«

»

Разпечатай това Публикация

Някои Врати Се Затварят

origВ края на месец май имах служебен ангажимент във Варна. Трябваше да нощувам там. Реших да преспя у моя приятелка от детство – Мариана. Децата и са на екскурзия, мъжът в командировка, ето ти възможност да се наприказваме по женски.

Маца  е изключително почтен и честен човек, толкова почтен, че се оказа заплаха за колегите си на не едно работно място. В началото на миналата година се наложи да се преместят във Варна, за да не пътуват децата до училище. Наем, училищни разходи, мъжът и на непостоянна работа… С дипломата си на ботаник от престижен български университет Маца месеци наред търси работа къде ли не, беше съгласна на всичко… Накрая започна като продавачка в цветарски магазин при една вреслива и арогантна шефка. Работеше по 12 часа на ден и в съботите. В магазина нямаше даже стол – забранено и беше да сяда и да говори по телефона, през зимата работеше без отопление. Разбира се, че нямаше осигуровки и заплатите и се изплащаха когато шефа реши.

Знаех за тези и още подробности, но когато я видях този път – ми се сви сърцето. Изглеждаше не само уморена, преуморена, но и отчаяна. Ръцете, особено палците и показалците и бяха с дълбоки кафяви белези, наранени от постоянното кършене на листата на цветята, тръните на розите….и навярно още много неща, които тя не искаше да каже. Маца си беше цветар по рождение и по наследство – в родната и къща, майка и въпреки 80-те си навършени все още поддържа в изряден вид огромната градина. Маца обичаше цветята и работата си и въпреки, че изнемогваше, най-големият тормоз за нея бе не самата работа, а отношението на работодателката и.

След преговора на доброто старо време, аз узнах голямата и тревога. Преди няколко дни в пълния с отглеждани с любов от моята приятелка с цветя магазин, една клиентка се развикала, че няма какво да се купи тук. Маца не се сдържала и реагирала – влезли в спор, разстроила се, за да скрие огорчението и напиращите сълзи се заела да обработи огромен наръч рози в единия край на магазина. На дошлата нова клиентка подала исканото цвете, забравяйки да даде касов бон… и…и… от трън та на глог – констатира се данъчно нарушение – парите в  касата се броят. Естествено се оказват с 3.50 лв. повече – точно колкото струва продаденото цвете, това се отсъжда като опит за кражба… С две думи Маца ще трябва да плати глоба от порядъка на 500 лв. вероятно. Разправии с данъчни, с шефа, със себе си: Как можах да го допусна и прочие?… Трябваше във вторник да се яви в данъчното, за да и връчат акта и да узнае подробности за сумата и последствията.

Маца беше много по-разстроена, от колкото мога да разкажа. Утешавах я, че не е дошъл края на света и че семейството и е живо и здраво, че и това ще мине и естествено през цялото време чистех, поемах отговорност, поливах ситуацията със синя слънчева вода и с какъвто още ми дойде като инструмент на ум, чистех и чистех. В началото ми се искаше да изригна и да и кажа: Ах, скъпа ми приятелко, само ако знаеше и правеше хоопонопоно, можеше да поправиш ситуацията, но се сещах, че не е нужно тя да го прави. Щом съм част от ситуацията, то отговорността е моя и аз трябва да работя по въпроса.

Във вторник – веднага след посещението в данъчната институция, връщайки се в магазина, моята приятелка сварва шефката си в магазина. Съобщават и, че магазина се закрива, Маца се  оказва уволнена, а заплатата и – неизплатена… и…  Слушам я , утешавам я, чистя… И всеки път, когато през деня се сетя за нея, поемам отговорност, работя със ситуацията.

Минава един ден. Звъня в четвъртък. Маца звучи странно добре. Предния ден и се обадила нейна бивша колежка. Търсят ботаник за шеф на озеленителните дейности в един прекрасен черноморски комплекс. Ще пътува за работа с комфортен безплатен служебен транспорт. Има право на безплатна храна и вода, освен това и други добавки към заплатата. Има възможност сама да взема решения, да твори, да се развива – работа мечта. Отказва ли се такова нещо?

Както се казва на хонопонски, когато се чистиш, някои врати пред теб се затварят… Разбрахме защо врата към предишната и тежка работа се затвори с гръм и трясък… А аз чисто по човешки, с ограничения си разум и давах съвети: имаш и педагогическа правоспособност – търси работа в някое училище на есен, знаеш и италиански – и това можеш да преподаваш, а то… Създателят както винаги има други и то перфектни планове за нас.

Какво друго ми остава, освен благодаря? А – да, да чистяsmiley!

Share to Google Buzz
Share to Google Plus

Коментари

коментари

Постоянен линк към тази тема: http://hooponopono-chudesa.bg/nyakoi-vrati-se-zatvaryat/

1 коментар

  1. Диана

    Защо ли точно днес прочетох това?…Едва ли е случайно…Да чистим заедно! Да, когато една врата се затвори, то се отваря друга. Създателят винаги има с какво да ни изненада. Обичам те, Съжалявам, Моля те прости ми, Благодаря ти!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

scriptsell.neteDataStyle - Best Wordpress Services