Архив по категория: УНИХИПИЛИ – ВЪТРЕШНОТО ДЕТЕ

Ще Те Науча

Ще те науча

Повод да напиша днешната статия е едно отворено писмо на световно известна детска писателка Астрид Линдгрен. Може и да знаете, но нека ви припомня: творбите й са преведени на близо 70 езика (от арабски до зулу) и са издадени в повече от 100  страни.

Аз имах щастливо детство. Но много често, когато сме всички заедно, майка и татко разказват как са пораснали. И почти винаги слушам за едно и също: за лишения и недоимък. И двамата са родени преди втората световна война и детството им е белязано от последствията на една всеобща човешка драма. Купонна система, недостатъчно храна, страдание… Майка разказва, че на село като се счупи прозорец – слагали хартия, защото няма откъде да вземат ново стъкло. Нямало и лепило за залепят хартията, замесвали брашно с вода. Нямало парченце плат, с който да закърпиш дреха, нито даже конец, за да направиш това.

Много от вас са чували подобни истории. Даже сега, когато се опитвам съвсем накратко и бегло да ви въведа в ситуацията – на моето Унихипили му се плаче.

Астрид разказва: Веднъж ме попитаха: „Защо никога не сте писали за дете на нещастно семейство от крайните квартали?“ Отговорът е: "Защото пиша само за нещата, които познавам, аз не знам какво значи да бъдеш дете на нещастно семейство от крайните квартали. Сигурна съм, обаче, че някъде по света има дете, което наистина знае това и което някога ще го опише.”

И ето че великата и любима на милиони хора писателка говори с езика на Хоопонопоно! Нашето подсъзнание, възпроизвежда само това, което е виждало и това, което знае.

Така и майка и татко знаят да «пишат» само за нещата, които познават. Моето Унихипили също толкова години чува тяхната приказка и я знае наизуст. Понякога ми се иска да им кажа: «ПРЕСТАНЕТЕ!  Омръзна ми, писна ми да слушам това!Толкова е тъжно….»

Но аз вече съм в Хоопонопоно и знам, че те го разказват пред мен, за да го изчистя Аз.

Всяко Унихипили повтаря само това, което знае от своята майка – това, което с очите си вижда и с ушите си чува, това, което е почувствало. Някои Унихипили познават само охолството, те не могат да разкажат приказка за това – какво е да си легнеш гладен. Има и други Унихипили – които са научени да си броят стотинките, за да направят сметка от какво да се лишат, за да могат да си купят хляб за утре.

И аз се обръщам към своето Унихипили: «Мое Дребосъче, не е ли време да сменим плочата, която ни разказва тъжни приказки?  Аз вече знам как да направим това и ще те науча. Ние вече имаме Хоопонопоно…» 

И си мисля отново за Астрид, която казва: „Пиша, за да забавлявам детето, което живее в мен и мога само да се надявам, че така доставям радост и на други деца”.

Но за съжаление, Унихипили не умее само да пуска програмите. Майката е длъжна да му помага, да му обяснава, да го учи.  Затова и на мен ми се иска да разкажа добра приказка на моето слънчево дете, за да доставя радост и на другите деца, които ни четат:

 «Имало едно време едно Унихипили, чиято майка го научила на Хоопонопоно. Колкото по-дълго детето слушало приказката, толкова по-усърдно се чистело то, защото усещало, че все повече му олеква и то се чувствало все по-спокойно и по-щастливо. Все по-често радостни и непредвидими неща се случвали в живота му. Другите Унихипили забелязали това и  също поискали и те да са свободни и щастливи. И така: Унихипили на всички хора, вещи и животни правели все по-усърдно и с въодушевление Хоопонопоно, а светът ставал все по-хубав и прекрасен.»

Това е само първа част на приказката 🙂

Обичам те.

Постоянен линк към тази тема: http://hooponopono-chudesa.bg/%d1%89%d0%b5-%d1%82%d0%b5-%d0%bd%d0%b0%d1%83%d1%87%d0%b0/

Къде е Парчето от Пъзела?

пъзелАко четете тази статия, вероятно сте прочели и доста книги, свързани с духовното ви израстване. Вероятно сте посещавали и семинари за това. И аз вървя по този път вече повече от 10 години. И Норбеков изчетох, и на семинара му бях. И Рейки учих – първа, втора, трета, мастерска степен, че и по-нагоре. И лечение с Прана учих. А, щях да забравя – и У-син теорията – основата на традиционната китайска медицина мога да ви обясня и много неща да разкажа. Работих с един от малкото лекари в България, специалисти по Традиционна китайска медицина, учили и завършили в Китай. От него научих много и полезни неща. Даже имаше известен период в който си пострадвах, че не съм станала лекар по традиционна китайска медицина – толкова много ми харесваше. Не че сега не ми харесва, просто разбрах, че не това трябва да правя.
 
А какво трябваше да правя? А сега накъде? Моят пъзел започна да се намества, след като открих Хоопонопоно. Изчетох всичко, що е изписано на български език, а вероятно и на руски и турски. Ходих два пъти на семинар, четях редовно сайта http://hooponopono-chudesa.bg/ на който споделяха хора, които от 4 години практикуват метода, но все още имаше липсващи парченца от пъзела. Нещо не се получаваше, нещо не беше съвсем наред. Какво ми лисва?
 
Търсейки отговор на този въпрос, аз реших да си направя консултация 
„Кариерен преглед” с Кекалике. Нали все чакаме някой друг отвън да дойде и да ни освободи, да ни помогне. Естествено, бях много развълнувана преди разговора на живо с тях, бях си записала въпросите, които ще питам.
 
Кекалике веднага ме сканираха: „Ах, Мерал – колко много врати си отворила”. Което аз изтълкувах като: по колко пътеки си тръгнала? Беше много вълнуващо, не може да се опише с думи – казаха ми неща, за които аз самата не съм си давала сметка до сега, не съм ги осъзнавала. И… знаете ли, аз бях с намерението и очакването да получа конкретен съвет, свързан с моето кариерно лутане, а се получи… сигурна съм, че няма да се сетите… че изгубеното парченце от пъзела е в ръката на моето Вътрешно Дете, на моето Унихипили. Кекалике го видяха и ми го описаха – русо, с две опашки, прегърнало коленете си и ме гледа и чака… Вярвате ли ми и сега се просълзявам, като се сетя за този момент от консултацията… Толкова тъжно и мъчно ми стана, представяйки си как Моето Унихипили чака да го хвана за ръката и да му кажа колко много го обичам и да заживея с него. Векове наред не съм знаела, че то съществува, векове наред, то чака обич и внимание от своята майка. Разплаках се. Не мога да определя точно усещанията си – и чувство за вина, и любов, и объркване.
 
Да, на семинара те учат как да общуваш със свето Унихипили  и за Бюлетина 
„Бележки на Унихипили” се бях абонирала и следях вече, но явно още много има какво да отработя, за да сме неразделни с моето Унихипили. Кекалике ми дадоха конкретни насоки какво мога да направя. Много, много съм им благодарна.
 
Веднага след като консултацията свърши, разбира се аз вече напълно се отпуснах и юнашки се разплаках, като разказвах на глас на моето Унихипили, колко много съжалявам, че съм го пренебрегвала, обиждала, наранявала еони години, исках му прошка и му обяснявах колко много го обичам.
 
Трябваше обаче да изляза вече от вкъщи, имах неотложна работа. Докато се въведа в ред и се приготвя за излизане, много ми се прииска да узная, че моето Унихипили ме е чуло и по някакъв начин да ми даде знак. Ех, тази човешка потребност от доказателства… Почувствах се, сякаш съм му поставила условие, да ми се доказва и съжалих за желанието си. Извиних се. Казах му нещо от рода на: И да ми дадеш днес знак и да не ми дадеш точно когато на мен ми се иска, аз пак ще те обичам. Никога повече няма да те изоставя.

 Живея близо до булевард. Чакайки да го пресека видях, че на отсрещния тротоар, пресякло преди мен, вървеше момиченце на около 4-5 години. Момиченце с вързана коса на опашка. То се обърна за малко надясно – тогава видях, че беше прегърнало и носеше хляб. Имали ли сте някога всепроникващо и необяснимо усещане за нещо, което със сигурност знаете? Ето това усещане ме връхлетя – знаех, това беше знак от моето Унихипили. Обръщането в профил настрани за мен означаваше – видя ли ме? Ето, хлябът – вниманието, което ми даде – стигна до мен.
 
Ех, момичета и момчета, които ме четете… Пожелавам и на вас да получавате потвърждения, че вече сте едно цяло с вашето Вътрешно Семейство и вашето Унихипили.
 
Обичам ви!

Мерал

Постоянен линк към тази тема: http://hooponopono-chudesa.bg/%d0%ba%d1%8a%d0%b4%d0%b5-%d0%b5-%d0%bf%d0%b0%d1%80%d1%87%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%be%d1%82-%d0%bf%d1%8a%d0%b7%d0%b5%d0%bb%d0%b0/

Страшки-Мурашки

сънНикога не знаеш как би реагирал в една или друга ситуация, особено ако чувстваш как тялото и съзнанието ти са пронизани от страх. Не проблемът е проблем, а реакцията на проблема – ето кое е проблем. За щастие, имаме си Хоопонопоно, което позволява да се освободиш от това, което те кара да реагираш по този или онзи начин.

Миналата нощ се събудих от това, че моето Вътрешно Дете плачеше и ме събуди:  "Мамо, мамо!" Целенасочено! Помня, че сънувах сън, в който аз исках да се върна отново към това, което видях, но чувствах, че от там някак си ме „измъкват”. Но в момента на разсънване, аз разбрах каква е работата. Детето се уплаши от някого.

Обикновено, ако сънуваме страшен сън, ние се будим обляни в студена пот, продължавайки в първите минути да превъртаме мислено страшните картини от съня си. Но този път, сънят ми беше даже много спокоен, а когато Детето ме разбуди, аз с удивление открих, че цялото ми тяло е пронизано от страх!!! Защо? Откъде? Представа си нямам. Но знам едно, че Вътрешното ми Дете просто ме призова да се избавя от това, което съм акумулирала в него в този или минал живот – страх.

Практикувайки Хоопонопоно, все по-лесно и лесно е да пропуснеш да анализираш това, което се случва. Но все пак аз съм така задръстена, че все едно – аз започнах да анализирам случилото се. Моят извод ме наведе на мисълта, че на моето Дете много му харесва чистенето. То ми помага, но на мен като на Майка тази ситуация ми показа, че трябва да учим Детето всеки път, когато нещо се появява. Така, както е при общуването с друг човек. Накратко – колко открития направих!

А честно да си кажа, мислех, че постоянно уча моето Дете на Хоопонопоно. А ето нещо неотработено излезе, мой пропуск.

По пътя за работа аз пообщувах с Детенцето си. Разказах му, че аз винаги съм с него. Благодарих му, за това, че ме повика. Аз го приласках и успокоих. Разказах му какво да прави следващия път, когато се случи това, за да се избегне подобна реакция. Детето се съгласи и моето тяло „изтласка” с разхлабващо издишване всички останали преживявания. Настъпи мир и покой.

 

Но ето – получих ценен опит.

 

Обичам те!

Постоянен линк към тази тема: http://hooponopono-chudesa.bg/%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d1%88%d0%ba%d0%b8-%d0%bc%d1%83%d1%80%d0%b0%d1%88%d0%ba%d0%b8/

Светлина И Тъмнина

СветлинаПо какво се отличават афирмациите от Хоопонопоно фразите?  Афирмациите са един вид позитивно утвърждение, които ти отново и отново повтаряш. А какво представляват Хоопонопоно фразите: „Обичам те” и „Благодаря”?

Разликата е огромна!

Първо, утвърждавайки това, което говорим на Вътрешното Дете: „Да бъде така!” Неговата дума я няма тук. „Както съм казала, така и ще бъде!” Щом съм казала, че съм богата, то край – и ще бъда богата! Да, разбира се, постепенно Детето привиква, слуша и започва да го реализира в живота. Детето още е и манифестатор. На каквото го учиш, това и получаваш. Получава се така, че насила получаваш това, което ти искаш, а не Бог.

За мнозина това работи забележително. Те дори и не подозират за Вътрешното Дете. Но помните ли, ние знаем само за 15-те бита информация – количеството, което възприема съзнанието ни. А какво става с останалите 11-те милиона бита? Детето ги вижда, то знае към какво ще доведе твоят стремеж да бъдеш богат.

Вътрешното Дете знае какви блокажи има в човека. Затова често тези, които се занимават с афирмации, чувстват вътрешно желание да се изтръгнат от това и да прекратят да ги повтарят, защото това, което те твърдят, им се струва, че не е вярно.

В Хоопонопоно ти се занимаваш с образованието на Детето. Привличаш го, искаш съвет, ти си заедно с него. Няма противодействие. Ти обясняваш на Детето, че в Библията пише, че е необходимо да обичаш врага си. Врагът в случая са нашите програми, които ни заставят да реагираме и вършим неадекватни действия, защото сме затънали в тази или онази програма и постъпваме така, както „тя иска”, а не както трябва да бъде.

Казваме на програмата „Аз те обичам”. Програмата престава да се съпротивлява и се стопява. А детето виждайки това, започва да прави същото! Защото вижда, че му става по-леко. Чернилката си отива и изгрява светлината…

 

 I love you

Постоянен линк към тази тема: http://hooponopono-chudesa.bg/%d1%81%d0%b2%d0%b5%d1%82%d0%bb%d0%b8%d0%bd%d0%b0-%d0%b8-%d1%82%d1%8a%d0%bc%d0%bd%d0%b8%d0%bd%d0%b0/

На Автопилот

хоопонопоноЯмайка е странен и прекрасен остров. Когато си свободен от работа (даже за няколко дена), всичко което ти остава да направиш там е да се припичаш на слънце, да се къпеш в морето, басейна или джакузито, да посещаваш обедите и вечерите в ресторанта и това е всичко…  По време на такъв отпуск действително можеш да отпуснеш и тялото и ума… Забелязах, че в главата ми нямаше никаква мисъл, съзерцавах единствено красотата на тропическата природа и благодарях на Бог за неговото творение.

Забележително, в такива моменти съвсем не ти се иска да повтаряш никакви фрази, нищо, просто ти се иска да се изключиш отвсякъде. Не е така просто да се концентрираш. Но в този период от моя живот ми помогна моето Вътрешно Дете, което e „свикнало” заедно с мен да използва различни инструменти от Хоопонопоно.

Усещах мислите си „на заден план”. Там течеше поток от Хоопонопоно инструменти, които се повтаряха отново и отново. Беше като да включиш аудио предаване и да слушаш как някой нещо говори.

Беше приятно, че Вътрешното ми дете сега се грижи за мен. Повтаряше автоматично отново и отново. А когато му поисках прошка за това, че не говоря с него докато почивам, така както в работни дни, то ми каза: „А аз и не моля…”

Така че тази информация е за сведение на почиващите. Докато почиваш – можеш да забравиш за всичко…. даже за Хоопонопоно. А за да не прекъсва процеса на чистене, ще ви помогне Вътрешното ви Дете, ако разбира се, добре сте свършили домашната си работа – всекидневни разговори с Унихипили.

Обичам те.

Постоянен линк към тази тема: http://hooponopono-chudesa.bg/%d0%bd%d0%b0-%d0%b0%d0%b2%d1%82%d0%be%d0%bf%d0%b8%d0%bb%d0%be%d1%82-%d1%85%d0%be%d0%be%d0%bf%d0%be%d0%bd%d0%be%d0%bf%d0%be%d0%bd%d0%be/

Page 2 of 3
1 2 3

По-стари публикации «

» По-нови публикации

scriptsell.neteDataStyle - Best Wordpress Services