«

»

Разпечатай това Публикация

Сертификат-Инструмент

i love youСлучи се преди няколко години. След поредното ровене във форума на руския сайт „Чудеса хоопонопоно” (български все още нямаше), си припомних, че инструкторът на първия ми Хоопонопоно семинар ни беше казал, че сертификатите ни за присъствие на семинара са също изчистващ инструмент. Все се канех да си сложа дипломата някъде на видно място, но още не бях се организирала да го направя. Най после се разрових, намерих си дипломата и я оставих на масата в хола. Реших, че по-късно ще реша къде и как да я сложа.

Беше лято, прибрах се късно. Нямах работа в кухнята, защото бях вечеряла. Нямам спомен какво съм правила там, но помня, че няколко пъти влизах, излизах… В мен беше заседнало усещане, че трябва да погледна в ляво, но разумът ми диктуваше: нямаш работа там. В ляво има остъклената тераса, на която готвя. В полунощен час няма да готвя, разбира се, какво да правя там. Но в един момент усещането надделя и аз забелязах в тъмното нещо светещо на пода на терасата. Светнах… и ме завладя тих ужас. На стената висеше със  зеещи врати шкаф, поставен там преди 5 години.

Майсторът, който го постави беше висок и снажен мъж. След като заби двата големи, здрави дюбела в стената, той се хвана за тях с двете си ръце се отпусна, отделяйки крака от  пода и ми каза: Виж, Мерал – колко здраво съм ги сложил, ще издържат каквото и да закачиш на тях. А в един кухненски шкаф  какво може да се държи?

Обичам този шкаф, харесва ми да го виждам, създава уют в душата ми. И както се полага, в любим шкаф аз държах любими прибори и чаши. Все избирани, все с любов купувани… а сега… гледката беше не само тъжна, но и страшна: на пода и навред наоколо лежаха пръснати купища парчета стъкло и порцелан…  Шкафът висеше безпомощно на левия си дюбел … вратите му – като криле на ранена птица висяха и те, липсващите стъкла на прозорците зееха като извадени очи … Не посмях да пристъпя на терасата от страх, че шкафът ще се стовари отгоре ми. Беше зловещо. Сякаш невидим сила беше изтръгнала от стената десния край на шкафа и беше потрошила всичко… Бях стъписана, неадекватна…

Не зная колко време съм останала завладяна от тягостното чувство, но в един момент се сетих да започна да повтарям: Обичам те, Благодаря, Обичам те, Благодаря… и ми светна, в един момент се сетих! В Хоопонопоно казват, че уредите и приборите поемат негатива на себе си, вместо своите собственици! Божичко, чак сега прозрях! От какво ли страшно нещо ме е отървало моето Хоопонопоно с днешния инцидент? Какво ли лошо се е изтрило – толкова неочаквано и масивно? Тягостното ми униние започна да прелива във бурен възторг. Толкова се развълнувах, че ми беше трудно да заспя. Дълго, дълго премислях случилото се  – и то само след една извадена наяве диплома…

Никога повече не прибрах дипломата нейде сред други документи където и да е. Всичките си Хоопонопоно дипломи ги държа нейде окачени. Не че няма да чистят неокачени, но явно моите „шетат по на-широко” като са видимиsmiley.

 

Share to Google Buzz
Share to Google Plus

Коментари

коментари

Постоянен линк към тази тема: http://hooponopono-chudesa.bg/sertificat-instrument/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

scriptsell.neteDataStyle - Best Wordpress Services