«

»

Разпечатай това Публикация

Обичам Това, Което Е

Обичам Това, Което Е  Преди около година реших да сменя работата си. Настоящата не ми носеше вече удовлетворение, исках нещо ново и различно. Бързо напуснах с надеждата на новото работно място да получа това, което ми се искаше. Две седмици след това се озовах на нова работа, в друг град, с нови колеги. Но попадайки на новото място, започнах да си давам сметка за предимствата, които ми даваше предишната работа и които не оценявах и недостатъците на новото работно място.

Новият офис беше малък, вътре имаше преграда, която допълнително стесняваше пространството. Документите бяха подредени по странен за мен начин. Имаше много ненужни вещи, а шефът много рядко беше в „добро“ настроение.

Първо изпитвах недоволство от всички тези неща, но изборът беше мой и аз трябваше да поема 100% отговорност за него. Веднага ми се прииска да напусна и да си потърся нова работа (както правих до този момент). Но, осъзнах, че цялата тази бъркотия, която виждам в офиса всъщност, се намира вътре в мен, а от себе си не можеш да избягаш… Напускането за мен не беше решение.

Прииска ми се да направя нещо за офиса, но след всяко подреждане, шефът ни се сърдеше, че нищо не намира… Единственото, което можех да правя е Хоопонопоно. Започнах много интензивно чистене. Включих всичките си колеги и адреса на офиса в ежедневното си изчистване. Поливах офиса със Синя Слънчева Вода – мислено и физически (когато имах възможност), обичах столовете и всеки клиент, който влиза в офиса. Не пропусках да благодаря на документите, на компютрите и на всички компании, с които работим. Истината е, че всичко ми изглеждаше толкова безнадеждно, че не очаквах абсолютно никакви резултати. Просто знаех, че трябва да правя Хоопонопоно.

И доживяхме да настъпи един неочакван за всички ни момент, в който шефът периодично започна да получава вдъхновение да изхвърля ненужни документи, подреди си бюрото. Една сутрин влезе в офиса и ни съобщи, че ще махне преградата, която стеняваше пространтвото. Махна я още на следващата седмица. Стана просторно. Офисът започна да диша. Направиха ремонт, боядисаха стените, купиха нови столове. И не само това. Шефът ни започна да ни защитава, стана по-мил, постоянно намира поводи да ни почерпи с бонбони, кафе или фреш. Вече е по-усмихнат и в по-добро настроение. Намали ни работното време с един час – това е прецедент в историята на фирмата! smiley Шегуваме се и се смеем на работа.

Освен гореизброените резултати, тази ситуация ми донесе нови преживявания и усещания, възможност за много, много изчистване, както и ново осъзнаване… Ето го и него, разказано чрез следната кратка притча:

Случайно преминаващ пътник попитал овчаря, който пасял стадото си:

– Какво ще е времето днес?

Овчарят се усмихнал и отговорил:

– Такова, каквото ми харесва.

– Откъде знаеш, че ще бъде такова, каквото харесваш?

– Осъзнавайки, че не винаги мога да получа това, което очаквам, се научих да обичам това, което е.

Всичко е Любов! Обичам те! Благодаря!

           

          

Share to Google Buzz
Share to Google Plus

Коментари

коментари

Постоянен линк към тази тема: http://hooponopono-chudesa.bg/obicham-tova-koeto-e/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

scriptsell.neteDataStyle - Best Wordpress Services