Архив по категория: УНИХИПИЛИ – ВЪТРЕШНОТО ДЕТЕ

Разговор на две Унихипили

«Унихипили» – това е банка със спомени и пазител на нашите опит и емоции от началото на сътворението на света» – повтарят Камайли и Ихалеакала отново и отново… Колко удивително тази истина продължава да се открива за мен с изчистването.

Как спомените се запечатват в подсъзнанието осъзнах след един преглед с Кекалике. Моето Унихипили от векове е било научено да се държи именно така, а не по друг начин… от тук е произлязъл моят опит с отношението ми към всички събития в живота ми. 

Преди няколко дни мъжът ми сподели интересен опит, свързан с чистенето, който за пореден път принуди моя разум да се учуди.

По време на процеса, на който обучават на семинар по Самопознание на «Аз» чрез Хоопонопоно, към него се приближило Унихипили на една наша роднина. И мъжът ми станал свидетел на разговора  между двете унихипили: своето и на гостенина.

Унихипили на роднината заявило: «Аз съм Бог! Аз съм Бог! Аз съм Бог!»

– Ти не си Бог, Бог е в теб! – възразило Унихипили на мъжа ми. «Погледни – Бог е тук, в това цвете, в тази трева, в небето, във всичко наоколо… аз те гледам и виждам Бог в теб…»

Междувременно картинката се променила и Унихипили се преместили на място, което прилича на цъфтяща градина, изпълнена със светлина и топлина.

– Ето… аз съм Бог! – упорито твърдяло още по-уверено в правотата си Унихипили на роднината. Казвам ти – аз съм Бог!

След такава упоритост всеки ще загуби търпение и желание да продължи общуването. Но Унихипили на мъжа ми спокойно и меко продължавало разговора.

Диалогът приключил и всички се върнали при майките си.

 «Само помисли… аз се чистя, а те без мен разговори водят» – възхищаваше се мъжът ми като ми разказваше удивителната си история.

А за мен този пример коренно променя нещата! Ето защо в разговорите с тази наша роднина винаги ми се иска да кажа: «Ти не си Бог… как може да провъзгласяваш Неговата истина…». Нейното Унихипили толкова е свикнало да се въвлича, че тя не може да се държи по друг начин.

Вечерта с мъжа ми отидохме на кино, гледахме филм за космоса. Някой възприемаше сюжета на филма като драма, за някой това е екшън, а за мен отново е знак, че Бог е във всеки от нас, Бог е в теб, Бог е във всичко. Безкрайните простори на космоса са толкова прекрасни и съвършени, че няма ни най-малко съмнение, че Бог е в цялата Вселена. А ние хората не сме тук да мерим силата си с могъществото на Създателя, а само за да приемем Бог в себе си. И в това е нашата сила.

Благодаря!

Постоянен линк към тази тема: http://hooponopono-chudesa.bg/razgovor-na-dve-unihipily/

За Да Се Зарадваме При Срещата

Чтобы-Были-Рады-Встрече-150x150Откривайки хоопонопоно, навярно много хора си мислят: „Колко хубаво би било да виждаш и чуваш своето дете (Унихипили). Да беседваш с него, да се грижиш за него и заедно да изтриваш спомените и програмите, натрупани за милиони животи. Но… Що се отнася за мен, се оказа, че аз изобщо не съм готова за срещата…

Случи се преди година и половина. Приспах шестгодишната си дъщеря. След като тя заспа, аз си легнах с чувство за изпълнен дълг, завих се, наместих се удобно и… Детски глас ясно произнесе: “Мамо“. И това не беше моята дъщеря!

Сега, поглеждайки назад, аз не мога да кажа, че беше страшно, но все пак аз бях в състояние на шок, който ме скова напълно. По природа съм страхлива, затова ми трябва много малко, за да бъда уплашена. Оттогава не съм чувала Унихипили. Мота реакция вероятно също е била неочаквана и плашеща за моето дете. Навярно и то не е очаквало това от своята майка.

Ихалеакала Хю Лен добре описва в своята статия кой управлява нашия живот. Програмите. В този момент, когато моето Унихипили реши да ми се разкрие, мен ме поведе именно програмата за страх. Аз вече не знам кога Детето ще поиска да поговори отново с мен, но аз вярвам, че това  вече ще се случи в изчистен от мен момент в живота ми, за да мога да чуя „Мамо“ и да отговоря: „Слънчице мое, мама винаги те слуша внимателно…“.

В началото на свое хоопонопоно път, аз постоянно пришпорвах това събитие, аз го исках все повече и повече. Но вече по силата на своя опит мога точно да кажа, че всичко си има своето време! Не е нужно да форсираш събитията, нужно е да се чистиш, за да сме готови да се зарадваме при срещата!

Обичам те!!!

Постоянен линк към тази тема: http://hooponopono-chudesa.bg/za-da-se-zaradvame-pri-srechata/

Тъжна Приказка

грустная-история-150x150Младата жена днес негодуваше. Мъжът и не бе платил наема за квартирата, в която живееха. Той каза, че…  Да, нещо говореше, обясняваше нещо, което жената не я интересуваше. Тя винаги е смятала, че мъжът затова е мъж, за да обезпечава, а не да хленчи. А негодуваше, защото мъжът и я помоли този месец тя да плати наема с парите, които беше спестила.

„Нямам пари! Похарчих всичко!“ – отговорила жената. Тя винаги се е радвала на възможността  да спестява.

–   Ти чу ли какво каза тя, Тате? – с възмущение монета от пет копейки се обърнала към банкнота от пет хиляди  –  Тя му каза, че нас ни няма! Чуваш ли ли! Как така ни няма, след като ние сме тук?!

— О, да, обидно е някак да чуеш това. Ние сме в добра банка, привличаме още благосъстояние, а тя… Хммм.

— Тате, хайде да отидем при лелката, която е ето там, зад касата. Тя с такава любов ни брои, благодари, обича. Толкова е хубаво, да си с нея. И даже когато не и стигнаха пари, за да изпрати детето си на детски лагер, тя пак продължаваше да е добра с нас, никога не ни е обиждала.

— Прав си, сине! През следващия месец ще измолим за нея премия в размер на три месечни заплати.

А за младата жена през следващия месец се появили непланирани разходи и иска или не и се наложило да похарчи всички спестени пари. 

Макар приказката да е тъжна, това е повод за всички нас… Не, не да се замислим, а просто в този момент да поискаме прошка от своите пари за всички действия и мисли, които биха могли да ги обидят и постоянно да им благодарим, благодарим, благодарим!

 

Постоянен линк към тази тема: http://hooponopono-chudesa.bg/tzhna-prikazka/

Оранжево Слънчице

-Солнышко-e1457604763565В огромен магазин за детски стоки имало отдел за детски колички. Различни видове, цветове, „статуси“. Една количка имала дефект. Дясното предно колело било малко приповдигнато и затова никой не искал да я купи.

В магазина влязла млада двойка. Мъж и жена избирали количка за тяхната любима дъщеря. Погледът на родителите попаднал на много обикновена, но едновременно много слънчева количка. Оранжево-жълтите и ленти ярко я отличавали от „тълпата“. Това била същата тази количка с дефекта.

– Тя ми харесва – помислила майката.

– Да отидем да я погледнем отблизо – казал бащата.

Двойката започнала да тества количката и забелязала дефекта. Жената внимателно погледнала количката и чула в сърцето си: „Такава здрава, грижовна и любяща помощница никъде другаде няма да намерите“.

– Мили, колелото на количката има малък дефект, но именно това оранжево слънчице ми харесва.

– Тогава я купуваме – доволен от избора – отговорил бащата. А и се оказало, че количката не е много скъпа.

Оранжевата количка безумно обикнала семейството, в което работила. И тази любов била взаимна. Тя возила малкото момиченце, което имало проблем с крака: то дълго време не е можело да ходи… И количката толкова добре я разбирало…

Всеки път, когато количката се движела по неравна повърхност, майката чувствала нещо… Сякаш количката я боли. Тогава майката, която практикувала хоопонопоно разказала на количката за изчистването и за инструмента „Обичам те“.

– Ти просто повтаряй този инструмент – обяснила майката.

Всеки път, когато количката чувствала неудобство, умора или недоволство, тя повтаряла: „Обичам те, обичам те, обичам те“. Когато се чувствала добре, тя пеела: „Обичам те, обичам те, обичам те“. Като по чудо дефектът на количката с времето изчезнал, а малкото момиченце най-после проходило!

Количката я обичали всички малки деца около дома, където живее семейството. Те се возели на нея едно друго, возели кукли, плюшени играчки и даже колички. Възрастните се възхищавали на здравината на такава малка и крехка на вид количка.

Любовта на Оранжевото Слънчице стигала за всички. Даже за още две момчета, които се родили в семейството. И до сега тя живее в това, вече пълно с дечица семейство и продължава да служи, да радва и да прави своето хоопонопоно.

Обичам те!

Постоянен линк към тази тема: http://hooponopono-chudesa.bg/oranzhevo-slnchice/

Четирите Жени

Четирите жениМного ми се иска да споделя с вас една приказка, която прочетох в интернет. Разказана е в книга на  Джериес Авад:

Живял някога богат търговец. Той имал четири жени. Обичал най-много четвъртата, обсипвал я със скъпи дрехи, глезел я с всякакви лакомства, грижел се за нея и й давал винаги най-доброто.

Обичал много и третата си жена. Бил много горд с нея, държал да я показва на всичките си приятели, но постоянно се страхувал, че тя ще избяга от него с някой друг мъж.

Имал чувства и към втората си жена. Тя била дискретна, много търпелива и той й доверявал всичките си тайни. Когато имал проблеми, търговецът се съветвал с нея и тя винаги намирала изход от трудностите.

Първата му жена била негова вярна спътница, грижела се за богатството, търговските му дела и домакинството. Търговецът обаче не обичал първата си жена и макар че тя изпитвала към него силни чувства, той едва я забелязвал.

Един ден търговецът се разболял. Разбрал, че скоро ще умре. Мислел за охолния си живот и си казал: "Сега имам четири съпруги, но когато умра, ще остана без тях. Колко самотен ще бъда!"

Затова попитал четвъртата си жена:

– Обичах те повече от всички, дарявах те с най-прекрасни дрехи и се грижех непрестанно за теб. Сега умирам, ще ме придружиш ли в смъртта, за да останем заедно?

– Няма начин – отсякла четвъртата жена и без да каже нещо повече, си тръгнала.

Отговорът й се забил като остър нож в сърцето на търговеца. Натъжен, той попитал третата си жена:

– Обичах те през целия си живот, ще дойдеш ли с мен в отвъдното?

– Не – отговорила тя. – Животът тук е твърде хубав! Когато умреш, ще се омъжа за друг!

Търговецът целият изтръпнал от болка. Тогава попитал втората си жена:

– Винаги когато съм имал нужда от помощ, ти си се отзовавала. Сега отново се нуждая от теб. Когато умра, ще ме последваш ли, за да не бъда сам?

– Съжалявам, но този път не мога да ти помогна – отговорила тя. – Мога единствено да те изпратя до гроба.

Отговорът сразил търговеца като гръм, след който останал безмълвен. Тогава се чул глас:

– Аз ще дойда с теб. Ще те последвам, където и да отидеш.

Търговецът погледнал и видял първата си жена. Тя била само кожа и кости, сякаш страдала от недохранване. Силно разстроен, търговецът казал:

– Трябваше да се грижа по-добре за теб, когато имах възможност!

 

Всъщност всеки от нас има „четири жени” в своя живот.

„Четвъртата жена” е нашето тяло. Без значение колко усилия полагаме, за да изглежда добре и да е здраво, то винаги ни напуска, когато умрем.

„Третата жена” са парите ни, професията, положението ни в обществото. Когато умрем, те отиват при някой друг.

„Втората жена” са семейството и приятелите ни. Без значение колко са ни близки приживе, те могат само да ни придружат в последния ни житейски път – до гроба.

А „първата жена” е нашата душа, нашето Унихипили бих допълнила аз, която често пренебрегваме в стремежа си към материално богатство и чувствено удоволствие. Тя единствена може да ни последва дори и в смъртта. Затова е добре да се грижим за нея и да зачитаме желанията й сега, а не когато сме на смъртния си одър.
Душата ни, нашето Унихипили е единствената част от нас, която ще ни съпътства винаги.

Хоопонопоно продължение: Замисляли ли сте се, дали и вашето Унихипили не е само кожа и кости, недохранено от вашата и любов и внимание? То е с вас от момента в което сте се появили като душа във Вселената. Спомените ви от всички минали животи са в него. Замисляли ли сте се какъв товар носи? Благодарили ли сте му досега поне за това, че е част от вас?

Унихипили е най-драгоценната част от нас, която се развива заедно с нас. Всичко останало е важно за достойното ни и комфортно съществуване на Земята, но временно.

Всъщност, Унихипили може и да ни напусне, но това е част от друга приказка, която ще ви разкажа друг път.

Спрете да ме четете и веднага повикайте своето Вътрешно дете. Не губете повече нито минута,  за да  му кажете думи на любов и благодарност. 

Обичам те!

Постоянен линк към тази тема: http://hooponopono-chudesa.bg/%d1%87%d0%b5%d1%82%d0%b8%d1%80%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b6%d0%b5%d0%bd%d0%b8/

Page 1 of 3
1 2 3

По-стари публикации «

scriptsell.neteDataStyle - Best Wordpress Services