Category: КАРИЕРА

окт. 05 2013

Призвание

призваниеВ моята служба се случи на пръв поглед много сериозна ситуация, изискваща наложително писмено обяснение и поемане на произтичащите от това последствия. Моят шеф открил грешка в работата на мой подчинен. Аз не можех да се отърва от чувството за вина, защото контролът на работата на моите сътрудници, които ръководя е едно от моите преки задължения. Слава на Бога, че не ми даде да изгубя самообладание и ми позволи веднага да се включа в процеса със 100% отговорност и приемане на ситуацията.

Всяка сутрин аз чета молитвата Аз” съм „Аз”. Пътувам за работа с инструментите в „главата”. В течение на целия ден използвам инструменти. Затова, когато се случи тази ситуация аз не се зарадвах, а искрено я приех като възможност за изчистване на онези спомени, които са станали причина за грешката на служителя.

Щом започнах усилено да прилагам почистващите инструментите по повод ситуацията, всичко се разреши благоприятно. Намериха се писма, с които можахме да прикрием нашия пропуск безболезнено, все едно не е съществувал.

За пореден път ми се предостави възможност да направя избор. Аз не се хвърлих в съдене „добро-лошо”, „виновен-невиновен”, „справедливо-несправедливо”, „жертва-хищник”… Аз избрах изчистването.

Благодаря на Създателя, за това, че ми позволи да видя почти мигновено резултата от прилагането на инструментите на Хоопонопоно и работата на Създателя по изчистването.

Практикуването на Хоопонопоно не отменя проблемите в живота ми, но когато аз чистя, всеки ден ме приближава до Създателя. Ако аз съм вярна на избрания път – да върша своята част по очистването на общата памет, използвайки познатите ми инструменти, то Създателят върши своята част от работата – очиства моите спомени.

Животът се преобразява по чуден начин, променя цвета си, идва вдъхновение, красота, изобилие и всичко това Създателят е готов да ми го дава собствено ръчно.

Ако това, което правите сте готови да го правите в продължение на 24 часа в денонощието и то безплатно, именно и това е вашето призвание – смисълът на живота ви! Може да се каже, че аз намерих своето призвание. Харесва ми да прилагам инструментите Хоопонопоно 24 часа в денонощието и съм щастлива да го правя безплатно и навсякъде: вкъщи, на работа, на гости, на почивка… С нетърпение чакам „курса за повишаване на квалификацията”  smiley в тази сфера – семинарът на IZI LLC!

Постоянен линк към тази тема: http://hooponopono-chudesa.bg/%d0%bf%d1%80%d0%b8%d0%b7%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d0%b5/

окт. 05 2013

Не Зная Своята Страст…

страстМного ми харесва да си мисля, че всеки човек има определен талант, присъщ само на него. Никой друг в света го няма, защото ние сме като Снежинки – уникални и неповторими.

Хората казват: „ Да, моите ръце не са поставени на правилното място за тази работа”… или „Не… аз съвсем не съм творец”…

Но как така? Как така? – ще кажа вече аз. Погледни ръцете си. Такива ръце никой няма! Погледни твоята картина. Такава картина нe може да нарисува никой друг! Погледни отпечатъците от пръстите си. Същите ги няма у никого!

Бог е създал всеки от нас по определен начин и точно знае на кого какво е дал. Тогава защо не се възползваме от своите дарове? Защо често се местим от едно място на друго и не можем да си намерим работа по душа, която би ни била приятна и би ни носила отличен материален доход? Отговорът е един – програмите са прикрили нужните отговори.

В търсене на подходящата и идеална работа хората действат по схемата: поработих тук – видях; пробвах – не ми хареса (Къде да се дяна сега? Сега не мога да си намеря работа!); хареса ми (трябват ми повече пари, няма възможност за развитие) и т.н.

В Хоопонопоно схемата е съвсем друга. Задава се актуален въпрос: „Къде да кандидатствам? Къде ми е по сърце? – чистиш въпроса, получаваш отговор (осъзнаване) ииии… всичко се получава както трябва за теб, с най-малките душевни и физически загуби. Ще ви дам мой личен чудесен пример.

Търсех своята страст от самото училище. Таланти – цяло море, само дето не се задържах дълго на каквито и да е занятия, ставаше ми скучно. В резултат толкова работи смених! Виждах навсякъде плюсовете и минусите. Но винаги оставах с разбито сърце и неудовлетвореност от кариерата.

Как се чистех аз, за да намеря работата, която е моя страст? „ Създателю, аз съм 100% отговорна, 100% съжалявам за всичко, което възниква у мен като въпрос относно къде да отида, къде да кандидатствам, каква работа да започна. Аз не зная, но ти всичко виждаш и знаеш. Ти точно знаеш това, което за мен ще бъде най-идеалният вариант. Аз искам да поправям своите грешки, направени съзнателно или несъзнателно в този или минали мои животи. Всичко, което в мен е създало това незнание на моя талант, страст – обичам те и ти благодаря!”

И нататък: „Прости ми, Съжалявам, Благодаря ти, Обичам те.” Не минаха и два месеца и аз осъзнах с какво искам да се занимавам. Да, и всичко се случваше сякаш от само себе си. Сякаш ме водеха.

Какво имам сега? Работа, която обожавам!

Не ви призовавам да правите същото, не ви съветвам нищо. Просто споделям как се получиха при мен нещата. Темата за работата и парите е винаги актуална. Обичаш ли работата си, радваш ли и се, значи внасяш любов в свята работя. А парите идват при любовта.

Обичам те, моя работа! Обичам ви, мои пари, стотинки, центове, долари, и рубли. Всички! Всички!

Благодаря!

 POI

Постоянен линк към тази тема: http://hooponopono-chudesa.bg/%d0%bd%d0%b5-%d0%b7%d0%bd%d0%b0%d1%8f-%d1%81%d0%b2%d0%be%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d1%81%d1%82/

окт. 05 2013

Как да Оцелееш на Работа

14Който е разбрал живота, той повече не бърза, наслаждава се на всеки миг и наблюдава….

Омар Хаям

Чета последните постове и статии на Портала. Радвам се на чудесата, които се случват с практикуващите Хоопонопоно и се улавям да си мисля: нима в моя живот няма чудеса?

Да, макар моите Чудеса да са като дечица – много малки – но… такова е моето възприятие. Замислих се…  Аз по природа съм бързак, стремя се да свърша всичко бързо. В резултат, докато стигна до финалната линия на едно започнато дело, като по поръчка идва ново на свободното вече място. И продължава така до края на работния ден. Никак не ми се удава да свърша докрай набелязаните дела и да започна новия ден начисто.

На предишната си месторабота аз винаги доброволно оставях по два листа за следващия ден, казвайки си: „за всеки случай, ако изведнъж се случи за утре да нямам какво да правя” и постепенно дойдох до там, че действително нямаше какво да правя не само от сутринта на следващия ден, но и в течение на целия ден нямаше кой знае каква натовареност.

Реших да се доверя на Вселената за обема на своята работа и да работя на спокоен режим, без да бързам, внасяйки корекция като през деня изговарях думи на любов и благодарях.

Отваряйки електронната поща – си казвах „Обичам те”. Буквално за една седмица от началото на тази ми практика се подобри и качеството на вършената от мен работа. Количеството и стана малко повече, без да е в ущърб на плановите показатели. Качеството на документите стана по-добро.

Какво щастие е да не бързаш и преди началото на работния ден, да намериш време да кажеш любовни думи на работното си място, на офиса.  В края на деня не бягам от там като от чума, а благодаря за отминалия ден.

Промени се моята работа с документи. Преди да подпиша документ, аз му казвам: „Обичам те! Благодаря ти!”. Получавайки поредната спешна и неотложна задача, не се паникьосвам и не нервнича, а и благодаря за това, че е направила избор в моя полза.  Възможно е изпълнението именно на тази задача да ми помогне да премина поредната степен на изчистване на програми чрез приемане, любов и благодарност.

Идвам на работа по задължение два часа по-рано. Започнах да пръскам кабинета си със синя слънчева вода и работните места на своите колеги. Изведнъж ми се стовари отпуск. Иска ми се да си мисля, че това стана причина за моето скоропостижно излизане в отпуск. Така ми се отблагодари моята работа за началото на моето загрижено и осъзнато отношение към нея.

Да, аз все още не мога да заобичам своята работа. Не мога да заобичам това, което ми се налага да правя, моите задължения, поради което и по време на целият ми отпуск не ме напусна чувството за тежест в гърдите, страх и депресия. Та нали благодарение на моята предишна работа, аз се замислих за това какво действително искам и за това аз искрено Благодаря на сегашната си работа. Благодарна съм им за възможността за изчистване! Само след като осъзнах това, че аз мога да бъда искрено благодарна на моята работа – тежестта изчезна, страхът също, отстъпи и депресията.

Впрочем, аз обичам своята работа. Офисът, самата организация ми харесва. Нямам негативи и й желая само добро.

Дойде осъзнаването за това, че всичко, което е важно, не е спешно. Фразата на Омар Хаям „който е разбрал живота, той повече не бърза”, я осъзнавам по новому. Аз вече разбрах ЗАЩО не бърза. Не бърза защото има по-важни дела – да успееш да благодариш и кажеш за своята любов на всичко, което те обкръжава!

Мирът започва от мен!

Постоянен линк към тази тема: http://hooponopono-chudesa.bg/%d0%ba%d0%b0%d0%ba-%d0%b4%d0%b0-%d0%be%d1%86%d0%b5%d0%bb%d0%b5%d0%b5%d1%88-%d0%bd%d0%b0-%d1%80%d0%b0%d0%b1%d0%be%d1%82%d0%b0/

окт. 05 2013

Това възможно ли е?

благодаряВсе повече се убеждавам, че в най-сложните ситуации винаги трябва да си напомняш за Хоопонопоно! Иначе очаквай лавина от бурни емоции във вид на злоба, досада и обида. И те сякаш остават с вас веднъж за винаги.

Давам пример към гореказаната проза.

Моята компания се премести в нова сграда. По времето на местенето, аз бях в отпуск. Преди да си тръгна аз видях новото помещение и ми казаха къде точно щe бъде моят офис.

Аз живея в Америка. Всеки си има свой офис във вид на куб – стени – паравани, за да имаш усещане за защитеност и спокойствие, че никой не наднича зад рамото ти, докато работиш.

Връщам се и както се казва, както винаги – „не е по нашенски”. Моят офис се оказа в центъра и изобщо е без прозорци и врати. Напомня ми на ситуацията да си в тоалетна без стени.

Злоба, обида и негодувание изплуваха на повърхността. Не, не буйно, а отвътре – всичко гореше и бушуваше. Единственото, което казах на шефа бе, че не ми е комфортно да работя. С разума си разбирах, че съм изпуснала влака. Всички места бяха заети от директори и мениджъри. Аз нямах такъв ранг, за да имам претенции за почетно място. Не ми беше нужен тежкарски офис с прозорци от пода до тавана. Стигаше ми само ъгълче със стени. Не ми се стоеше в поле, в което всеки както и когато си иска може да се домогва да види с какво се занимавам.

Обзе ме отчаяние от неизбежността да работя в такива условия. Злобно започнах да повтарям думата „Благодаря”. Разбира се, аз не чувствах абсолютно никаква благодарност. После започнах да благодаря за всичко, което имам в дадения момент. За моето супер-мупер жестоко бюро, нов телефон и т.н.

Тъгата ми започна да ме напуска. А после ми стана безразлично.

Към края на деня ми съобщиха, че разменят местата ни с един от директорите! Той рядко стои в офиса, не са му нужни стени.

Сега аз си имам нов уютен офис със стени. А ми се струваше… че вече нищо не може да се поправи.

Ето как работи инструментът „Благодаря”.

Благодаря

Постоянен линк към тази тема: http://hooponopono-chudesa.bg/%d1%82%d0%be%d0%b2%d0%b0-%d0%b2%d1%8a%d0%b7%d0%bc%d0%be%d0%b6%d0%bd%d0%be-%d0%bb%d0%b8-%d0%b5/

окт. 05 2013

Благодарна Работа

работаАз живея в предградията на Бостън. А работя в самия Бостън. Изгубена кауза, ако тръгнеш сутринта с кола. Задръствания, задръствания, задръствания.

За щастие има алтернатива – теснолинейка. Ползвам я всеки ден с изключение на дните, в които работя вкъщи. След семинара с Ихалеакала започнах да благодаря на моята теснолинейка, влизайки и излизайки от нея (когато се сетя).

В бостънските железопътни линии има установени правила – един кондуктор на два вагона. И така, кондукторът, който проверява всички билети, казва на всеки „Thank you! ". И когато ние излизаме от вагона на станцията, неговата работа се състои в това да се увери, че всички сме излезли цели и невредими. Някой от отряда на пътуващите благодари, други просто пожелават хубава вечер и т.н.  Изобщо всекидневна картина… Но аз вече съм с Хоопонопоно. Аз гледам на всичко това с други очи от страна на кондуктора. Не е важно какво ще му кажат – той винаги отговаря „Thank you!".  Често говори без емоция, просто говори и говори.

Изведнъж си спомних думите на Ихалеакала „Просто го правете!”. Не е нужно да мислиш и анализираш, просто проговаряйте Хоопонопоно инструмент. И така прави не само той, но и другите кондуктори. Такива са Благодарно говорящи.

Това по-скоро е част от обслужването. Те така и трябва да се държат с пътниците. А всъщност е класа! Пътувам с изчистената теснолинейка, благодарейки на тези хора, които даже нямат представа какво правят за Вселената!

Преди всичко те точно за това имат толкова много пътници, независимо че теснолинейките често се чупят. Добра бележка за бизнесмените!

Обичам те!

Постоянен линк към тази тема: http://hooponopono-chudesa.bg/%d0%b1%d0%bb%d0%b0%d0%b3%d0%be%d0%b4%d0%b0%d1%80%d0%bd%d0%b0-%d1%80%d0%b0%d0%b1%d0%be%d1%82%d0%b0/

Page 4 of 5
1 2 3 4 5

Load more