мамо– Мамо, привет! Аз съм…

 – Къде хукна? Къде се събуват обувките у нас ?

– Да, сега! Аз исках да ти кажа…

– Алберт, първо направи това, което ти казах! Обувките – на етажерката и чантата си прибери от коридора, закачи костюма си…

– Добре, мамо.

– Сине, защо веднага включваш телевизора? Та той ти пречи!

– Не мамо, той ми помага да се отвлека от лошите мисли…

И така беше почти всеки ден! Синът ми започна често да плаче. А мен това ме ядосваше още повече. Появиха се куп претенции на Алберт към мен.

Кога израстна пропаст между нас, аз не помня, но не можех и да бездействам. Ходех на психолог и четях умни книжки. И все едно, аз се улавях, че синът ми ме дразни. Той много силно започна да ми напомня на баща си, с когото от години не живеем заедно. Качествата, които аз не приемах в бившия си мъж, у сина ми започнаха активно да се проявяват. Нима аз не обичам своя син? Да, в моменти на злоба не обичам никого, даже себе си!

Източник на проблемите в отношенията със сина ми бях аз. И независимо от това, че го разбирах, нищо не се променяше. Препоръките на психолога даваха само временен положителен резултат. Чувствах се нищожна като майка.

И ето, в моя живот влезе Хоопонопоно! Първото, което направих е, че аз поех 100% отговорност за всичко, което чувствах в отношенията със сина си. Разбрах, че източникът на проблемите не съм аз, а програмите, които задушаваха моето Вътрешно Дете. Второ, разделяйки се с чувството за вина и самобичуване, че съм лоша майка и пускайки всички очаквания, аз започнах неистово да сe чистя: „Съжалявам! Моля те, прости ми! Благодаря ти! Обичам те!”, а вечер, когато Алберт спеше, аз му говорех за любовта, исках му прошка и му благодарих за това, че ми се е родил именно на мен. Нали нашето подсъзнание никога не спи.

Създателят винаги ни чува! Много скоро се завърна сладкото, нежно чувство на любов към моя син и пълното му приемане такъв, какъвто е! В края на краищата каква дреболия е разсеяността на моето дете! Алберт често се смее и шегува, учи се добре, помага ми вкъщи, обожава сестричката си и постоянно ми напомня за своята любов към мен. А на мен все по-често ми се отдава да не му оказвам натиск, да не показвам, а да обяснявам и да дам възможност на сина си да избира.

Изчистването – сега това е главното, което съществува в отношението с моите деца.

Благодаря ти!

P. S.

– Мамо, привет!

– Привет, миличък! Как мина денят ти?

– Супер! Толкова неща имам да ти разказвам!

– Разказвай, интересно ми е всичко!

– Ти си най-добрата майка на света. Обичам те…

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.