пиша фразите – инструменти на хоопонопоно  до момента, в който гневът малко ме поотпусна и чак след това се хванах за работа. И всичко сякаш започна да се нарежда от само себе си. Имах усещането, че работата започна сама да се върши, а аз едвам я следвам.

За един ден свърших много работа. Не за пръв път се улавям, че ако ми се наложи да правя нещо, а имам вътрешно съпротивление, то е необходимо да отложа всичко колкото и да е спешно да е то и да започна да чистя. И само след това да пристъпя към работа.

Първоначалният водовъртеж на емоциите така ни завихря, че е трудно да са спреш и да почнеш да чистиш, не е ли така ?

Няма време за скучаене в този живот. Има толкова много поводи за чистене.

Мирът на Моя Аз.

Постоянен линк към тази тема: http://hooponopono-chudesa.bg/spri-se-i-chisti/

авг. 12 2014

Най-доброто

найСлед посещението на Семинара „Самопознание на „Аз” чрез Хоопонопоно”, аз продължих да практикувам: да прощавам, изпращам любов, да благодаря.  И така ден след ден, ден след ден. Дълго ме мъчи депресия. Крачейки по пътя на Хоопонопоно се появяваха и указателни пътни знаци: „Прави това, което трябва, „Не изпускай своя проблем”. Но най-важната подкрепа дойде този месец. Мъдрост,  на която случайно попаднах (и случайно ли?).

Един мъдър  лечител казва: „най-доброто лекарство за човека са любовта и грижата”. Някой попитал: „А ако не помогне”? Лечителят отговорил: „Увеличете дозата!!!”.

Аз приех това като сведение, че трябва да увелича дозата любов, която трябва да изпратя на хората, които ми се струваше, че ме дразнят. Увеличих своята благодарност към всички ситуации, които ме нервираха на работа, изпращах прошка на всичко и всички.

Внезапно започнах да виждам и чувствам изменения. В неприятни ситуации, касаещи мои взаимоотношения, аз си задавах въпроса: „За какво мога да бъда благодарна на този човек?”. Ясно разбирах, не няма никой освен мен. Този или друг човек – те са проекция на МОИТЕ качества и свойства, които не си признавах, стеснявах се от тяхното проявление. Дойде време да поискам прошка за това и да заобичам всичко, което е мен. А в резултат започна поправяне на отношенията ми с хората!

Разбирането на това, че АЗ нападам, атакувам, а не хората в моето обкръжение позволи на Твореца почти мигновено да измени характера на моите отношения в по-добра и комфортна посока.

Можете да ме поздравите! Сега ходя на работа без вътрешно напрежение! Също така забелязах дребни, но приятни неща при общуването си с главния офис. При водене на кореспонденция с останалите сътрудници получавам приятна обратна връзка – думи на благодарност за извършената работа и предложение да ги търся за помощ при нужда.

Подобен резултат ме прави уверена,  дава ми сили и предизвиква още по-голяма благодарност от моя страна. На работа се очакват големи промени, но те не ме плашат, не ме тревожат. Аз знам, че ще стане така, както е най-добре за мен. Аз станах по-спокойна, по-уверена – в себе си и в това, което правя.

Сега, поглеждайки назад аз разбирам, че моята депресия, загуба на сили и оптимизъм са ме сполетели в резултат на съпротивлението ми и неприемането  на тези програми, които ми показаха над какво, над кои мои свойства и качества трябва да работя на дадения етап.

Трябва само да заобичаш, приемеш и ситуацията започва да се преобразява по вълшебен начин. По този начин аз отново се убедих,  че ако ти се струва, че няма резултати от практикуването на Хоопонопоно, то е необходимо да продължаваш практиката каквото и да става, увеличавайки дозата любов, благодарност и прощаване!

Възможно е след някое време да изплува на повърхността някоя друга програма, свързана с отношения. Но аз знам какво да правя. Отново ще увелича дозата любов, благодарност, прошка към хората,програмите и към на себе си.

Пожелавам ВИ МИР и ЧУДЕСА отвън пределите на разума.

Постоянен линк към тази тема: http://hooponopono-chudesa.bg/%d0%bd%d0%b0%d0%b9-%d0%b4%d0%be%d0%b1%d1%80%d0%be%d1%82%d0%be/

юли 01 2014

Не Изпускай Своя Проблем

Не ИзпускайАлоха! Дойде време да пиша поредната статия, а на мен ми се струва съм зациклила, тъпча на едно място, няма кардинални промени в живота си, за които мога да оповестя на целия свят.

В същото време, ако се вгледаш, започваш да разбираш, че прилагането на метода за изчистване чрез хоопонопоно променя твоя живот постоянно, ежедневно, ежеминутно. То е като да срещнеш познат, с когото отдавна на се си виждал. Ти всеки ден виждаш себе си в огладело. Струва ти се, че не си особено променен, а той – твоят познат възкликва: „Не можах да те позная!”. Същото става и в резултат от прилагането на инструментите на Хоопонопоно. На пръв поглед сякаш няма забележими промени, а в същото време…

Сменяйки за пореден път паролата на работния компютър (в качеството на парола аз избирам Хоопонопоно) инструменти, веднага на повърхността изникна поредната програма, отхвърлена преди от мен като необичана.

Беше сменен начина на изчисляване на заплатите, в резултат на което ръководителите ще бъдат автоматично лишени от 50% от премиите, защото досега начисляваното заплащане те обвързаха с изпълнението на плана, който ние благополучно не изпълнявахме.

Какво да се прави? Как да живея от тук нататък? За тези мои беди са виновни други… Шегувам се smiley. Разбира се, аз поемам 100% отговорност за това, че ние в течение на половин година не сме изпълнявали плана, че изнудвам сътрудниците на главния офис да разработват нов начин на формиране на премиалния фонд в нашата организация…

А при моя мъж – точно обратното, служебният му живот постепенно се устройва. В компанията се върна ръководител, с който той благополучно работеше в екип и сега разработват план за мероприятия за подобряване на организацията на работния процес.

Какво е това, ако не е резултат от нашия избор да практикуваме изчистване или не? От това зависят всички събития в нашия живот. Колко още програми, разкриващи ни се като проблеми носи в себе си от хилядолетия нашето Унихипили? Разбира се, че първата реакция е съпротивление. Но си струва да си спомним за това, че проблемът е директната инструкция за това, над което трябва да работим.

Отива си злобата, идва благодарността за шанса да се придвижим още една степен напред в изчистването. А посредством съгласие, приемане на ситуацията идват сили, вдъхновение. И ти започваш да изпращаш енергия на любов, благодарност и прошка на ситуации и хора. И като след замах на вълшебна пръчка изведнъж усещаш, че чувството на тежест и напрежение е изчезнало и не всичко изглежда толкова мрачно и безизходно.

И се получава така, че всяка наша неприятна ситуация – това е движеща ни сила съм приятната, разбира се, ако ти избереш да се чистиш. Само знанието за съществуването на тази система няма да даде резултат.  Само постоянната работа дава плодове. А плодовете са в процес на зреене и ако ги опитате  по-рано от нужното време, като правило са кисели.

Творецът не ни дава задачи, които не са по силата ни. Аз малко се занимавах със сноуборд и искам да стана сноубордист и в Хоопонопоно. Да ловя неприятностите като покана за изчистване, така както сноубордистът лови всички отклонения, завои и трамплини като умело ги използва.

Отговорите винаги идват навреме при тези, които умеят да чакат. Ето и моят отговор: Не пропускай своя проблем – той е твоят шанс за сполука.

Благодаря!

Инча!

 

Постоянен линк към тази тема: http://hooponopono-chudesa.bg/%d0%bd%d0%b5-%d0%b8%d0%b7%d0%bf%d1%83%d1%81%d0%ba%d0%b0%d0%b9-%d1%81%d0%b2%d0%be%d1%8f-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b1%d0%bb%d0%b5%d0%bc/

Page 2 of 5
1 2 3 4 5

Load more