гаражЛягам да спя. Утре е ден с плътен график. В главата ми звучи: „Провери къде са ключовете от гаража”. Как къде? На мястото си. Някъде в чантата. „Погледни…” – не млъкваше гласът вътре в мен. Еее, та какво толкова може да се случи? Утре ще погледна.

Сутринта пред самия вход на гаража, аз си спомних снощният вътрешен диалог. Търся ключовете, а тях ги няма!!! Не може да бъде! По принцип не съм заплес smiley. Спомних си, че благоверният ми има резервни. Важното е да стигна до колата. Именно днес, тя ми е много необходима.

Ние откарахме дъщеричката в детската градина и тръгваме към моя гараж. Дима трескаво търси ключа. Изтръскахме всичко, което може и не може! Как така! Моето вътрешно онемяване не премина веднага… Та аз съвсем забравих за чистенето!

Мълчейки, доближих гаража и мислено започнах да му искам прошка, прибирайки, камъчетата около вратата: „Миличък мой, хубав гараж. Ако аз, моето семейство, моите роднини и предци сме те обидили с дума, мисъл или постъпка, моля те, прости ми! Аз съм 100% отговорна! Аз много те обичам.”

Тъкмо приключих, когато зад гърба си чух радостното „Ура”! За пореден път изтръсквайки джобовете, съпругът ми намерил ключа! Аз извадих от чантата специалните ръкавици, за да не се изцапам, отключвайки мазният катинар и именно в ръкавиците намерих своя ключ!

Мдааа! Значи така трябваше да изхитрува, за да привлече вниманието към себе си. Ако не ме беше домързяло вечерта и бях проверила къде е ключът, то бих се изчистила по-рано. Нямаше да има паника сутринта. Но това беше вече минало.

Този случай ми напомни, че ако някаква вещ се нуждае от изчистване, то Създателят непременно ще намери начин да почука на вашата врата!

Благодаря ти!

 

 


 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.