podarkiПрактикуването на Хоопонопоно, след като посетих семинара Самопознание на Аз чрез Хоопонопон в София през март 2016, стана за мен още по-интересно и по-приятно. Научих още интересни инструменти, които използвам всеки ден. За моя изненада се оказа, че освен ефективни, те са и много забавни. Не е ли това уникално съчетание на полезното с приятното – да чистиш спомени и едновременно с това да се забавляваш?  Освен добре известните Обичам те и Благодаря ти, вече в различни ситуации, при различни случаи имам възможност да избирам от богато меню с инструменти.

Хоопонопоно е уникален процес, но не винаги е лесно да се справяме с проиграващите се спомени… Вероятно, както и други практикуващи има моменти, в които ми се струва, че усилията ми са напразни, че нищо не се случва, нищо не се променя и т.н. За моя радост вече „улавям“ тези моменти и започвам да ги „Обичам“ и да им „Благодаря“.

Един ден попаднах на една притча, която много ми хареса и ми помогна да осъзная, че нещата не са такива, каквито изглеждат. Тя се казва „Притчата за двата ангела“. Ето я и нея:

Два странстващи ангела замръкнали през зимата край дома на богато семейство и останали да пренощуват. Домакините не били никак гостоприемни и ги сложили да спят в плевнята. На сутринта старият ангел видял пукнатина в стената и мълчаливо я замазал с ръка. Младият го видял и попитал защо го е направил.

 – Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат… – отвърнал старият.

На следващата вечер потропали на вратата на едно много бедно семейство. За разлика от предното, това било много гостоприемно. Нагостили ги на оскъдната си трапеза и даже им отстъпили постелята си, за да си отпочинат по-добре. На сутринта ангелите заварили стопанина и жена му да плачат в обора. Единствената им крава, която била основния им поминък, лежала мъртва.

 Младият ангел попитал стария:

– Как можа това да се случи? Първото семейство имаше всичко, не искаше да даде нищо, но ти им помогна. А това имаше много малко, даде ни повече от желаното, но кравата им умря. Защо?

– Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат! Когато бяхме в плевнята на първото семейство, видях, че зад пукнатината в стената се крие съкровище със злато. Заради грубостта и свидливостта на домакина – замазах пукнатината, за да не го намерят. А снощи, докато спяхме в постелята на стопанина, дойде Ангелът на смъртта, за да вземе жена му. Дадох му кравата…

След като прочетох притчата си спомних за моментите, в които съм изпитвала недоволство, че не получавам това, което искам или че нищо не се случва в резултат на практиката. В действителност, се случват неща, за които аз нямам ни най-малка представа – точно както в притчата. Появиха се въпроси като: От какво ли ме е „спасил“ Създателят, докато аз съм била толкова недоволна? Какво ли е премахнал? Но аз вече не търся отговорите на тези въпроси. Нямам нужда да знам какво се изтрива или какво си отива от мен. Вече не ми е необходимо… От тогава аз просто практикувам с пълно доверие към процеса и вярвам, че всичко, което се случва и което получавам е най-доброто за мен – вярвам, че съм на правилното място, с правилните хора, в правилното време. Вярвам, че ако не получа това, което искам в дадения момент – то не е за мен или не ми е необходимо в момента. Осъзнах, че никой не ми е длъжен за нищо, дори Създателят! Изпитах СМИРЕНИЕ и огромна БЛАГОДАРНОСТ за това, че Хоопонопоно е част от живота ми. Аз вярвам и се доверявам на процеса Хоопонопоно! Аз вярвам и се доверявам на Създателяsmiley

Благодаря ти, Създателю, че се грижиш за мен! Благодаря ти Хоопонопоно! 

 

 

 

One thought on “Хоопонопоно Работи! Довери Се На Процеса!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *