4149-17595Много истории съм слушала как Хоопонопоно помага в екстремни условия.

Но за съжаление човек е така устроен, че докато не преживее своя собствен опит, няма да повярва. А е жалко…

Трябва да се доверяваме на Любимата Вселена.

Пътувам с електричката за дома. Седя и гледам през прозореца. На задната седалка седна абсолютно нормален на вид мъж. Изведнъж той удари с цяла сила с ръка по стъклото и този удар беше на няколко сантиметра от главата ми. Ако беше ме закачил, от такъв удар аз бих умряла веднага, толкова беше силен. Звукът от удара се чу по целия вагон. Хората се обърнаха да видят мъжа и се спогледаха с недоумение един друг.

Не знам по каква причина той направи това. Възможно е да си има неприятности и по този начин да е решил да „да извади” наяве завладелите го емоции. А може психически да не е нормален (моят възглед през призмата на програмата)… Кой знае?

А в този същия момент аз тъкмо хоопонопонирах. Е, след случилото се моята активност се увеличи няколко хиляди пъти.

Хоопонопоно много бързо ме успокои, макар и страхът от това, че този мъж може да ме хване за гърлото не ме напускаше. Продължавах да чистя този свой страх… И… чудо – нарушителят на спокойствието заспа!

Той спа по време на цялото пътуване. Той се успокои!

Съвпадения няма. Всичко се случва не просто така.

Радвам се, че Хоопонопоно беше с мен.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.