«

»

Разпечатай това Публикация

Правилният Черен Път

Всички преживяхме последиците от усложнената зимна обстановка в страната ни. От радиото, приятели и познати научавах различни истории, свързани с „лошото“ време. По телевизията можеха да се видят кадри на бедстващи хора по пътищата. Температурите бяха минусови и навън бе много студено. Но всичко, което чувах беше много далеч от мен, не обръщах особено внимание на това, което се случва.

В един от тези студени дни се оказа, че автобуси не пътуват поради усложнената зимна обстановка и помолих баща ми да ме откара от работа до вкъщи. По пътя на около един километър от дома ни имаше задръстване. Не знаехме каква е причината. Придвижихме се малко по-напред и се оказахме по средата на кръстовище, където беше спряна полицейска кола, а полицаите категорично отказваха да пропускат колите да преминават.

Обърнах се и видях всички коли и хора, които се бяха събрали. Изглеждаше страшно – замръзнали хора, отчаяни лица, сняг, студ, затрупани коли, безпомощност… И всичко това са спомени, които ме свързват точно с тези хора, точно на това място, точно в това време…

Мислих си колко е нелепо това, което ни се случва – намирахме се на един километър от дома и не можехме да се върнем у дома. Бяхме в безизходно положение и нищо не можехме да направим. Не можехме да продължим напред, нито да се върнем назад, а пътят, по който можехме да заобиколим и да стигнем до дома беше непроходим. Бяхме попаднали в капан. Аз не виждах никакъв изход. Не можех да повярвам, че ми се случва това. Какви ли не чувства и емоции се появиха… Но това, което знаех, че трябва да направя в тази ситуация е да поема 100% отговорност за нея. Не спирах да повтарям всички инструменти, които ми идваха наум.

В този момент си спомних как Кекалике разказва за нашите Ангели Хранители и Духовни Наставници, че те винаги са до нас, че могат да ни помогнат, само ако ги помолим за това. Е, в този момент имах нужда от помощ. Обърнах се към моя Духовен Екип и Създателя с молба да ни помогнат да се измъкнем от безизходното положение, в което се бяхме озовали – да ни подскажат правилните решения и действия за нас. Нямах представа как ще приключи всичко това. Само знаех, че трябва да правя Хоопонопоно. Също така чистих пътя от мястото, където се намирахме до дома.

Успоредно на пътя, който беше затворен за движение има „черен“ път, по който полицаите „посъветваха“ да минат всички, които настояват да пътуват, но никой не смееше да тръгне по него. След известно време, в един и същ момент, една по една колите започнаха да се насочват към пътя, който не беше ясно дали е проходим. Сякаш хората бяха придобили смелост и решителност да поемат по него. Ние също решихме да рискуваме, вместо просто да чакаме… Оказа се, че пътят беше идеален и напразно сме се страхували – нямаше нито натрупан сняг, нито каквито и да било пречки за нормалното придвижване по него. Бяхме много щастливи и благодарни, че се намери решение на ситуацията. Дори не ми се мисли какво би станало, ако се бяхме поддали на страха и съмненията…  

Няколко дни след случилото се, пишейки тези редове си спомних за текст, който преди време получих от моя приятелка, който точно описва преживяното:

„Каквото и да се случва в живота ти, колкото и тревожни да изглеждат нещата, не изпадай в отчаяние. И всички врати да останат затворени, Бог ще отвори само за теб нов път. Бъди благодарен!…“

БЛАГОДАРЯ НА СЪЗДАТЕЛЯ, НА МОИТЕ АНГЕЛИ ХРАНИТЕЛИ И ДУХОВНИ НАСТАВНИЦИ!

 

 

Share to Google Buzz
Share to Google Plus

Коментари

коментари

Постоянен линк към тази тема: http://hooponopono-chudesa.bg/pravilniyat-cheren-put/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

scriptsell.neteDataStyle - Best Wordpress Services