Category: ЗДРАВЕ

Честита Баба Марта!

Желая ви късмет в дните и блясък в очите,
усмивка на лицето и любов в сърцето!

Желаю вам удачи в делах и блеска в глазах,
улыбки на лице и любви в сердце!

От много време познавам Ксюша Кирсанова. Обединява ни не само приятелството, а нещо повече – желанието да направим света по-добър. Винаги с отворена уста слушам как Ксюша разказва за своите осъзнавания и чудеса, които и е случват благодарение на Самопознание на „Аз“ чрез Хоопонопоно. Днес Ксюша ще разкаже няколко от морето чудеса от нейната практика за читателите на сайта „Чудеса Хоопонопоно“.

Вътре в мен дълго време бушуваха страсти и притеснения, свързани с търсенето на своето място, мечти и желание за по-добър живот и най-важното – настойчивото очакване на чудо.

 «Ето сега, в близките дни ще се случи чудо, всичко невероятно ще се промени!» – нещо подобно се въртеше и повтаряше като грамофонна плоча, носейки още повече разочарование: не се случва чудо и това е.

Разбира се, сега по-скоро описвам механизма на повтаряне на спомените, отколкото някое свое съзнателно усещане за света. Така или иначе чистенето винаги ми е помагало да не унивам. Просто чистих очакването.

И един ден слушах интервю на Кекалике с инструкторите на ИЗИ ЛЛС Марвин Грино. На молбата да сподели някакво чудо в живота си, той отговаря: «Никакви чудеса. Само чистене». Бях изумена: «Никакви чудеса?!»

Слушам, слушам и слушам това интервю всяка сутрин около месец, докато тази мисъл «никакви чедеса», като пъпка на нежно цвете не се разтвори вътре в мен напълно, донасяйки блогоухание на спокойствие и мир.

Действително, никакви «чудеса», сниноним на които са думите: фокуси, свръхестествено, фантастично, извън пределите на моите собстени възможности и т.н. не се случват. Но пък се случва чудото на самия живот, тук, сега, днес.

Ще се реализирам ли в професията? Ще си намеря ли място, ще бъда ли полезна? Ще намеря ли по-добро място за живеене? Ще има ли Мир на земята? Марвин Грино отговаря на моите въпроси: «Всичко е само чистене». А чудесното Чудо, синоним на което е самия живот, е в това, че всичко това вече съществува. Каквито и блага да изброиш, всичко съществува като постоянен поток от Създателя.

Какво мислите? С тази мисъл продължавам да чистя всичко наоколо. Всичко е само чистене, със сигурност! Инструментите и материалите, създадени от Морна Наламаку Симеона, които се предоставят на семинарите «Самопознание на «Аз» чрез Хоопонопоно», постоянната връзка със своето вътрешно семейство са нещата, които постоянно използвам.

Но идва Основен курс, семинар II и заедно с него поредното „откритие“. Откритие, което съвсем не е откритие, което всеки път, без да се уморява (а може и да се изморява) повтаря доктор Ихалеакала Хю Лен: „Аз съм този, заради който всичко се случва. Трябва да чистя само себе  си“. (Това не е точен негов цитат, а осъзнаване, което е стигнало да мен). На този двудневен семинар, аз присъствах физически около час (пристигнах с малката си дъщеря), но чух всичко, което беше полезно за мен да чуя, за да осъзная: „Трябва да чистиш само себе си“.

След поредното чистене видях физическото потвърждение: с цялото мое обкръжение, с всяка негова частица всичко е наред; всичко, което аз виждам като безпорядък е само в мен.

Исках все повече и повече, безкрайно да използвам новите материали, усъвършенствания процес от Морна «Самопознание на Аз чрез Хоопонопоно».

В новата медитация си спомням «Приказката за рибаря и рибката», старицата, нейните неудържими желания за големи блага, чак до Морската владетелка. И чувам!: «Пожелай просто ново корито, ново «енергийно» корито».

Започнах да включвам в изчистването само себе си, «да поправям старото корито»: атоми, молекули, енергийни канали, чакри, отдели, органи, системи на моя организъм; всички места, на които от токсични спомени е блокирано свободното протичане на Божествената енергия през мен. И в този момент се разболях от ангина, източник на разпространение, на която е гърлото.

Боли ме гърлото, а страда цялото тяло. В последно време често разговарях на висок тон и с викове при споровете с големия ми син. За мен е съвсем ясно, че ангината не е случайна. Именно в гърлената чакра са блокирани виковете, така и започнаха да се освобождават.

Но едно след друго се разболяват и двете ми малки деца. Висока температура, на моменти до 40 градуса. Викаме бърза помощ, пристига прекрасен лекар: със спокойствие разказва за температурата, как де се помогне при висака температура и т.н. Сякаш нищо ново не каза, всичко зная, но не помня… Но неговите думи «достигат» до мен. С удивление забелязвам, че нито моята ангина, нито простудата на моите деца ме докосват. Аз не се притеснявам, просто действам.

По-рано изпитвах нечовешки страх при всяка промяна в здравето на децата. За големия ми син се притеснявах така, че на енергийно ниво се вкаменявах от температура 37-38 градуса. А сега 40! – правя това, и това, за да я сваля и съм спокойна.

Още повече, че го няма усещането за болница, където всички боледуват, на всички им е лошо, няма настроение и дори някак не е уместно да се зарадваш. Обратно, в момент на влошаване, на падане на силите: сън и неподвижност – това е ясно, но ти става по-леко и сякаш никой не е болен, животът продължава, все едно всички са здрави. За мен спокойствието ми е Чудото и най-голямото постижение. 

Правилният лекар, правилно чутите думи, правилната «реакция» в случващите се събития – удивително меко действа любимото, лесно, сложно Хоопонопоно – всичко е чистене, всичо е чудеса!

Ксюша

Цяла седмица състоянието ми беше, ако не депресивно, то апатично, изпитвах чувство на слабост, бездействие, сънливост, безсилие, „полуболна“ (носът – запушен, очите едва се отварят)…

Може да се каже, че просто преживявах тези състояния, което между другото, според мен също е важно – да не се насилва ситуацията, а да се потопиш в състоянието напълно и да разбереш какво се случва, а не да се бориш с помощта на чувството за дълг, вина…

Искаше ми се да спя – спях, искаше ми се да бездействам – бездействах… В един момент разбрах, че тези състояния изобщо не са присъщи на моя организъм, темперамент и те ми омръзнаха, ядосах се. Както в рекламата: „Мразя, когато съм такава!“, само с тази разлика, че в рекламата предлагат комплекс витамини, а аз тъй като съм хоопонопоно практик, не посягам към аптечката, а се захващам за инструментите за чистене.

Веднага щом се появяваше раздразнението от тези симптоми, аз започвах чистене първо с раздразнението поради своето самочувствие, а след това с всички неприятни симптоми.

Нищо свръхестествено не правех: прилагах вълшебните фрази „Обичам те, благодаря ти“ към всеки симптом, а по пътя към работа четях молитвите на Морна, които се дават на Семинара. 

Минаха 4 часа… И нищо не беше се променило в моя живот. Не ми бяха повишили заплатата, не ме бяха повишили на по-висока длъжност, не ми се обясняваха в любов, усещанията в тялото бяха същите както преди (носът – запушен, очите -подути), времето беше все така студено, теглото ми не беше се намалило нито с един грам… НО! Настроението стремително се повиши!

Отникъде се появи усещане за летене, лекота, хармония, чувство на безусловно, безпричинно щастие, реене, усмивката не слизаше от лицето ми… Тежестта в гърдите се смени с ново усещане за разтворен прозорец! Иска ти се да прегърнеш и стоплиш целия свят, да споделиш приказната радост и любов! Просто празник! С такава лекота работих, всичко спореше и правех с настроение, независимо от нищо. Скоро си отидоха и неприятните болезнени симптоми.

Е, кажете, как да не обичаш процеса хоопонопоно?

Благодаря, Благодаря, Благодаря!

Преди да се появят на бял свят моите любими деца, аз бях стройна и грациозна като кипарис. Понякога дори можех да си избера подходяща дреха от щандовете за младежки дрехи 

Но с раждането в живота ми се появи и наднорменото тегло. След първата бременност напълнях с 13 килограма, не успях да ги сваля, тъй като забременях за втори път. Добавих още 5 килограма. След 4 месеца, гледайки се в огледалото разбрах, че кипарисът се е превърнал в кактус.

Тези, които някога са се е опитвали да отслабнат ще ме разберат като кажа, че това е много тежко. Постоянните тренировки и адекватна диета в продължение на дълъг период от време не са за хора със слаби нерви. Бонбонки, бисквитки, тортички, пържено, пушено –  всичко това е много съблазнително. Изкушението бе толкова голямо, че мечтата за стройна фигура се отдалечаваше все повече и повече от мен. Но…! Аз имам панацея – Хоопонопоно! Реших да тренирам и да се подложа на диета, като добавя към всичко това и своето изчистване.

Занимавах се с фигурата си 2,5 месеца. Всеки ден бягах по 5-7 км, спазвах строга диета. И с хоопонопоно всичко това се получи без напрежение. Тайната е проста – чистенето по време на тренировките не само изкоренява мързела, но и пробужда ентусиазма без който не бих се справила!

След 2,5 месеца тялото ми си върна красотата на стройния кипарис :)! Свалих 10 килограма. Докато бягах на пътеката, аз повтарях вълшебните хоопонопоно инструменти. С лекота можех да пробягам зададените километри. Освен това на семинарите на IZI LLC дават инструмент, който работи с излишното тегло! Плюс материалите на Морна и… се сдобих с килограмите на моите мечти!

Желая Ви мир и чудеса отвъд пределите на разума! 

Ляззат, която е участник в руския Клуб на практикуващите Хоопонопоно, ласкаво нарича Процеса „Самопознание на Аз чрез Хоопонопоно“ свое вълшебно хапче. Нейното вълшебно хапче помогнало в изчистването на много сериозна програма, за която тя ни разказа.

 „Майката на моята приятелка 4 години била прикована към леглото. Лечението не помагало. С моята приятелка заедно практикуваме хоопонопоно и се чистихме с всичко, което изплува по отношение на майка и. Общите ни програми са „изключително много“, та нали тя ми е приятелка. Аз поемах 100% отговорност. Разбира се, имахме и очаквания. Налагаше да се чистим и с тях.

В началото на лятото приятелката ми и майка и трябваше да пътуват за Астана (столица на Казахстан) за преглед и лечение(безплатно). Тя нищо не успяваше да организира нормално. Всичко вървеше трудно и имаше много прегради.

Приятелката ми не се преде, чистеше се и правеше всичко, каквото и казват. Подаде всички необходими документи, но се оказа, че няма да получат веднага отговор на запитването за безплатното лечение. Трябваше да чакат още 2-3 седмици.

Но още на следващия ден от поликлиниката позвънили и казали, че отговорът на запитването е пристигнал и им дават възможност за безплатен преглед през август! Отговорът пристигнал в същия ден, в който тя подала документите, въпреки че са и казали да не го очаква скоро. И колкото и да е странно, именно през август, от компанията, в която работила майка, предоставили билет на половин цена за придружаващия! А билетът на майка и бил безплатен.

Ето така, благодарение на вълшебното хапче – Хоопонопоно, през това лято, през август майката на приятелката ми, заедно със сестра си пътуваха за безплатно лечение за Астана, където била поставена точна диагноза и веднага е бе назначена операция, която мина успешно!

Обичам Те!"

Желая Ви Мир и Чудеса!