Архив по категория: РАБОТА

Това възможно ли е?

благодаряВсе повече се убеждавам, че в най-сложните ситуации винаги трябва да си напомняш за Хоопонопоно! Иначе очаквай лавина от бурни емоции във вид на злоба, досада и обида. И те сякаш остават с вас веднъж за винаги.

Давам пример към гореказаната проза.

Моята компания се премести в нова сграда. По времето на местенето, аз бях в отпуск. Преди да си тръгна аз видях новото помещение и ми казаха къде точно щe бъде моят офис.

Аз живея в Америка. Всеки си има свой офис във вид на куб – стени – паравани, за да имаш усещане за защитеност и спокойствие, че никой не наднича зад рамото ти, докато работиш.

Връщам се и както се казва, както винаги – „не е по нашенски”. Моят офис се оказа в центъра и изобщо е без прозорци и врати. Напомня ми на ситуацията да си в тоалетна без стени.

Злоба, обида и негодувание изплуваха на повърхността. Не, не буйно, а отвътре – всичко гореше и бушуваше. Единственото, което казах на шефа бе, че не ми е комфортно да работя. С разума си разбирах, че съм изпуснала влака. Всички места бяха заети от директори и мениджъри. Аз нямах такъв ранг, за да имам претенции за почетно място. Не ми беше нужен тежкарски офис с прозорци от пода до тавана. Стигаше ми само ъгълче със стени. Не ми се стоеше в поле, в което всеки както и когато си иска може да се домогва да види с какво се занимавам.

Обзе ме отчаяние от неизбежността да работя в такива условия. Злобно започнах да повтарям думата „Благодаря”. Разбира се, аз не чувствах абсолютно никаква благодарност. После започнах да благодаря за всичко, което имам в дадения момент. За моето супер-мупер жестоко бюро, нов телефон и т.н.

Тъгата ми започна да ме напуска. А после ми стана безразлично.

Към края на деня ми съобщиха, че разменят местата ни с един от директорите! Той рядко стои в офиса, не са му нужни стени.

Сега аз си имам нов уютен офис със стени. А ми се струваше… че вече нищо не може да се поправи.

Ето как работи инструментът „Благодаря”.

Благодаря

Постоянен линк към тази тема: http://hooponopono-chudesa.bg/%d1%82%d0%be%d0%b2%d0%b0-%d0%b2%d1%8a%d0%b7%d0%bc%d0%be%d0%b6%d0%bd%d0%be-%d0%bb%d0%b8-%d0%b5/

Благодарна Работа

работаАз живея в предградията на Бостън. А работя в самия Бостън. Изгубена кауза, ако тръгнеш сутринта с кола. Задръствания, задръствания, задръствания.

За щастие има алтернатива – теснолинейка. Ползвам я всеки ден с изключение на дните, в които работя вкъщи. След семинара с Ихалеакала започнах да благодаря на моята теснолинейка, влизайки и излизайки от нея (когато се сетя).

В бостънските железопътни линии има установени правила – един кондуктор на два вагона. И така, кондукторът, който проверява всички билети, казва на всеки „Thank you! ". И когато ние излизаме от вагона на станцията, неговата работа се състои в това да се увери, че всички сме излезли цели и невредими. Някой от отряда на пътуващите благодари, други просто пожелават хубава вечер и т.н.  Изобщо всекидневна картина… Но аз вече съм с Хоопонопоно. Аз гледам на всичко това с други очи от страна на кондуктора. Не е важно какво ще му кажат – той винаги отговаря „Thank you!".  Често говори без емоция, просто говори и говори.

Изведнъж си спомних думите на Ихалеакала „Просто го правете!”. Не е нужно да мислиш и анализираш, просто проговаряйте Хоопонопоно инструмент. И така прави не само той, но и другите кондуктори. Такива са Благодарно говорящи.

Това по-скоро е част от обслужването. Те така и трябва да се държат с пътниците. А всъщност е класа! Пътувам с изчистената теснолинейка, благодарейки на тези хора, които даже нямат представа какво правят за Вселената!

Преди всичко те точно за това имат толкова много пътници, независимо че теснолинейките често се чупят. Добра бележка за бизнесмените!

Обичам те!

Постоянен линк към тази тема: http://hooponopono-chudesa.bg/%d0%b1%d0%bb%d0%b0%d0%b3%d0%be%d0%b4%d0%b0%d1%80%d0%bd%d0%b0-%d1%80%d0%b0%d0%b1%d0%be%d1%82%d0%b0/

Page 4 of 4
1 2 3 4

» По-нови публикации

scriptsell.neteDataStyle - Best Wordpress Services