Аз много се страхувах да разкажа на сина си за Хоопонопоно. Защо? Наистина не знам. Разбира се, програмите ми нашепваха всякакви версии – обяснения, но нямах намерение да се хващам на тяхната въдица и се чистех. Чистех се и пусках очакванията си по повод всевъзможни варианти на нашия разговор.
Получих неприятно известие за рязко влошаване на здравето на родната ми баба. И съобщавайки това на сина си, го помолих да й казва: „Обичам те, бабо” много, много пъти. Без каквито и да е въпроси синът ми се съгласи и веднага започна да прилага тази безценна фраза на глас.
В главата ми започна диалог: „Защо той не ми задава въпроси? Защо, за какво ще ми помогне това? Та той ми е такъв любопитен!”. Моят интелект ме провокираше да се опитам да разбера. И вместо да се доверя и да приема, аз все пак го попитах:
– Алберт, ти знаеш ли защо трябва да се казва „Обичам те, бабо?”
– Да, мамо.
От вълнение едва не се задавих!
– Кажи защо?
– Ами… как да ти кажа… Когато й казвам: „Обичам те, бабо”, към баба текат много хубави, добри енергии, които я лекуват.
И кой на кого да разкаже по-добре за Хоопонопоно?
Сега, когато говоря със сина си за изчистването, той приема информацията като разбираща се от само себе си, сякаш винаги е знаел за това.
Децата постоянно ни учат, само че, готови ли сме да ги чуваме? Аз почти всеки ден се улавям да мисля, че в домашната суета много често ми е трудно да се концентрирам над това, какво говорят моите деца.
Аз съм уверена, че абсолютно всяко дете притежава удивителен дар. Дарът – това е възможността да даваш това, което ще донесе Любов и Радост. Децата ми дават възможност да си спомним истината за себе си – любящи и любими, умеещи да се радват на всеки миг от живота. Всяка крачка и дума, пропити с Божествената светлина и Мъдрост. Разбира се, има случаи, когато поведението на децата, меко казано не доставя особено приятни емоции, но за мен това е само Божествен намек за възможността да пусна програмите, които са в мен.
Благодарение на Хоопонопоно, аз се уча да гледам на света всеки ден през очите на дете.