«

»

Разпечатай това Публикация

Ръкавичките

DSCN1396Остават броени дни до семинара В София. За пореден път си мисля: какво ли ще се изтрие този път? От каква ли беда или болест ще се отърват идващите след мен, след нас потомци?  Гледам града през прозореца на моя дом и с периферното си зрение забелязвам, че моите ръкавички са с мен и до мен.

Имам нужда да ги държа близо да себе си – на бюрото или в чантата … Ръкавички с пет пръста, пъстри пре-пъстри,  плетени от ръцете на моята любима баба. Мънички са, побират се и двете в дланта на едната ми ръка, плетени са с 5 куки – дължината на едното пръстенце няма и 3 сантиметра. Как е съчетала цветоветe, колко светлина и любов, колко желание за живот е вплела в тях…

Плете ги когато беше на около 90 години. Замина си на 92 далеч от мен, в друга държава…

Много я обичах. Тя беше еталон за най-усмихната и жертвоготовна да изпълни всеки каприз на своите внуци баба. Само тя си знаеше обаче какво е скрито в душата и. Беше умна, грамотна и много начетена за времето си жена, но останала на млади години с дете без мъж…  Нейната майка – прабаба ми също остава сама на улицата, без дом със 7 деца. Изпраща мъжа си на война, от която той не се връща никога. Няма известие нито, че е пленен нейде, но е жив, нито ако е починал къде е гроба му….  Война, недоимък, унижения… Утешавах се преди, мислейки си, че вече е минало. Сега знам, че аз съм човека, който трябва да поправи тези грешки.

Няколко години преди да си замине, баба живя при нас в татковата къща. Как съжалявам, че не стоях повече при нея, как съжалявам, че не се отбивах по-често в стаята и да я питам как е и има ли нужда от нещо, да стоя повече, да говоря повече с нея…. Как искам да поправя грешките си…

Знам, че връзката между нас с нея е  по различен начин специална и силна. Виждайки около себе си ръкавичките плетени от нея, за мен е равносилно да и искам прошка, а понякога и помощ.

Мисля си за нея, за съдбата на жените от рода ни, за съдбата на жените от както свят светува… Как искам да се поправят нещата…

Хора, които имат силно развита сетивност казват, че виждат и усещат как на семинарите идват с нас и предците ни, че те също чакат своето освобождение от програмите. А на мен ми се иска да изчистим колкото може по-спешно несправедливостите, които понасят на жените по света.

Звънящият телефон прекъсва мислите ми. Обажда се настойчив женски глас с молба за помощ за регистрацията на семинара. Обяснявам и какво да направи, жената казва: „Ако има нужда, ще се обадя пак”. Разбира се, но кажете ми как е вашето име. „На всяка цена искам да се включа в семинара, ще се обадя отново, името ми е”:  жената произнася името на баба ми. Това е рядко срещано, нетипично за хората в обкръжението ми име. 

Бабо, мила моя, скъпа бабо, знам че с теб имаме особена работа за вършене на тази земя. С мен си, Големият ни събира отново, за да я вършим заедно.

Благодаря ти, Създателю.

Share to Google Buzz
Share to Google Plus

Коментари

коментари

Постоянен линк към тази тема: http://hooponopono-chudesa.bg/rkavichkite/

1 коментар

  1. Наталья Пушкина

    Алоха, Мераль! Благодарю тебя! Очень трогательная история, как будто про мою бабушку написала! Я люблю тебя! 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

scriptsell.neteDataStyle - Best Wordpress Services