Научи ме на товаНие много дълго време търсихме семейна квартира.  С изчистването разбирането за границите на времето  като „дълго-бързо” престава да съществува и в нужния момент на нужното място се намира именно това, което ти е нужно. Така се случи и в нашия случай, защото за такава приятна цена, подобни добри жилища няма откъде да се намерят. Ние намерихме такава, по-правилно би било да кажа, че нашето жилище дойде в нашия живот. Просторна, светла, с огромни прозорци, с шикозно обзавеждане. Между другото жилището ни прие доста дружелюбно…

Стаята, която се предполагаше, че ще е детска за нашата дъщеря изглеждаше съвсем не по детски. Голяма част от стаята заемаше величествено голямо, черно мраморно легло. Много шик, разбира се… Но не за момиченце на 7 години.

Аз помолих хазяйката на дома да смени това легло. Тя с радост го прибра и ни донесе обикновено, дървено, която беше съвсем незабележимо на фона на скъпата обстановка в квартирата. Затова пък в детската стая стана по-просторно, появи се и място за занятия и игри с дъщеря ми.

Квартирата наблюдаваше нашето поведение – какви още изменения без нейно съгласие се каним да направим. Да… За това – можем ли да сменим леглото в спалнята ние не попитахме нашата скъпа Квартира. А след няколко дена в детската се счупи стъкло, просто се пръсна на малки парченца. Защо се случи това?

Трябваше да се смени стъклото и докато течеше работата по това, на няколко пъти ни се наложи да мием и чистим стаята, а заедно с това се появи и шанса да поискаме прошка за това, че сме обидили нашата скъпа Квартира.

Тогава и през ум не ми е минало, че квартирата може да се обиди от смяната на мебели. За да разберем какво действителност се случи ни „помогнаха” малките буболечки, които по някакъв необясним начин плъпнаха из цялата кухня няколко месеца след като се беше строшило стъклото в детската. Наложи се с дъщеря ми да отпътуваме за няколко месеца и борбата с буболечешкото нашествие се падна на мъжът ми.

Много продукти бяха изхвърлени, тъй като беше безсмислено да ги спасяваме. Бръмбарите атакуваха всички хранителни запаси и нямаха намерение да напускат жилището ни. Мъжът ми с негодувание миеше кухнята и изхвърляше продукти, миеше и хвърляше… И една вечер неудържимо възропта: „Колко още може да се издържи така???!!!”

– А защо започнахте да променяте всичко както вие искате, аз молила ли съм ви? – проговори квартирата. Тя ни припомни промените, които бяхме направили в нейното пространство.

– Какво сме направили както не трябва? Леглото… И всичко това е само за едно легло? – удивлението на мъжа ми беше безгранично. Той беше много изморен след работния ден, на всичкото отгоре вместо вечеря получаваше армия бръмбъри в кухнята.

– И какво искаш? – продължаваше диалога мъжа ми.

– Научи ме на това, което правиш! – строго и взискателно каза Квартирата, имайки предвид Хоопонопоно.

– На работа ги уча, всички ги уча, сега и тук… – мърмореше мъжът ми. Видимо на квартирата не и бяха обидни такива отговори или пък много и се искаше да научи Хоопонопоно, но тя настояваше на своето и нямаше намерение да отстъпва.

Щом ще учиш, учи. И мъжът ми разказал за процеса Хоопонопоно на квартирата и дал примери как той самият се чисти.

И после? Това е невероятно, но бръмбарите по същия загадъчен начин  както се появиха,така и изчезнаха. Квартирата обеща, че бръмбари повече няма да има и сдържа обещанието си.

Оттогава мина половин година и сега нашата Квартира се превърна в светло изчистващо и благодарно пространство за цялото наше семейство.

Обичам те, Квартира!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *