Category: УНИХИПИЛИ

Jul 08 2014

Четирите Жени

Четирите жениМного ми се иска да споделя с вас една приказка, която прочетох в интернет. Разказана е в книга на  Джериес Авад:

Живял някога богат търговец. Той имал четири жени. Обичал най-много четвъртата, обсипвал я със скъпи дрехи, глезел я с всякакви лакомства, грижел се за нея и й давал винаги най-доброто.

Обичал много и третата си жена. Бил много горд с нея, държал да я показва на всичките си приятели, но постоянно се страхувал, че тя ще избяга от него с някой друг мъж.

Имал чувства и към втората си жена. Тя била дискретна, много търпелива и той й доверявал всичките си тайни. Когато имал проблеми, търговецът се съветвал с нея и тя винаги намирала изход от трудностите.

Първата му жена била негова вярна спътница, грижела се за богатството, търговските му дела и домакинството. Търговецът обаче не обичал първата си жена и макар че тя изпитвала към него силни чувства, той едва я забелязвал.

Един ден търговецът се разболял. Разбрал, че скоро ще умре. Мислел за охолния си живот и си казал: "Сега имам четири съпруги, но когато умра, ще остана без тях. Колко самотен ще бъда!"

Затова попитал четвъртата си жена:

– Обичах те повече от всички, дарявах те с най-прекрасни дрехи и се грижех непрестанно за теб. Сега умирам, ще ме придружиш ли в смъртта, за да останем заедно?

– Няма начин – отсякла четвъртата жена и без да каже нещо повече, си тръгнала.

Отговорът й се забил като остър нож в сърцето на търговеца. Натъжен, той попитал третата си жена:

– Обичах те през целия си живот, ще дойдеш ли с мен в отвъдното?

– Не – отговорила тя. – Животът тук е твърде хубав! Когато умреш, ще се омъжа за друг!

Търговецът целият изтръпнал от болка. Тогава попитал втората си жена:

– Винаги когато съм имал нужда от помощ, ти си се отзовавала. Сега отново се нуждая от теб. Когато умра, ще ме последваш ли, за да не бъда сам?

– Съжалявам, но този път не мога да ти помогна – отговорила тя. – Мога единствено да те изпратя до гроба.

Отговорът сразил търговеца като гръм, след който останал безмълвен. Тогава се чул глас:

– Аз ще дойда с теб. Ще те последвам, където и да отидеш.

Търговецът погледнал и видял първата си жена. Тя била само кожа и кости, сякаш страдала от недохранване. Силно разстроен, търговецът казал:

– Трябваше да се грижа по-добре за теб, когато имах възможност!

 

Всъщност всеки от нас има „четири жени” в своя живот.

„Четвъртата жена” е нашето тяло. Без значение колко усилия полагаме, за да изглежда добре и да е здраво, то винаги ни напуска, когато умрем.

„Третата жена” са парите ни, професията, положението ни в обществото. Когато умрем, те отиват при някой друг.

„Втората жена” са семейството и приятелите ни. Без значение колко са ни близки приживе, те могат само да ни придружат в последния ни житейски път – до гроба.

А „първата жена” е нашата душа, нашето Унихипили бих допълнила аз, която често пренебрегваме в стремежа си към материално богатство и чувствено удоволствие. Тя единствена може да ни последва дори и в смъртта. Затова е добре да се грижим за нея и да зачитаме желанията й сега, а не когато сме на смъртния си одър.
Душата ни, нашето Унихипили е единствената част от нас, която ще ни съпътства винаги.

Хоопонопоно продължение: Замисляли ли сте се, дали и вашето Унихипили не е само кожа и кости, недохранено от вашата и любов и внимание? То е с вас от момента в което сте се появили като душа във Вселената. Спомените ви от всички минали животи са в него. Замисляли ли сте се какъв товар носи? Благодарили ли сте му досега поне за това, че е част от вас?

Унихипили е най-драгоценната част от нас, която се развива заедно с нас. Всичко останало е важно за достойното ни и комфортно съществуване на Земята, но временно.

Всъщност, Унихипили може и да ни напусне, но това е част от друга приказка, която ще ви разкажа друг път.

Спрете да ме четете и веднага повикайте своето Вътрешно дете. Не губете повече нито минута,  за да  му кажете думи на любов и благодарност. 

Обичам те!

Permanent link to this article: http://hooponopono-chudesa.bg/%d1%87%d0%b5%d1%82%d0%b8%d1%80%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b6%d0%b5%d0%bd%d0%b8/

Jun 10 2014

Ще Те Науча

Ще те науча

Повод да напиша днешната статия е едно отворено писмо на световно известна детска писателка Астрид Линдгрен. Може и да знаете, но нека ви припомня: творбите й са преведени на близо 70 езика (от арабски до зулу) и са издадени в повече от 100  страни.

Аз имах щастливо детство. Но много често, когато сме всички заедно, майка и татко разказват как са пораснали. И почти винаги слушам за едно и също: за лишения и недоимък. И двамата са родени преди втората световна война и детството им е белязано от последствията на една всеобща човешка драма. Купонна система, недостатъчно храна, страдание… Майка разказва, че на село като се счупи прозорец – слагали хартия, защото няма откъде да вземат ново стъкло. Нямало и лепило за залепят хартията, замесвали брашно с вода. Нямало парченце плат, с който да закърпиш дреха, нито даже конец, за да направиш това.

Много от вас са чували подобни истории. Даже сега, когато се опитвам съвсем накратко и бегло да ви въведа в ситуацията – на моето Унихипили му се плаче.

Астрид разказва: Веднъж ме попитаха: „Защо никога не сте писали за дете на нещастно семейство от крайните квартали?“ Отговорът е: "Защото пиша само за нещата, които познавам, аз не знам какво значи да бъдеш дете на нещастно семейство от крайните квартали. Сигурна съм, обаче, че някъде по света има дете, което наистина знае това и което някога ще го опише.”

И ето че великата и любима на милиони хора писателка говори с езика на Хоопонопоно! Нашето подсъзнание, възпроизвежда само това, което е виждало и това, което знае.

Така и майка и татко знаят да «пишат» само за нещата, които познават. Моето Унихипили също толкова години чува тяхната приказка и я знае наизуст. Понякога ми се иска да им кажа: «ПРЕСТАНЕТЕ!  Омръзна ми, писна ми да слушам това!Толкова е тъжно….»

Но аз вече съм в Хоопонопоно и знам, че те го разказват пред мен, за да го изчистя Аз.

Всяко Унихипили повтаря само това, което знае от своята майка – това, което с очите си вижда и с ушите си чува, това, което е почувствало. Някои Унихипили познават само охолството, те не могат да разкажат приказка за това – какво е да си легнеш гладен. Има и други Унихипили – които са научени да си броят стотинките, за да направят сметка от какво да се лишат, за да могат да си купят хляб за утре.

И аз се обръщам към своето Унихипили: «Мое Дребосъче, не е ли време да сменим плочата, която ни разказва тъжни приказки?  Аз вече знам как да направим това и ще те науча. Ние вече имаме Хоопонопоно…» 

И си мисля отново за Астрид, която казва: „Пиша, за да забавлявам детето, което живее в мен и мога само да се надявам, че така доставям радост и на други деца”.

Но за съжаление, Унихипили не умее само да пуска програмите. Майката е длъжна да му помага, да му обяснава, да го учи.  Затова и на мен ми се иска да разкажа добра приказка на моето слънчево дете, за да доставя радост и на другите деца, които ни четат:

 «Имало едно време едно Унихипили, чиято майка го научила на Хоопонопоно. Колкото по-дълго детето слушало приказката, толкова по-усърдно се чистело то, защото усещало, че все повече му олеква и то се чувствало все по-спокойно и по-щастливо. Все по-често радостни и непредвидими неща се случвали в живота му. Другите Унихипили забелязали това и  също поискали и те да са свободни и щастливи. И така: Унихипили на всички хора, вещи и животни правели все по-усърдно и с въодушевление Хоопонопоно, а светът ставал все по-хубав и прекрасен.»

Това е само първа част на приказката 🙂

Обичам те.

Permanent link to this article: http://hooponopono-chudesa.bg/%d1%89%d0%b5-%d1%82%d0%b5-%d0%bd%d0%b0%d1%83%d1%87%d0%b0/

Sep 27 2013

Страшки-Мурашки

сънНикога не знаеш как би реагирал в една или друга ситуация, особено ако чувстваш как тялото и съзнанието ти са пронизани от страх. Не проблемът е проблем, а реакцията на проблема – ето кое е проблем. За щастие, имаме си Хоопонопоно, което позволява да се освободиш от това, което те кара да реагираш по този или онзи начин.

Миналата нощ се събудих от това, че моето Вътрешно Дете плачеше и ме събуди:  "Мамо, мамо!" Целенасочено! Помня, че сънувах сън, в който аз исках да се върна отново към това, което видях, но чувствах, че от там някак си ме „измъкват”. Но в момента на разсънване, аз разбрах каква е работата. Детето се уплаши от някого.

Обикновено, ако сънуваме страшен сън, ние се будим обляни в студена пот, продължавайки в първите минути да превъртаме мислено страшните картини от съня си. Но този път, сънят ми беше даже много спокоен, а когато Детето ме разбуди, аз с удивление открих, че цялото ми тяло е пронизано от страх!!! Защо? Откъде? Представа си нямам. Но знам едно, че Вътрешното ми Дете просто ме призова да се избавя от това, което съм акумулирала в него в този или минал живот – страх.

Практикувайки Хоопонопоно, все по-лесно и лесно е да пропуснеш да анализираш това, което се случва. Но все пак аз съм така задръстена, че все едно – аз започнах да анализирам случилото се. Моят извод ме наведе на мисълта, че на моето Дете много му харесва чистенето. То ми помага, но на мен като на Майка тази ситуация ми показа, че трябва да учим Детето всеки път, когато нещо се появява. Така, както е при общуването с друг човек. Накратко – колко открития направих!

А честно да си кажа, мислех, че постоянно уча моето Дете на Хоопонопоно. А ето нещо неотработено излезе, мой пропуск.

По пътя за работа аз пообщувах с Детенцето си. Разказах му, че аз винаги съм с него. Благодарих му, за това, че ме повика. Аз го приласках и успокоих. Разказах му какво да прави следващия път, когато се случи това, за да се избегне подобна реакция. Детето се съгласи и моето тяло „изтласка” с разхлабващо издишване всички останали преживявания. Настъпи мир и покой.

 

Но ето – получих ценен опит.

 

Обичам те!

Permanent link to this article: http://hooponopono-chudesa.bg/%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d1%88%d0%ba%d0%b8-%d0%bc%d1%83%d1%80%d0%b0%d1%88%d0%ba%d0%b8/

Sep 27 2013

Светлина И Тъмнина

СветлинаПо какво се отличават афирмациите от Хоопонопоно фразите?  Афирмациите са един вид позитивно утвърждение, които ти отново и отново повтаряш. А какво представляват Хоопонопоно фразите: „Обичам те” и „Благодаря”?

Разликата е огромна!

Първо, утвърждавайки това, което говорим на Вътрешното Дете: „Да бъде така!” Неговата дума я няма тук. „Както съм казала, така и ще бъде!” Щом съм казала, че съм богата, то край – и ще бъда богата! Да, разбира се, постепенно Детето привиква, слуша и започва да го реализира в живота. Детето още е и манифестатор. На каквото го учиш, това и получаваш. Получава се така, че насила получаваш това, което ти искаш, а не Бог.

За мнозина това работи забележително. Те дори и не подозират за Вътрешното Дете. Но помните ли, ние знаем само за 15-те бита информация – количеството, което възприема съзнанието ни. А какво става с останалите 11-те милиона бита? Детето ги вижда, то знае към какво ще доведе твоят стремеж да бъдеш богат.

Вътрешното Дете знае какви блокажи има в човека. Затова често тези, които се занимават с афирмации, чувстват вътрешно желание да се изтръгнат от това и да прекратят да ги повтарят, защото това, което те твърдят, им се струва, че не е вярно.

В Хоопонопоно ти се занимаваш с образованието на Детето. Привличаш го, искаш съвет, ти си заедно с него. Няма противодействие. Ти обясняваш на Детето, че в Библията пише, че е необходимо да обичаш врага си. Врагът в случая са нашите програми, които ни заставят да реагираме и вършим неадекватни действия, защото сме затънали в тази или онази програма и постъпваме така, както „тя иска”, а не както трябва да бъде.

Казваме на програмата „Аз те обичам”. Програмата престава да се съпротивлява и се стопява. А детето виждайки това, започва да прави същото! Защото вижда, че му става по-леко. Чернилката си отива и изгрява светлината…

 

 I love you

Permanent link to this article: http://hooponopono-chudesa.bg/%d1%81%d0%b2%d0%b5%d1%82%d0%bb%d0%b8%d0%bd%d0%b0-%d0%b8-%d1%82%d1%8a%d0%bc%d0%bd%d0%b8%d0%bd%d0%b0/

Sep 27 2013

На Автопилот

хоопонопоноЯмайка е странен и прекрасен остров. Когато си свободен от работа (даже за няколко дена), всичко което ти остава да направиш там е да се припичаш на слънце, да се къпеш в морето, басейна или джакузито, да посещаваш обедите и вечерите в ресторанта и това е всичко…  По време на такъв отпуск действително можеш да отпуснеш и тялото и ума… Забелязах, че в главата ми нямаше никаква мисъл, съзерцавах единствено красотата на тропическата природа и благодарях на Бог за неговото творение.

Забележително, в такива моменти съвсем не ти се иска да повтаряш никакви фрази, нищо, просто ти се иска да се изключиш отвсякъде. Не е така просто да се концентрираш. Но в този период от моя живот ми помогна моето Вътрешно Дете, което e „свикнало” заедно с мен да използва различни инструменти от Хоопонопоно.

Усещах мислите си „на заден план”. Там течеше поток от Хоопонопоно инструменти, които се повтаряха отново и отново. Беше като да включиш аудио предаване и да слушаш как някой нещо говори.

Беше приятно, че Вътрешното ми дете сега се грижи за мен. Повтаряше автоматично отново и отново. А когато му поисках прошка за това, че не говоря с него докато почивам, така както в работни дни, то ми каза: „А аз и не моля…”

Така че тази информация е за сведение на почиващите. Докато почиваш – можеш да забравиш за всичко…. даже за Хоопонопоно. А за да не прекъсва процеса на чистене, ще ви помогне Вътрешното ви Дете, ако разбира се, добре сте свършили домашната си работа – всекидневни разговори с Унихипили.

Обичам те.

Permanent link to this article: http://hooponopono-chudesa.bg/%d0%bd%d0%b0-%d0%b0%d0%b2%d1%82%d0%be%d0%bf%d0%b8%d0%bb%d0%be%d1%82-%d1%85%d0%be%d0%be%d0%bf%d0%be%d0%bd%d0%be%d0%bf%d0%be%d0%bd%d0%be/

Page 2 of 3
1 2 3

Load more