«

»

Разпечатай това Публикация

Градинарска История

Лято! Време за вили, градини. Някой сади зеленчуци и плодове, а някой създава цветни лехи в имението си. За мен работата със земята е изключително интересно занимание. Още от детството си изпитвам любов към тази работа. Копаеш, садиш, а след това за очите е приятно да гледат как посаденото расте, цъфти, дава плодове.

Случвало се е да отидем на село и на нас, децата да не ни се работи в градината, но ни принуждаваха. Няма значение дали искаш или не искаш – трябва. Ето така се научих. Ето така обикнах земята.

Преди дни се заех да направя цветна леха. Искаше ми се нещо необикновено, разноцветно, но не знаех какво. Затрудних се. В главата ми се въртяха множество въпроси, спорове и изведнъж – колебание, как да го направя. Щом се твори такова нещо в главата ми – време е да се чистя, иначе със своето безпокойство далеч няма да стигна.

В процеса на чистене стана ясно, че трябва да махна хвойната от територията, която е определена за леха. Има твърде много хвойна. Отидох и я погледнах. Не казах нито дума, само си мислих как ще бъде по-добре да я изкореня. Хвойната веднага се сви, наведе глава и започна да ридае. Рев, сякаш човек плаче.

Обхвана ме чувство за вина.

Реших да се възползвам от съвета на племенницата ми, която разговаря с Феите на растенията. Аз не съм ги виждала. Говорих напразно. Искаше ми се да ме чуят и да ми препоръчат как да направя така, че да не причиня болка на този, който ще „изкоренявам“. Но никой не се появи и нищо не каза. Стана ми още по-тъжно, защото трябва да свърша работата, а на душата не ми беше добре. Започнах да чистя. Притесненията не ме оставяха. Някаква обикновена работа се превърна в драма.

От хвойната избяга мишка, след това изпълзя малка змия. „Може би ще разруша нечий дом“ – помислих аз. „Може би феите не разговарят, защото това е и техен дом“.

На следващия ден се събудих от нечий шепот в ухото ми. Шепнеше тихо: „Не се страхувай. Ние ги подготвяме. Отнеси я в гората. Там ще се захване отново.“

Изведнъж си спомних, че племенницата ми е разказвала, че една от функциите на феите е да подготвят растението за пресаждане, да го успокоят. Веднага разбрах какво трябва да направя. Да изкореня хвойната, да я отнеса в гората и тя ще се захване отново!

За да не ме боли нито мен, нито хвойната, започнах да използвам хоопонопоно инструмент. По време на изкореняването го използвах постоянно и разбира се, по време на транспортирането на храста в гората. Не чух рев, всичко беше спокойно. Нямаше драма, напротив – във въздуха се усещаше приближаването на нещо ново.

Предстои следващият етап – отново да поговоря с феите пазителки на растенията как по-добре да подредя лехата.

Мир за вашите цветни и овощни градини!

Обичам те!

Share to Google Buzz
Share to Google Plus

Коментари

коментари

Постоянен линк към тази тема: http://hooponopono-chudesa.bg/gradinarska-istoria/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

scriptsell.neteDataStyle - Best Wordpress Services