«

»

Разпечатай това Публикация

Като Възрастни

%d0%ba%d0%b0%d0%ba-%d0%b2%d0%b7%d1%80%d0%be%d1%81%d0%bb%d1%8b%d0%b5-150x150Всеки път, когато трябваше да разговарям с дъщеря си за нещо сериозно, тя недоволстваше, казваше, че самата знае всичко и не е нужно нищо да и говоря…, по-добре да замълча. Чувствах се като ученичка, която не си е научила урока и вече нямах желание да разговаряме на такива теми. Тя имаше един и същи отговор за всичко: „Аз самата знам всичко…“

След преглед с Кекалике разбрах каква беше причината за конфликта между нас.  Унихипили на дъщеря ми е много по-възрастно от нашите Унихипили с мъжа ми, с голям „стаж“ жизнени въплъщения и затова не ни възприема като родители.

Помня как дъщеря ми с досада и раздразнение избухна: „Ти нищо не разбираш… Ти си още дете… Аз съм много по-голяма от теб, аз зная повече…“.

И така, кой е шефът в къщи?

Според всички правила на „възпитанието“, както подобава на всеки родител трябваше да внеса яснота кой кой е „и”… По-рано бих постъпли така…

А сега… наистина е по-добре да замълча.

Но, тъй като имах да обсъдя важен въпрос с Даша, не преставах да мисля как да я „накарам“ да ме изслуша… Нямах ни най-малка представа как да се обърна нея и как да подходя.

Както винаги, Хоопонопоно ми помогна. Помолих Създателя да ми подскаже правилното време за разговор с Даша.

В един мрачен ден дъщеря ми не излезе да играе с приятелките си, а прие моето предложение да се разходим на двора. Не планирах разговор, той се случи от само себе си. Даша с доверие се притисна към мен, хвана ме за ръка и на мен ми се прииска да споделя с нея.

Започнах да говора за това, което беше важно за мен да кажа. Аз говорих, а Даша слушаше без да ме прекъсва, като от време на време задаваше въпроси. И така, разхождайки се, без да бързаме, ние разговаряхме „като възрастни“.

Според Хоопонопоно ние не сме тук, за да възпитаваме деца си. Ние сме тук, за да пускаме нашите общи спомени. И колкото повече неприятности създава детето, толкова повече безпокойство носи то в живота ни, толкова по-трудно ни е да приемем неговите „лудории“ и толкова по-силно ни се иска да го поправим… Но е глупаво да се опитваме да поправяме някой, който вече е чисто сърце и съвършена душа. А такъв е всеки от нас. Затова, нека да поправяме грешките само вътре в самите насsmiley.

Благодаря.

Share to Google Buzz
Share to Google Plus

Коментари

коментари

Постоянен линк към тази тема: http://hooponopono-chudesa.bg/kato-vzrastni/

1 коментар

  1. Тони

    Не разбрах как точно стана чуването. Моля напишет точните думия,с които се обьрнахте.Благодаря.

     

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

scriptsell.neteDataStyle - Best Wordpress Services