«

»

Разпечатай това Публикация

… Ти върви след мен

idi za mnoiВсичко започна с това, че в една конкретна ситуация моя приятелка се държа според мен – неадекватно. И се включи в главата ми порой от мисли: осъждане след осъждане. Направо бях бясна от нейното поведение. От време не време ми олекваше от чистенето, но неистовото желание отново и отново да обсъждам, осъждам, говоря за нея и нейното поведение не ме напускаше.

Помислих си: „В края на краищата аз винаги си искала да практикувам Хоопонопоно – и ето на, самият живот ми дава тази възможност.” Отложих всички, според мен важни и срочни дела и отидох да поправям грешката. Да наместиш нещата в себе си, с Унихипили е по-важна работа. Потопих се в практика….

Отношенията с приятелката ми, които бяха пред разрив се разрешиха от само себе си и без да се налага да се изясняваме.

Чистенето ме доведе до разбирането на това, че всички около нас са наше огледало.  По-рано аз не разбирах напълно това – какво означава да ме ”отразяват”… Та нали аз не съм такава като тези хора, постъпващи не така, както аз си мисля, че трябва да постъпят…

Исус е казал: „И какво от това? Ти върни след мен”. Ако не съдех, какъв ли щеше де бъде светът? Всичко, което казваме, го казваме за себе си!!! Моите негативни мисли ми показват как аз виждам себе си. Сега, веднага щом ме споходи мисъл да съдя някого за нещо – дума, постъпка, да отбележа, да дам оценка на казана дума, на постъпка, то аз си казвам: ”Ето така аз виждам себе си!” J, усмихвам се и пристъпвам към практикуването на Хоопонопоно с благодарност за възможността да изчистя тази програма.

Мирът започва от мен!

Share to Google Buzz
Share to Google Plus

Коментари

коментари

Постоянен линк към тази тема: http://hooponopono-chudesa.bg/ti-virvi/

1 коментар

  1. Иванка Захариева

    Имам подобна опитност. Отидох  на гости при близка роднина, трябваше да и върна парите, които ми беше поверила, но аз ги ползвах за ремонт и в този момент не можех да ги възстановя. Тя се на хвърли с много обидни думи, аз само слушах и не можех да реагирам…проявих търпение и замълчах, малко не присъщо за мене. Излязох от тях и започнах да се чистя по пътя до дома и изведнъж разбрах…защо да се сърдя на нея, Благодарих и! Прозрението беше,че нейните думи, са това моите думи, което аз мисля за себе си едно към едно, колко боли ако друг ти го каже, когато аз сама се обиждам, дори  и не се замислям. Поех 100% отговорност за всичко, което се случва. 

    Прибрах се, от болка, мъка и отчаяние заспах… Като станах продължих да се чистя и да разговарям с моето Унихипили,  да се моля и пак да се чистя и не след дълго Вдъхновението дойде как да се справя. След седмица,  с моята роднина поговорихме и намерихме приемливо решение и за двете.

    ОБИЧАМ те  Унихипили! 

    Благодаря ти  Вдъхновение! Благодаря ти Хооноопооно! Обичам те! 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

scriptsell.neteDataStyle - Best Wordpress Services