хоопонопоноНе е трудно да откриеш свой бизнес, да заемеш пари или да вложиш свои. Трудно е да се задържиш на повърхността. Колко хора откриват свой малък или голям бизнес наоколо? Цял океан. А колко преживяват даже и месец? Този отговор знаят всички…

Недалеч от моя дом има ресторантче. В него някога приготвяха бразилска кухня. Поживя този ресторант недълго, след това, след няколко месеца там вече имаше табела „Европейски десерти”. Но и на десертите не им се удаде да поживеят повечко.

Аз минавам покрай това здание практически всеки ден. Виждайки смяната на табелите, аз започнах да се чувствам също както и това здание – тъжно,  нещастно.

Без да „скатавам в килера”, аз започнах да чистя в себе си онези програми, породили тъга в моето подсъзнание. Не мога да кажа колко време мина, но се появи нова табела „Тайска кухня”.

Аз продължавах да работя над себе си. Любопитството ми взе връх и веднъж аз се спрях да разузная там кое-как. Беше самото откриване на ресторанта.

Собствениците – емигранти от Тайланд. Говорят развален английски. Обслужването – далеч от очакванията на американците. Храната – също аматьорска. Изглеждаше като нищо особено и забележително.

Но! Влизайки тук, аз забелязах, че над мен не тегнат тъжните мисли, виждайки вида на зданието, всичко вътре. Оказва се – че се е изтрила тъгата от мен, изтрила се е и от помещението на ресторанта. Появило се беше топло усещане за спокойствие, мир, цялостност.

Няма да кажа, че ресторантът е разположен на изгодно за бизнес място. По-скоро даже е трудно да го забележиш. В същото време ресторантът процъфтява. Притегля към себе си нужните хора. Храни не само с храна, но и със семеен уют и миролюбива атмосфера.

И така, кое е нещото, променило това място, което менеше собствениците си като ръкавици? Отговорът е един – духовността.

В ресторантчето аз намерих ъгъл, в който стояха предмети за будистки обреди за възхвала на Бог. Собствениците на ресторанта са се молили за него. Обичали са го. А Той, Ресторантът, вече правеше своето, предназначението си. И нека собствениците му не знаят за Хоопонопоно, там веднага е видно, че в зданието живее Създателят. Хората не са го забравили. Напротив – поканили са Го да бъде с тях.

Не е ясно дали се е отразило духовното отношение на собствениците към своя бизнес, моята работа над себе си или всичко заедно, но фактът си е факт – ресторантът тази година навършва 4 години. Такъв срок никой от предишните стопани не го е доживял.

И какво се получава – ако искаш бизнес не за ден, два, покани там Създателя, постави го на първо място. Останалото ще дойде само.

Обичам те!

One thought on “Не За Ден-Два…

  1. Здравейте , обичам ви , искам да споделя нещо с вас и да ме посъветвате ако е възможно. От скоро практикувам техниката, и честно казано не винаги има няма на ден по 3 или 4 пъти повтарям думите, пия редовно слънчева вода и чистя всичко, което ми се изпречи на пътя. Това което искам да споделя е че от 1 година се опитвам да отворя йога студио; не само за йога но и запилатес, юмеихо терапия , биоенерготерапии, и рейки. Но винаги стигам до затворена врата, тоест да нямам клиенти, вярно е че съм в най-неплатежоспособния край на България. Но в другите студия по йога има практикуващи, а при мен не, въпреки направените от мен промоции и ниски цени. Знам, че трябва много да чистя, но искам ващия съвет по какъв начин и по колко часа на ден. От къде да започна.Обичам Ви,  Съжалявам , Простете ми , БЛАГОДАРЯ. Мир от мен

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *