«

»

Разпечатай това Публикация

Хоопонопоно Работи! Довери Се На Процеса!

podarkiПрактикуването на Хоопонопоно, след като посетих семинара Самопознание на Аз чрез Хоопонопон в София през март 2016, стана за мен още по-интересно и по-приятно. Научих още интересни инструменти, които използвам всеки ден. За моя изненада се оказа, че освен ефективни, те са и много забавни. smileyНе е ли това уникално съчетание на полезното с приятното – да чистиш спомени и едновременно с това да се забавляваш? smiley Освен добре известните Обичам те и Благодаря ти, вече в различни ситуации, при различни случаи имам възможност да избирам от богато меню с инструменти.

Хоопонопоно е уникален процес, но не винаги е лесно да се справяме с проиграващите се спомени… Вероятно, както и други практикуващи има моменти, в които ми се струва, че усилията ми са напразни, че нищо не се случва, нищо не се променя и т.н. За моя радост вече „улавям“ тези моменти и започвам да ги „Обичам“ и да им „Благодаря“ smiley.

Един ден попаднах на една притча, която много ми хареса и ми помогна да осъзная, че нещата не са такива, каквито изглеждат. Тя се казва „Притчата за двата ангела“. Ето я и нея:

Два странстващи ангела замръкнали през зимата край дома на богато семейство и останали да пренощуват. Домакините не били никак гостоприемни и ги сложили да спят в плевнята. На сутринта старият ангел видял пукнатина в стената и мълчаливо я замазал с ръка. Младият го видял и попитал защо го е направил.

 – Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат… – отвърнал старият.

На следващата вечер потропали на вратата на едно много бедно семейство. За разлика от предното, това било много гостоприемно. Нагостили ги на оскъдната си трапеза и даже им отстъпили постелята си, за да си отпочинат по-добре. На сутринта ангелите заварили стопанина и жена му да плачат в обора. Единствената им крава, която била основния им поминък, лежала мъртва.

 Младият ангел попитал стария:

– Как можа това да се случи? Първото семейство имаше всичко, не искаше да даде нищо, но ти им помогна. А това имаше много малко, даде ни повече от желаното, но кравата им умря. Защо?

– Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат! Когато бяхме в плевнята на първото семейство, видях, че зад пукнатината в стената се крие съкровище със злато. Заради грубостта и свидливостта на домакина – замазах пукнатината, за да не го намерят. А снощи, докато спяхме в постелята на стопанина, дойде Ангелът на смъртта, за да вземе жена му. Дадох му кравата…

След като прочетох притчата си спомних за моментите, в които съм изпитвала недоволство, че не получавам това, което искам или че нищо не се случва в резултат на практиката. В действителност, се случват неща, за които аз нямам ни най-малка представа – точно както в притчата. Появиха се въпроси като: От какво ли ме е „спасил“ Създателят, докато аз съм била толкова недоволна? Какво ли е премахнал? Но аз вече не търся отговорите на тези въпроси. Нямам нужда да знам какво се изтрива или какво си отива от мен. Вече не ми е необходимо… От тогава аз просто практикувам с пълно доверие към процеса и вярвам, че всичко, което се случва и което получавам е най-доброто за мен – вярвам, че съм на правилното място, с правилните хора, в правилното време. Вярвам, че ако не получа това, което искам в дадения момент – то не е за мен или не ми е необходимо в момента. Осъзнах, че никой не ми е длъжен за нищо, дори Създателят! Изпитах СМИРЕНИЕ и огромна БЛАГОДАРНОСТ за това, че Хоопонопоно е част от живота ми. Аз вярвам и се доверявам на процеса Хоопонопоно! Аз вярвам и се доверявам на Създателяsmiley

Благодаря ти, Създателю, че се грижиш за мен! Благодаря ти Хоопонопоно! 

 

 

        

 

Share to Google Buzz
Share to Google Plus

Коментари

коментари

Постоянен линк към тази тема: http://hooponopono-chudesa.bg/hooponopono-raboti-doveri-se-na-procesa/

1 коментар

  1. Цветана

    Благодаря.Оичам те.

     

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

scriptsell.neteDataStyle - Best Wordpress Services