грустная-история-150x150Младата жена днес негодуваше. Мъжът и не бе платил наема за квартирата, в която живееха. Той каза, че…  Да, нещо говореше, обясняваше нещо, което жената не я интересуваше. Тя винаги е смятала, че мъжът затова е мъж, за да обезпечава, а не да хленчи. А негодуваше, защото мъжът и я помоли този месец тя да плати наема с парите, които беше спестила.

„Нямам пари! Похарчих всичко!“ – отговорила жената. Тя винаги се е радвала на възможността  да спестява.

–   Ти чу ли какво каза тя, Тате? – с възмущение монета от пет копейки се обърнала към банкнота от пет хиляди  –  Тя му каза, че нас ни няма! Чуваш ли ли! Как така ни няма, след като ние сме тук?!

— О, да, обидно е някак да чуеш това. Ние сме в добра банка, привличаме още благосъстояние, а тя… Хммм.

— Тате, хайде да отидем при лелката, която е ето там, зад касата. Тя с такава любов ни брои, благодари, обича. Толкова е хубаво, да си с нея. И даже когато не и стигнаха пари, за да изпрати детето си на детски лагер, тя пак продължаваше да е добра с нас, никога не ни е обиждала.

— Прав си, сине! През следващия месец ще измолим за нея премия в размер на три месечни заплати.

А за младата жена през следващия месец се появили непланирани разходи и иска или не и се наложило да похарчи всички спестени пари. 

Макар приказката да е тъжна, това е повод за всички нас… Не, не да се замислим, а просто в този момент да поискаме прошка от своите пари за всички действия и мисли, които биха могли да ги обидят и постоянно да им благодарим, благодарим, благодарим!

 

2 thoughts on “Тъжна Приказка

  1. Едва ли е случайно, че четем това, тези които са го прочели. Обичам те, Съжалявам, Моля те прости ми, Благодаря ти! Благодаря на финансовите средства!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *